// Вие четете...

Приложни науки

Геодезични пунктове и Звездно небе.

Lin12„Учи другите и сам ще разбереш.“

Геодезични пунктове.

На карта се изобразяват с различни условни знаци следните геодезични пунктове: пунктове от държавната геодезична мрежа, точки от снимковата мрежа, закрепени на местността с центрове, астрономични пунктове, репери и марки на държавната нивелачна мрежа.
Центровете на точките на условните знаци на геодезичните пунктове, обозначаващи местоположението на пункта се нанасят на картата с максимална точност (по координати). Условните знаци на геодезичните пунктове се съпровождат от надписи за отметките на височините в метри, отнесени към външния център на пункта.
Геодезичните пунктове, разположени на могили, здания и църкви се обозначават с комбинирани условни знаци, указващи положението на пункта в съчетание с изображението на обекта, на който той е разположен. Условните знаци на пунктовете от държавната геодезична мрежа показват геодезичните пунктове от 1, 2, 3 и 4 клас, чиито координати са поместени в каталози на координатите на геодезичните пунктове.
Такива обекти на местността, като заводски и фабрични комини, радио и телевизионни кули и мачти, крупни и други подобни обекти, определени като геодезични пунктове, на карта не се отбелязват с особени знаци. На карта техните координати се отнасят към точката на знака, определящ положението на обекта на местността.
Условните знаци на точките от снимачната мрежа показват закрепения на местността център на пункта от триангулация и полиногометрия.
Астрономичните пунктове се изобразяват на карта в малко населени местности, ако те служат като изходни пунктове за развитие на геодезична мрежа или се явяват като ориентири.
Условните знаци за репери и марки от държавната нивелачна мрежа показват нивелачните репери и марки, чиито височини са определени с високо точни измервания.

Звездно небе.

Небесна сфера. Звездното небе през нощта от всяка точка на земната повърхност изглежда като полукълбо. Небесните светила са отдалечени от Земята на огромно разстояние, поради което на наблюдателя му се струва, че всички те са разположени на една вътрешна сферична повърхност на това полукълбо. Такава сферична повърхност се нарича небесна сфера. Тя има произволен радиус, а нейния център се намира в произволна точка, в частност в точката на наблюдение.
Въображаемата права линия, преминаваща през центъра на небесната сфера е паралелна на оста на въртене на Земята и се нарича световна ос. Около тази ос се извършва видимо въртене на небесната сфера от изток към запад, което се явява денонощното въртене на Земята около световната ос от запад към изток.
Световната ос пресича сферата в две точки – Северен и Южен световен полюс, явяващи се неподвижни точки на небесната сфера. Северния световен полюс Р се намира близо до Полярната звезда, а Южния Р1 – около съзвездие Октант. Колкото по-близо е светилото до Световния полюс, толкова по-малък е кръгът на неговото денонощно въртене.
Плоскостта, преминаваща през отвесната линия към повърхността на Земята и световната ос се явява плоскост на астрономичния или истинския меридиан в точката на наблюдение, а след сечението на тази плоскост на небесната сфера – астрономически или истински меридиан. Съвършено очевидно е, че на всяка точка от земната повърхност съответства свой меридиан, а ъгъла между направлението към световния полюс и към някакъв предмет на земната повърхност се явява астрономически азимут. Способите за определяне на азимута с астрономически наблюдения се отнасят към най-точните, тъй като разположението на светилата на небесната сфера и тяхното видимо движение относно посоките на хоризонта са строго подчинени на закона на движение на небесните тела.
Съзвездия. За удобство ориентирането на звездното небе астрономите още в дълбока древност са го разделили на отделни участъци – съзвездия (рис. 7.17). Понастоящем се наброяват 88 съзвездия. В Северното полукълбо са известни, например, съзвездието Голяма мечка, Малка мечка, Колар, Орион, Лебед, Лира, Касиопея, а в Южното полукълбо – Южен кръст, Голям пес, Кентавър и други.
Ярките звезди в съзвездията се обозначават с букви от гръцката азбука, а някои от тях, освен това имат собствени имена, например Вега (α Лира), Полярна звезда (α Малка мечка).
Ярките звезди са около 20 и се наричат звезди от 1-ва величина, а най-слабите от достъпните за наблюдение с невъоръжено око се отнасят към звездите от 6-та величина. Звездата Вега от съзвездие Лира е най-ярката на северния небосвод. Тя е разположена близо до Млечния път.
Небесните светила се въртят в кръг около своята ос и се преместват в пространството. Освен собственото (истинското) движение на светилата има място видимото (струващо се) за наблюдателя на Земята движение на светилата вследствие въртенето на Земята около своята ос и около Слънцето. Годишния път на Земята относно Слънцето се нарича еклиптика.

Lin11За да бъдат безпогрешно опознати съзвездията и отделните звезди е необходимо звездното небе да бъде изучено. В началото по карта на звездното небе да се запомнят основните съзвездия и тяхното взаимно разположение. Лесно се опознават на небето съзвездията Голяма мечка, седем звезди които изглеждат като „черпак”.
Ако продължим дръжката на черпака и по това направление наложим отрязъкът от разстояние, равно, примерно на дължината на черпака, можем да открием звездата α на съзвездието Воловар (Артур). Продължавайки по този начин дръжката на черпака на Малката мечка и налагайки разстоянието, равно примерно на две дължини на черпака, в края на отрязъка е лесно да се открие звездата α от Колар.
По този начин, ползвайки се от картата на звездното небе, може да се опознае и да се използва за ориентация на местността едно или друго съзвездие или да се избере звезда за определяне на астрономическия азимут.
Полярна звезда. Полярната звезда е ярка звезда от съзвездието Малка мечка. Сред другите звезди за наблюдение тя изглежда като неподвижна спрямо близко разположения Северен полюс. Ъгловото разстояние на тази звезда до полюса през 1978 г е било равно на 50′. Ежегодно ъгловото разстояние се намалява вследствие прецесията на оста на въртене на Земята в пространството, като около 2000 г, неговото значение е достигнало най-малкото си значение – 28′.
Полярната звезда широко се използва при ориентиране и определяне на местоположението. По наблюдение на Полярната звезда се определя склонението на магнитната стрелка, поправките към показанията на бусолята, жирокомпаса и жиротеодолита.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар