// Вие четете...

Приложни науки

Географски карти.

„По начина на живот на човека съдят за ума му.“

Географски карти.

Определение за географска карта. Понятието за географска карта е едно от главните в картографията. Съществуват множество афоризми, изречени от велики хора за значението на географските карти. Известния учени Н.Н. Барански е дал следното определение за ролята и значението за картата: „Картата е алфата и омегата на географията, начален и краен момент на географското изследване…. Картата е втория език на географията.”
Много са интересните истории за появата и създаването на картите, най-първите от които до нас за съжаление не са достигнали, но не зависимо от това, учените винаги са намирали у различните народи карти, изсечени върху камък или дърво, построени от клонки или раковини (например от жителите на Океания). Гренландските ескимоси са изрязвали карти от дърво във вид на релефни фигури (рис. 1), а на Хавайските острови, например, мореплавателите използвали тикви, на чийто кора са рисували карта на островите с отчет за кълбо образността на Земята.

Рис. 1 Древни карти
а) – Чукотска карта на кожа; б) – „релефна” карта
на гренландските ескимоси

Жителите на Маршаловите острови също са използвали за навигация „морски карти” (Рис. 2).

Рис. 2 „Морска карта”, служеща за навигация на жителите на Маршаловите острови

На раковина, обозначаваща остров, са закрепвали скелет, изграден от палмови листа, а положението на стеблата показвало направленията на теченията на водата. По този начин островитяните определяли направленията към островите и намирали пътя към сушата.
В резултата на географските открития хората нанасяли на карта всички нови изображения на моретата и материка, островите, реките и други географски обекти.
Усвоявайки света, хората не могли да се разминат без неговото географско изображение. Картата и в настоящия момент с нищо не може да се замени, даже с най-добрите описания на територията. Може много дълго да се изучават текстовите данни за територията, таблиците, схемите, графиките, но само картата може да даде комплексна, ясна, нагледна и лесно запомняща се информация.
С развитието на науката, културата, обществата усъвършенстват и картата. В Русия в началото, картите се наричали „чертежи”, а атласите „чертожни книги”. В тълковния речник картата се определя като „чертеж на някаква част от земята, на морето, на небесните тяло”, а в друг речник картата се определя като „чертеж на повърхността на Земята, небесните тела или звездното небе”.
Понастоящем за най-разпространеното и общоприето за карта се счита следното определение: Географска карта – това е умалено, обобщено, математически определено изображение на земната повърхност, показващо разположението и взаимовръзката на всички обекти и общества.
Елементи на географската карта. Елементи на картата се явяват нейните съставни части, които включват: математическата основа, картографското изображение, спомагателните елементи и допълнителни данни (Рис. 3).

Рис. 3 Схема на елементите на общо географската карта

Математическа основа, включва в себе си картографската проекция и свързаната с нея координатна мрежа, мащаба и геодезичната основа.
Картографска проекция – това е преход от повърхността на елипсоида на плоскост, която установява зависимостта между географските координати на точките на повърхността на елипсоида и правоъгълните координати на същите тези точки на плоскост.
Картографска мрежа – мрежа от паралели и меридиани върху картата.
Мащаб – степен на умаление на линиите върху картата относно нейното хоризонтално прокарване на местността.
Геодезична основа на картата – съвкупност от геодезични данни, необходими за създаването на картата. Към тях се отнасят определена координатна система и определени в тази координатна система опорни пунктове.
Геодезичната основа се дава само на топографските карти в мащаб до 1: 500 000 включително. На малко мащабните и тематичните карти геодезичната основа не се показва. С математическата основа е тясно свързана и компановката на картата.
Компановка на картата – това е взаимното разположение в пределите на рамката на самата изобразявана територия, названието на картата, легендата, картите – врезки и други данни.
Картографско изображение – това е главната част на всяка географска карта. Състои се от изображения на физико – географските (природните) и социално-икономическите явления. Така към физико – географските (природните) елементи се отнасят хидрография, растителност и грунд, релеф, а към социално-икономическите – населени пунктове, пътища, граници. Всички тези елементи се намират на общо географските карти и са тясно свързани помежду си.
На тематичните карти тези елементи представляват географската основа, която служи за нанасяне и привързване на елементите на тематичното съдържание, и самото тематично съдържание (например, икономика, животински свят и други). (Рис. 4)

Рис. 4 Схема на елементите на тематичната карта

Спомагателни елементи на картата – необходими са за удобното ползване на картата и включват в себе си картометрични графики, използваните материали, схеми на изученост, различни справочни сведения. На всяка карта се поставя легенда за условните знаци с необходимите към тях пояснения. За топографските карти са съставени специални за използването им таблици с условни знаци. На тематичните карти легендата основно се печата на самия картен лист. Тя може да бъде оформена във вид на текст или във вид на таблица.
Допълнителни данни, поясняват и допълват съдържанието на картата. Към тях се отнасят картите – врезки, диаграмите, графиките, профилите, текстовите данни.
Вспомагателните елементи и допълнителните данни са необходими на първо място на ползвателите на картите, тъй като облекчават четенето и използването им.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар