// Вие четете...

Водните маси

Географска характеристика на Световния океан.

„Повече грамотни – по-малко глупци.“

Географска характеристика на Световния океан.

Част от Световния океан, обособена от конфигурацията на бреговете, притежаваща самостоятелни системи от течения между континентите и отличаваща се с характерни особености на подводния релеф, атмосферна циркулация и специфичен хидроложки режим се нарича океан.
Обособена част от океана, ограничена от бреговете на континенти и острови или от подводни възвишения и отличаваща се със специфичен хидроложки режим се нарича море.

Основни морфометрични характеристики на океаните.

Пръв Аристотел през ІV в. пр.Хр. изказал мисълта за единството на Световния океан, т. е. ако се тръгне с кораб от една точка могат да бъдат посетени всички морски брегове, но това е било доказано едва през 1519–22 г. при първото околосветско плаване на Магелан. Ръководителят на Александрийската библиотека Ератостен през ІІІ в. пр.Хр. определил площта на моретата и океаните на 2/3 от повърхността на Земята. Клавдий Птолемей през 150 г. в своето “Ръководство по география” систематизирал тогавашните знания за континентите и моретата. По това време са били известни само 4 % от водните площи. Първи гърците съхранили много сведения за чужди земи и морета, като за нуждите на корабоплаването те съставяли “периплуси” (описания). Въз основа на тях генуезки, венециански и каталански моряци и картографи издавали средновековните портолани – предшественици на съвременните морски карти и лоции.
Относно броя на океаните и моретата на Земята съществуват различни становища. По геоморфоложки, метеорологични и хидроложки признаци Световният океан се поделя на отделни части, които според различни учени варират от 3 до 8 на брой. Пръв холандският географ Б. Варениус в 1650 г. във “Всеобща география” разграничава пет океана – Атлантически, Индийски, Тихи, Северен ледовит и Южен. Тази подялба е утвърдена от Лондонското кралско географско дружество през 1845 г. Самостоятелността на двата ледовити океана е поставена под съмнение през 1878 г. от немския океанограф О. Крюмел, който по морфометрични признаци отделя три океана, като счита, че Северният ледовит океан е средиземно море на Атлантическия океан, а Южният океан е придаден към южните сектори на Атлантически, Индийски и Тихи океан. Идеята за три океана е активно поддържана от руския океанограф Ю. Шокалски (1917 г.). Засиленото изследване на Арктика след Първата Световна война дава основание на СССР да обяви през 1935 г., че океаните са четири: Северен ледовит, Атлантически, Индийски и Тихи – становище, възприето по-късно от България и потвърдено от Международното хидрографско бюро през 1952 г.

Граници на моретата.

Атлантически океан: 1–Балтийско, 2–Северно, 3–Ирландско, 4– Средиземно, 5–Алборанско, 6–Балеарско, 7–Лигурско, 8–Тиренско, 9–Адриатическо, 10–Йонийско, 11–Егейско, 12–Критско, 13–Мраморно, 14–Черно, 15–Азовско, 16–Бафиново, 17–Карибско, 18–Скот, 19–Уедъл, 20–Лазарев, 70 – Саргасово.
Тихи океан: 21–Берингово, 22–Охотско, 23–Японско, 24–Жълто, 25– Източнокитайско, 26–Южнокитайско, 27–Филипинско, 28–Сулу, 29– Сулавеси, 30–Молукско, 31–Халмахера, 32–Серам, 33–Яванско, 34–Бали, 35–Флорес, 36–Саву, 37–Банда, 38–Новогвинейско, 39–Соломоново, 40–Коралово, 41–Фиджи, 42–Коро, 43–Тасманово, 44–Рос, 45–Амундсен, 46–Белингсхаузен.
Индийски океан: 47–Червено, 48–Арабско, 49–Андаманско, 50–Тиморско, 51–Арафурско, 52–Дюрвил, 53–Моусън, 54–Дейвис, 55–Съдружество, 56– Космонавти, 57–Рисер-Ларсен
Северен Ледовит: 58–Гренландско, 59–Норвежко, 60–Бяло, 61–Баренцово, 62–Карско, 63–Лаптеви, 64 – Източносибирско, 65–Чукотско, 66–Бофорт.
Вътрешни морета: 67–Каспийско, 68–Аралско, 69–Мъртво.
През 1956 г. Н. Зубов счита за обосновано въз основа на хидрометеорологични признаци да се отделят осем океана: Северен ледовит, Северен Атлантически, Северен Индийски, Северен Тихи, Южен Атлантически, Южен Индийски, Южен Тихи и Южен (Антарктически). В Западна Европа широко се разпространява подялбата на седем океана (без Северен Индийски, като Северният ледовит е наречен Арктически). Засиленото изследване на Антарктида от 60-те години на ХХ в. до сега показва, че са налице основания за пълното обособяване на Южния (Антарктически) океан като част от Световния океан. Това становище е потвърдено от Международното хидрографско бюро през 1964 г., но все още не е възприето от редица учени.
Описанието на океаните и моретата.

Настоящата подялба на Световния океан на четири океана, приета у нас, едва ли може да се смята за обоснована, а по-скоро е половинчата: или по геоморфоложки признаци трябва да се приеме, че океаните са три и Северният ледовит е част от Атлантическия или в съответствие със специфичните хидроложки режими да се приеме, че океаните са пет и да се отдели Южен (Антарктически) океан.
Моретата на Земята са 70 на брой, но тази цифра не трябва да се счита за твърдо установена, защото редица морета по традиция се означават като заливи: Хъдсънов, Мексикански, Гвинейски, Персийски, Аденски, Бенгалски, Голям Австралийски, Карпентария и Аляски. Същевременно някои езера неправилно са наречени морета: Каспийско, Аралско, Мъртво. Дискусионно е съществуването на Саргасово море – единственото море без брегове, разположено във вътрешната част на Атлантическия океан между теченията Гълфстрийм, Канарско и Северноекваториално. Характерни за него са плаващи кафяви водорасли от род Саргасум, които са дали името на морето. Понастоящем се приема, че към Атлантическия океан се включват 24 морета, към Индийския–11, към Тихия–26 и към Северния ледовит–9. Моретата обхващат 10% от площта и 3% от обема на Световния океан. Авторите считат, че по хидроложки признаци Световният океан трябва да се поделя на 5 океана и 75 морета: Атлантически океан – 20 морета, Индийски – 10 морета, Тихи – 24 морета, Северен ледовит (Арктически) – 9 морета, Южен (Антарктически) – 12 морета.
В зависимост от начина на обособяване от океаните моретата биват периферни, когато без да се вдават дълбоко в континентите се ограничават от полуострови и островни групи (Коралово, Тасманово, Южнокитайско, Японско, Охотско, Карско, Източно сибирско и др.); между континентални (Средиземно, Червено, Черно, Берингово, Тиморско, Карибско и др.); вътрешно континентални (Балтийско, Бяло и др.) и междуостровни (Яванско, Молукско, Банда, Сулу и др.).
В зависимост от броя на проливите моретата биват много проливни, каквито са повечето периферни и между островни морета, двупроливни (Средиземно, Мраморно, Черно) и еднопроливни (Азовско, Бяло, Червено).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар