// Вие четете...

Черно море

Геоморфоложки типове бряг и плажови ресурси.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

„Имаш ли цел – ще намериш път.“

Геоморфоложки типове бряг и плажови ресурси.

Шелфът започва от съвременната брегова линия и завършва там, където наклонът на подводния склон рязко се променя. За Черно море ръбът на шелфа е на средна дълбочина 90–110 м, а само южно от Севастопол и Ялта се спуска на дълбочина 140–160 м. Вероятно той има тектонски произход. Шелфът обхваща 24% от акваторията на Черно море. В недалечно геоложко минало е представлявал крайбрежна равнина, в която са протичали реки. Това се потвърждава от подводните долини на шелфа, които са продължения на съвременните реки.

Lin67А. Граници: 1. структурно-геоморфоложка; 2. хидрографска; 3. геоботаническа; 4. почвено-географска; 5. климатична; 6. природно-географска.
Б. Типове бряг: 7–акумулативен; 8–абразионен (клифов); 9–свлачищен; 10–лимани и лагуни (1. Дуранкулашки; 2. Шабленско- Езерецки; 3. Шабленски; 4. Болата дере; 5. Батовски; 6. Варненско- Белославски; 7. Камчийски; 8. Фъндъклийски; 9. Двойнишки; 10. Вая; 11. Хаджийски; 12. Ахелой; 13. Поморийска лагуна; 14. Атанасовски; 15. Бургаско-Мандренски; 16. Маринка; 17. Герена; 18. лагуна Алепу; 19. лагуна Аркутино; 20. Ропотамо; 21. лагуна Стомопло; 22. Дяволски; 23. Караагач; 24. Потурнашки; 25. Лисово дере; 26. Папийски; 27. Велека; 28. Бутамята; 29. Силистар; 30. Резовски;
В. По-големи плажове: І–“Дуранкулак–север”; ІІ–“Дуранкулак–юг”; ІІІ–“Крапец”; ІV–“Шабла”; V–“Каварна”; VІ–“Иканталък”; VІІ–“Балчик”; VІІІ–“Батовско-Краневски”; ІХ–“Златни пясъци”; Х–“Журналист”; ХІ–“Св. Константин и Елена”; ХІІ–“Варна– централен”; ХІІІ–“Аспарухово”; ХІV–“Паша дере”; ХV– “Камчийско-Шкорпиловски”; ХVІ–“Бяла”; ХVІІ–“Обзор”; ХVІІІ–“Иракли”; ХІХ–“Слънчев бряг”; ХХ–“Несебър”; ХХІ–“Равда”; ХХІІ–“Поморие”; ХХІІІ–“Европа”; ХХІV–“Сарафово”; ХХV–“Бургас”; ХХVІ–“Крайморие”; ХХVІІ–“Росен”; ХХVІІІ–“Вромос”; ХХІХ–“Черноморец”; ХХХ–“Градина”; ХХХІ–“Созопол–централен”; ХХХІІ–“Харманите”; ХХХІІІ–“Каваците”; ХХХІV–“Алепу”; ХХХV–“Аркутино”; ХХХVІ–“Ропотамо”; ХХХVІІ– “Перла”; ХХХVІІІ–“Приморско”; ХХХІХ–“Китен-север”; ХL–“Царево- централен”; ХLІ–“Ахтопол”; ХLІІ–“Велека”; ХLІІІ–“Силистар”.

Черноморската шелфова ивица е различно широка. В северозападната част на морето, където се вливат реките Дунав, Днестър, Буг и Днепър, шелфът достига максимална ширина 200–250 км, а пред кавказкия и малоазиатския бряг е широк само няколко километра.
Външната граница на шелфа от западната окрайнина на Черно море има формата на изпъкнала на запад дъга с обща дължина 315 км. Средната дълбочина на границата шелф–континентален склон е 125 м. В нея могат да се набележат три основни участъка – северен, централен и южен, в границите на които се наблюдава сравнително рязка промяна на посоката на неговото развитие. Тази особеност, както и различията в батиметричното им положение са структурно обусловени от тектонската природа съответно на Мизийската платформа, Долно камчийското понижение и Старопланинската нагъната зона. Широчината на шелфа се изменя в сравнително големи граници – от 120 км на паралела на границата между Румъния и България, 60–70 км на паралелите на гр. Варна и гр. Бургас и 45–50 км срещу устието на р. Резовска. Най-тесният участък на шелфа е около 30 км и се отбелязва югоизточно от н. Калиакра.
В тези граници площта на българския шелф според най-новите измервания възлиза на 12800 км2.
Почти навсякъде шелфът преминава в континенталния склон с бързо увеличаване на наклона на морското дъно. В Черно море могат да се определят три типа континентални склонове. Първият тип е стръмен, нарязан, разположен близо до бреговете. Наклонът му стига до 20°–30°. Такъв склон е характерен за кавказкото крайбрежие, понтийското крайбрежие на изток от гр. Орду и между гр. Инеболу и Босфора, както и за югоизточната част от Кримския полуостров. Вторият тип склон е характерен с праволинейните си загладени очертания и постепенния преход към котловинното дъно. Наклонът му е 1°–2°, такъв е склонът на странджанското крайбрежие и на юг от Керченския проток. Много по-сложни очертания и голямо разнообразие показва третият тип склон. Към него принадлежат участъците между нос Калиакра и Кримския полуостров и понтийското крайбрежие между градовете Инеболу и Синоп.
Ширината на континенталния склон при Крим е 25–50 км, на Керченско–Таманския участък до 80 км, при Кавказ 25–90 км, при Турция 20–70 км, при България 55–65 км и в Северозападната част на Черно море 125–140 км (фиг. 10). Общата площ на континенталния склон е 40% от площта на морето. Характерна особеност е наличието на повече от 100 подводни каньона. Най-големи са Дунавският (повече от 100 км) и Кубанският (42 км).

Lin68Схема на основните геоморфоложки елементи на дъното на Черно море; 1–шелф; 2–континентален склон; 3–континентално подножие; 4–котловинна (абисална) равнина; 5–подводни речни долини и каньони.

Горната граница на континенталния склон в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море преминава на средна дълбочина на морето 125 м, а долната постепенно се удълбочава в посока североизток–югозапад от 1100 до 1700 м. Средният наклон на склона е около 1,5°–2,0°.
Континенталният склон се характеризира със силно разчленен релеф, като освен с напречно разчленение (наличие на подводни долини и каньони) морфологията на склона се отличава и с подчертана надлъжна зоналност като се обособяват три зони: горна, средна и долна. Горната зона се характеризира с наклони на дъното около 0,02–0,04 и недълбоки понижения от 10–15 м, представляващи най-често началните части на подводните долини. Средната зона е най-стръмна и най-силно разчленена, разпространена на дълбочини от 250–300 до 1000–1300 м с наклон 0,07–0,20. Типичните форми на релефа са структурните и свлачищни блокове, стъпала и откоси и подводните долини, по които активно се проявяват транзитните суспензионни потоци. Чрез долната зона се осъществява преходът към континенталното подножие.
Континенталното подножие се разполага между дълбочини на морето 1800 и 2125 м. То представлява голям акумулационен шлейф, формиран от сливането на подножните делти в устиевите части на подводните долини. Главният фактор за образуването на тези слабо изразени подножни делти е лавинната седиментация, проявяваща се периодично под формата на наситени мътни потоци, по талвезите на подводните долини. Повърхността му представлява слабо наклонена хълмиста равнина, усложнена от плитки ерозионни врезове и невисоки – 10–15 м акумулативни валове.
Средните наклони на континенталното подножие варират от 0,3° до 0,9°, като преобладаващи са 0,5°–0,7°.
Преходът между континенталния склон и котловинното дъно е плавен и трудно доловим. Котловинното дъно представлява абисална равнина с много слаб наклон към най-дълбоката част на Черно море – 2245 м.
Котловинното дъно, очертано под изобата 2000 м, обхваща 36% от акваторията на морето. То е равно и съвсем слабо наклонено в южна посока. Най-големите дълбочини (до 2245 м) са установени близо до Турското крайбрежие.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар