// Вие четете...

Черно море

Географска характеристика на Черно море.

B120„Който не знае нищо, вярва на всичко.“

Географска характеристика на Черно море.

Черно море се разполага в област с географски координати 40°55´ и 46°32´ северна ширина и 27°27´ и 41°42´ източна дължина и попада в умерения климатичен пояс. В северната си част, чрез Керченския проток, то е свързано с Азовско море, а на юг чрез протоците Босфор и Дарданели – с Мраморно и Егейско морета. Общата му площ е 421 638 км2, а заедно с площта на Азовско море (считано от някои учени за черноморски лиман) достига 460 000 км2. Най-голямата му дължина е 1167 км, а най-голямата ширина – 624 км. Максималната дълбочина на басейна е 2245 м, като средната възлиза на 1271 м. Площта на изключителната икономическа зона на Република България в Черно море е около 33 800 км2. Общият обем на водните маси възлиза на 538 000 км3, от който водите от кислородната зона заемат едва 10%, а останалите 90% се падат на дълбочинните без кислородни води.

Черноморският регион се намира предимно под влияние на атмосферния пренос, характерен за умерения климатичен пояс на Европа. Наред с това се наблюдава и пренос на тропичен въздух от по-малките ширини, а през студеното полугодие – пренос на арктичен въздух от по-големите географски ширини. Вследствие на тези фактори се формира умерен тип климат с две влияния на атмосферната циркулация: европейско континентално от северозапад и североизток и средиземноморско от югозапад.
Средногодишната продължителност на слънчевото греене във Варна е 2 237 ч, в Ялта – 2 223 ч, в Евпатория – 2 384 ч. В отделните райони на Черно море температурният режим отбелязва съществени различия. Между Мангалия и Босфора средните януарски температури на въздуха се колебаят от 0 до 5°С. По северозападното крайбрежие средната януарска температура е 3°С (Одеса), на кримския бряг е 3,7°С (Ялта), по източното крайбрежие 6°С (Сочи, Сухуми), при Трабзон 6,3°С. Средната температура на въздуха през юли е 22–24°С. Максималните температури достигат 30–35°С. Облачността средногодишно е около 60% с максимум през зимата и минимум през лятото. Годишната сума на валежите е 300–500 мм в западната и северозападната част, 750–800 мм в южната част и 180–2 500 мм в източната част на Черно море.
Сезонните промени в температурата на водата са най-големи обикновено до дълбочина 50–60 м. С увеличаването на дълбочината промените на температурата все повече намаляват и често се изразяват в стотни части от градуса или температурата остава постоянна. Температурата на повърхностните води през годината се изменя в широки граници от 20–25°С през лятото до 6–13°С през зимата. Най-ниска (6–8°С) е температурата на дълбочина 60–80 м, след което до дъното се наблюдава слабо увеличение. На дълбочина 500 м тя е сравнително постоянна 8,9°С, а на дълбочина под 2 000 м е 9,1°С.
Средната соленост на повърхностните води в централните части е около 18 ‰, само в редки случаи достига 18,5 ‰. Най-ниска (13–15 ‰) е солеността в северозападната част на морето. През пролетта при южните ветрове най-ниска (около 4 ‰) е солеността край северния ръкав на р. Дунав. В дълбочина солеността се увеличава: за централните части на дълбочина 75 м е около 18 ‰, на 100 м – 19,3 ‰, на 150 м – 20 ‰, на 300 м – 21,7 ‰, на 1000 м – 22 ‰, и под 2000 м – до 22,3 ‰.
Lin50Черноморското водно ниво е по-високо от мраморно морското (с 53 см), средиземно морското (с 74 см) и океанското (с 64 см), главно поради по-малката соленост и плътност на черноморските води. Големият обем от пресни води, постъпващи в Черно море, не позволява изравняването на плътността между двата басейна и поддържа разликата в нивата им. При редуването на силни брегови и морски ветрове амплитудата на морското ниво е значителна (до 1–2 м). Денонощните му колебания са малки, слънчевият прилив е с височина около 4 см, а лунно–слънчевият –около 9 см.

Фиг. 1. Черно море, Азовско море и Мраморно море
Вълните в Черно море достигат височина 6–7 м и дължина 90–100 м. Дължината на ветровите вълни в повечето случаи е 30–50 м, но при мъртво вълнение може да достигне 150–200 м. Периодът на ветровите вълни е 6–12 сек, а при мъртво вълнение 13–17 сек. В Черно море са наблюдавани цунами и сейши. Максималното развитие на вълнението е през есенно–зимния сезон, а минималното – през май–юни.
Основната маса речни води постъпва в северозападната част на морето. Тук започва мощно крайбрежно течение. Събирайки водите на реките Днепър, Южен Буг и Днестър, то придобива истинските си размери след поемането на дунавските води. Това течение се насочва на юг край румънския и българския бряг. Източно от Варна в него се влива Кримското течение и се образува Южното течение, което се насочва към Босфора. Оста на течението отстои на няколко мили от брега – там то е най-силно и солеността на водата е най-малка. Във връзка със сезонната динамика на ветровете и прииждането на реките през зимата и пролетта Южното течение е най-силно. През лятото то отслабва и Северното междинно противотечение е изразено по-забележимо. Същото се забелязва и през есента, понякога даже в по-значителна степен.
След Босфора основната маса на водите на крайбрежното течение продължава движението си покрай Анадола. Доминиращите ветрове благоприятстват източната посока на течението. От нос Керемпе една струя на течението се отклонява на север в посока към Крим, а другата продължава да се движи в източна посока, поемайки водите на турските реки в този район.
Дължината на бреговата линия на Черно море се определя на 4 869 км, от които на Румъния принадлежат 256 км, на Украйна – 1 756 км, на Русия – 421 км, на Грузия – 322, на Турция – 1 700 км и на България – 414 км.
Бреговата линия на Черно море е сравнително слабо нарязана. Най-силно разчленени са северните, северозападните и западните брегове, където са разположени най-големият полуостров – Кримският и обширните заливи Одески и Каркинитски. В Крим са разположени полуостровите Керченски и Тарханкутски, по руския бряг – Тамански, в Турция – Инджебурун, Ясун, Инеада. Най-големите заливи са Мамая (Румъния), Каламитски, Феодосийски (Украйна), Новоросийски, Геленджикски (Русия), Синопски, Самсун, Вонд (Турция), Бургаски и Варненски (България).
Най-изпъкналите носове са Голям Фонтан, Тарханкут, Херсонес, Саръч, Меганом, Чауда, Утриш, Мисхако, Пицунда, Чам, Бафра, Бозтепе, Инджебурун, Керемпе, Кефкен, Емине, Калиакра.
Черно море е изключително бедно на острови. Трите най-големи острова са Змейний (Федониси), разположен срещу дунавския ръкав Сулина, остров Березан, разположен срещу входа на едноименния лиман и остров Кефкен, разположен на 92 км от Босфора. Другите черноморски острови са незначителни по площ и представляват отделни необитаеми скали.
Черно море е обитавано от около 2 000 вида животни и над 1 000 вида растения. Повечето от животните имат средиземноморски произход – проникнали са през Босфора след последното свързване на Черно море със Средиземно море, станало преди около 7 600 години. Само малка част от обитателите на Черно море (около 150 вида) живеят в него от древни геоложки времена. Срещат се и видове от чисто сладководен произход и такива от северно атлантическата зоогеографска област, значително разширили своя ареал в южно и източно направление по време на последното заледяване.
Водната маса на Черно море се обитава от пелагични организми: планктон (едноклетъчни водорасли и безгръбначни животни от различни систематични групи) и нектон (риби, морски влечуги и бозайници).
Бактериите се срещат във водната маса до най-големи дълбочини, включително и в дънните утайки. Бактериалните процеси в Черно море имат огромно значение при формиране на съвременния му режим. Над 90 % от обема на морето се намира в границите на анаеробната зона и е лишен от други форми на живот, освен бактериите, които възстановяват сулфатите в присъствието на органично вещество до сероводород.
Фауната на Черно море видово е приблизително три пъти по-бедна от тази на Средиземно море. Установени са около 30 зоопланктонни вида. Сред животните преобладават дънните видове (около 1 700). По отношение на произхода най-много са средиземноморските видове (около 30 %), по-малко са реликтите от плиоценския Понтийски басейн и пресноводните имигранти, обитаващи районите с опреснени води. Различните видове червеи са 650, 640 вида са ракообразните, над 200 вида мекотелите, 167 вида рибите и около 150 вида животни от други таксономични групи. Най-голям е уловът на трицона, моруна, есетра, пъструга, селда, хамсия, кефал, сафрид, скумрия, калкан, паламуд.
От черноморските риби 37 вида са сладководни, 27 обитават полусолените води и 103 са чисто морски. По българското крайбрежие са известни 140 вида риби, някои от които се срещат рядко или са установени еднократно.
Бозайниците в Черно море са представени от три вида делфини и единични екземпляри на обикновения тюлен.
Черно море представлява междуконтинентален воден басейн с всички характерни белези за океански акватории – значителна дълбочина, голям речен отток и приток на вода от Световния океан. То има важно транспортно значение за държавите, разположени около неговите брегове.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар