// Вие четете...

Календарът на българите

Геоцентрични движения на планетите.

„За да разбереш грешките на друг, трябва самия ти да знаеш.“

Геоцентрични движения на планетите.

Видимите геоцентрични движения на планетите, отнесени към една геоцентрична небесна сфера, остават в зоната на зодиака. Тези движения са твърде сложни и описаните от тях криви представляват синусоиди и бъкли, а техните медианни криви съвпадат с еклиптиката. Главната посока на движение на всяка планета е директна (положителна) и съвпада с посоката на видимото годишно движение на Слънцето. В определени моменти планетата спира своя ход, остава неподвижна (планетата стационира) и изменя посоката на движение в обратна (планетата ретроградира). То продължава до следващото стациониране, след което тя приема отново началната посока на движение и т.н. За аналитично определение на тези криви на видимото геоцентрично движение на същите планети обикновено се използва приближението на Коперник. Затова в равнината на еклиптиката разглеждаме две успоредни правоъгълни координатни системи.  

С точка T е означен центъра на Замята, а с S – центъра на Слънцето. Посоките TX’ и SX са успоредни на посоката Земя – пролетно равноденствена точка γ. Означаваме разстоянията Слънце – Земя и Слънце – планета P съответно с ST= ao, SP= a и ги приемаме за постоянни. По приетото приближение на Коперник Земята и планетата P при постоянни скорости (равномерни движения) описват техните орбити (окръжности) около общия център S – Слънцето. Широчината на тези тела приемаме за нули. Техните небесни дължини, както е прието да се наричат и за приближението на Кеплер са съответно Lo=not+λo; Lp=nt+lo,, където no=1c/Uo; n=1c/U означават средните ъглови движения на Земята T и планетата P, Uo и U – времетраене на техните сидерични обиколки, λo и lo – средните дължини на същите тела за началото на епохата t=0. При дъгови единици градус 1c=360º. При a < ao планетата P остава във вътрешността на земната орбита. Същата е долна планета. За a > ao същата планета е винаги вън от земната орбита и е горна планета. λo – геоцентрична дължина на планетата P; Lp – хелиоцентрична дължина на същата планета; Lс – геоцентрична дължина на Слънцето; Lo – хелиоцентрична дължина на Земята. Една горна планета преминава от съединение в опозиция и от опозиция в съединение. За всяка от тях Слънцето S, Земята T и планетата P лежат върху една и съща права. Долните планети не преминават през опозиция. Те се явяват алтернативно в два вида съединения – горно и долно, респективно зад и пред Слънцето.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар