// Вие четете...

Истината е в избора

Глобален процес ли е остаряването?

„Който почита родителите си, ще бъде почитан от своите деца.“

В световен мащаб през 21 век сме свидетели на увеличаване на темповете на остаряването без аналог в историята. Преди това децата на възраст 5 и повече години винаги са превъзхождали числено броя на старите хора (на възраст 65 и повече години). Така през 2000 г. броят на децата до 5 години и тези на 65 г в света са съответно 627 и 473 милиона. Прогнозите са, че между 2020 и 2025 за първи път в историята старите хора ще бъдат повече от децата. До 2025 г. се очаква техният брой да достигне 1,5 билиона срещу 592 милиона деца.

Остаряването се отразява върху покачване на средната възраст на населението. Между 1975 и 2000 средната възраст на световното население нараства от 22,4 на 26,4 г. В страните от Европейския съюз, където има най-застаряващо население, през 2004 г. тя е 39.2 г., а през 2014 – 42.2 г.

Относителният дял на старите хора (65+) към населението в трудова възраст (от 15 до 64 години) е най-важния показател за остаряването на населението. Той е индикатор за възможностите на осигуряване на икономическа сигурност и благосъстояние на старите хора. В глобален мащаб този дял нараства от 8,5% през 1950 до около 10,9% през 2000 г. като се прогнозира стабилен растеж до около 15,8% до 2025 и 25,3% до 2050 г.

Двете основни детерминанти на глобалното остаряване са свързани с увеличаване продължителността на живота и намаляване на раждаемостта, което рефлектира върху нарастване на средната продължителност на живота. От средата на 20 век светът преживява общо намаление на раждаемостта. Тоталният индекс на раждаемост (средния брой деца, родени от всяка жена през нейния живот) е 4,92 между 1950-55 и намалява до 2,67 между 2000-2005. Прогнозира се тя да падне до 2,21 между 2025 и 2030 и до 2,02 между годините 2050-2055.

В света средната продължителност на живота при раждане се увеличава от 46,6 години за кохортите, родени 1950-55 на 66,4 години за кохортата 2000-2005. Очаква се бъдещо увеличение до 72,1 г. за кохортата родена 2025-2030 и 75,5 за тази 2050-2055. Понеже хората живеят по-дълго, увеличението им в стара възраст трябва да се разглежда като позитивно достижение, свързано с напредъка на медицината, подобряване на здравните грижи, увеличаване на разходите за социална сигурност и други програми за повишаване на благосъстоянието на населението, както и позитивни промени в начина на живот, като ограничаване на тютюнопушенето, по-голяма физическа активност и др.

През 2008г. процентът на старото население е най-висок в Япония (21,6), Италия (20%), Германия (20) и Гърция (19,1). По данни на Евростат във всички европейски страни населението на възраст над 65 г. продължава да се увеличава. Така средният относителен дял на тази възрастова група у нас е нараснал от 16,2% (2003) на 18.5% през 2014 г., като частта на старите на възраст 80 и повече години е нараствал по-бързо от този на която и да е било възрастова група. За ЕС през 2014 този дял средно е 5,1%. (У нас той е 4.4%, като за последните десет години се е увеличил около 2 пъти, а до 2080 се прогнозира той да нарасне повече от два пъти в сравнение с днес).

В същото време намалява относителният дял на населението до 15 г. и населението в работоспособна възраст. Наблюдава се освен „остаряване на върха” и „остаряване в основата” на демографската пирамида. Така от години има увеличение на индекса на зависимост като съотношение на броя на старите хора (65+) към населението в работоспособна възраст (15-64), който се очаква почти да се удвои за периода 2014-2080 – от 28,1 на 51.0. В същото време се прогнозира до 2060 г. намаление на населението в работоспособна възраст средно с 0,3% годишно, докато през този период се очаква броят на старите хора да се увеличава ежегодно с не по-малко от 1%. В резултат се предвижда да се увеличи демографската зависимост почти двойно, което поставя големи предизвикателства към социалните системи за сигурност през следващите десетилетия. В доклада си за остаряването през 2015 г. ЕК прогнозира, че строго свързаните с възрастта икономически разходи (за пенсии, социални и медицински грижи и образование) ще се увеличават с около 2% от годишния национален продукт до 2060, чието прогнозно увеличение през този период се очаква да бъде доста по-скромно – около 1.4% средно.

Безпрецедентното нарастване на относителния брой на населението в стара възраст повдига много предизвикателства пред много страни по света. Това подлага на допълнителен натиск съществуващите системи за социално и финансово подпомагане на стари хора като нараства товара на между генерационната зависимост.

Социалната политика на държавата играе много важна роля за отношението към старите хора в обществото. Има две основни течения в европейското политическо пространство по отношение на социалната политика – едното е на социалдемократите, а другото на неолибералите. Политиката, предлагана и осъществявана от неолибералите има два основни принципи. Първият е ясно изразеното желание на тези политици да предоставят отговорността за лица, които поради напреднала възраст не могат да се грижат сами за себе си, на техните близки и далечни роднини. Така се издига принципа да се освободи държавата от тези грижи, като се издига моралния принцип, че роднините трябва да се грижат за своето семейство и да поемат тази отговорност.

Вторият принцип на консервативната политика на неолибералите е, че старите хора трябва да станат “активни граждани” на обществото, сами да се грижат за себе си и да не очакват помощ от държавата. Тук е важно да се изясни какво е “активен гражданин” – според принципите на тази политика това означава лице, което се издържа само, със собствен труд или натрупани спестявания и капитал и не се обръща към държавни или обществени фондове за пенсия/ издръжка/ болнична помощ.

На пръв поглед тези два принципа се допълват. На практика това не е така. Лицата, които се издържат сами, не получават помощ от близки и роднини, било защото нямат нужда, било защото близките и роднините биха били затруднени да я окажат. Ако пък не са в състояние да се издържат сами – няма никакви законови основания да изискват такава помощ от роднините си и могат да разчитат единствено на тяхната добра воля, както и роднините да са в състояние да им я окажат.

Противоречието между тези два принципа е посочено още от Giddens (1998). То се състои в двойствената концепция за това какво значи “активен гражданин”. Така при първия принцип, роднините на лицата, изпаднали поради напреднала възраст или друга причина в нужда, би следвало да се грижат за тях, т.е. те имат “отговорности”, а не права по отношение на държавата. При втория принцип, когато се очаква от възрастните сами да поемат грижа за себе си, те отново имат “отговорност” към държавата за тези грижи. Или, “гражданинът се превръща от носител на права в благонадежден клиент” по отношение на държавата.

При политиката, провеждана от социалдемократите, акцент се поставя върху развитието на институциите за стари хора и широка мрежа за социално подпомагане.

Макар някои да смятат този подход за по-хуманен, то той не би бил финансово жизнен след 2015-2020г. поради очакваното голямо остаряване в ЕС. Този шокиращ извод идва от това, че според всички прогнози за населението, делът на старите хора е Европейския съюз ще надхвърли 25%, а този на лицата в трудоспособна възраст ще е 60%. В страните от Европейския съюз възрастните, живеещите сами предимно са жени, само 15% от мъжете над 60 години живеят сами, докато за жените този дял е 39%.

Когато се вземе предвид и безработицата, сегашната схема на обществено финансиране на пенсионните системи е твърде далеч от балансирането на приходи и разходи, даже и с щедри държавни субсидии. Трябва да се отчете обаче фактът, че високият относителен дял на лицата в пенсионна възраст означава и голяма относителна тежест в политиката, т.е. тези лица вероятно ще съумеят да наложат модел за по-голямо преразпределение на обществените ресурси в тяхна полза.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар