// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Генетични изменения у човека.

„Един човек може да струва колкото сто, а сто могат да не струват колкото един.“

Механизъм на естествения отбор. Но мутациите не винаги задължително са „лоши“. Да, при едни дадени условия част от мутацията може да бъде генетичен товар, което вече разгледахме по-горе. Но в други определени условия мутациите могат да бъдат много полезни признаци. За тези случаи в официалната наука съществува понятието „ненасочена изменчивост“.

Ненасочена изменчивост – това е вследствие на мутации, при които не възникват генетични дефекти, а водят към възникване на особености. Ненасочената изменчивост се появява под въздействието на възникнали „самостоятелно“, ако може така да се каже, условия.

Ако условията се създават един вид (в това число и от Бог) целенасочено, за това се използва термина „насочена изменчивост“. Като пример за нея може да служи целенасочено организирания „генетичен отбор“, за който разказва И. А. Ефремов в „Мъглявината Андромеда“.

Имайки представа за това, що е то „ненасочена изменчивост“, „генетични дефекти“ и „генетична катастрофа“ може да разберем и „механизма на естествения отбор“.

„Механизма на естествения отбор“ се предопределя от:

– вероятностна гибел на едни видове живи организми (в конкретна възникнала обстановка);

– вероятностно развитие на други видове живи организми (в конкретна възникнала обстановка).

Как става това? Всеки биологичен вид взаимодейства както с цялата биосфера на Земята, така и с целия Космос като цяло. Спомнете си, че всички процеси във Вселената са колебателни, а колебанията въздействат едно на друго. И си спомнете за „матриците – матрьошки“, когато „малката“ матрица се намира вътре в „голямата“ матрица. А какво значи „взаимодейства“? Това значи, че се намира както под „влияние“ на ритмите на биосферата, така и под „влияние“ на ритмите на целия Космос.

Характера на това съвкупно „влияние“ върху конкретния биологичен вид (риби, птици, бозайници, маймуни, човечество) се изменя по причина на това, че измененията в биосферата на Земята се подчиняват на:

– геоложките процеси на Земята;

– енергийните ритми на Космоса.

А какво значи „подчиняват се“? Това значи, че геоложките процеси на планетата Земя и ритмите (колебанията) на Космоса оказват своето „влияние“ върху биосферата. В такъв смисъл се построява напълно определена „линия“ на въздействие („влияние“): ритми на Космоса – геоложки процеси на планетата – колебания (ритми) на биосферата – биологични видове.

Честотата на колебания (ритми) на всички тези процеси е различна. Дайте да ги сравним помежду им. Ще сравним първо честотата на смяната на поколение на някакъв биологичен вид с други колебания на Космоса, на планетата Земя и нейната биосфера.

Какво е това „честота на смяна на поколенията“? Това е когато младите индивиди на някакъв биологичен вид идват на смяна на старите, болните, умиращи индивиди и заемат тяхното място в активния живот за такъв период от време, в течение на който активен живот са водили старите и умиращите. При животните периода на детството съвсем не е голям и те навлизат доста бързо във възрастния живот. Всички читатели навярно са наблюдавали периода на детство при котките и кучетата. А при човека периодът на детство е достатъчно голям, тъй като той в този период е длъжен не само да се научи да яде с лъжица и вилица и да ходи изправен, но и да се научи да разговаря, чете, пише, смята, да придобие професия – тоест той трябва да овладее информацията за живота на хората един с друг, живота в обществото от хора (в „социума“). Такава информация може да се нарече „социална информация“. Котките и кучетата нямат необходимост да овладяват социалната информация. Научат се на „мяу-мяу“ и „бау-бау“ – и достатъчно: готов си за възрастния живот. Тоест за животинските видове е достатъчно да развият само това, което е обусловено от тяхната генетика, да овладеят информацията, която е заложена в тяхната генетика. А човекът трябва да овладее нова не заложена информация. По-подробно за сравняване на „честотата на обновяване на поколенията хора“ с честотите на други ритми ще поговорим по-нататък при разглеждане на въпроса „Разбиването на глобалната пирамида“. Тук ще сравним честотата на смяна на поколенията на някакъв условен (абстрактен) биологичен вид (котки, камили, костенурки, комари, слонове и т.н. – избирайте по вкус) с честотите, които въздействат („влияят“) на тези особи. Сега погледнете графиката (рис. 10–11).

Рис. 10–11

На нея са изобразени три честоти. „Долната“ – това е честотата на смяна на поколенията в някакъв биологичен вид (за всеки вид тя е практически постоянна: котките живеят 10–12 години, слоновете от порядъка на 100 години и т.н.). А „средната“ и „горната“ честота носят в себе си две принципиално различни въздействия („натиск“) на индивидите от на някакъв вид:

А) „Горната“ честота е значително по-ниска от честотата на смяна на поколенията на всеки генеалогичен вид (тя въплъщава всички ниско честотни ритми);

Б) „Средната“ честота е по-висока от честотата на смяна на поколенията на разглеждания конкретен вид (тя въплъщава всички високочестотни ритми).

Какво следва от това? В случай „А)“ мутации с характерна ненасочена изменчивост позволяват на индивидите на всеки генетичен вид да се настроят в синхрон с бавно изменящи се условия на средата на обитание. Като ярък пример за това могат да послужат днешните бели мечки, които са мутирали от бурите при настъпване на ледниковите периоди и затоплянето на климата на Земята.

Изменчивост под натиск. В случая „Б)“ работата е по-сложна. В този случай вече не биологичния вид като цяло, е длъжен да се настройва, както е описано в случай „A)“, а всеки индивид на разглеждания вид е длъжен да съумее да се пригоди към внезапно (или бързо, за кратък срок) възникнало въздействие („натиск“). При което за да се пригоди, всеки индивид от разглеждания вид е длъжен да го направи за определен достатъчно кратък период от време. Иначе: „който не е успял – никой не му е виновен!“ Ако такова приспособяване не се случи, то такива индивиди ще понесат ущърб, включително и до гибелта на всеки не пригодил се екземпляр, тоест на всички екземпляри въобще. Ще настъпи гибел вече на целия биологичен вид като цяло и такъв вид напълно ще изчезне от биосферата.

Но и това не е всичко. Гибелта на един не пригодил се вид може да нанесе ущърб на много други биологични видове живи организми, които са били свързани с изчезнали видове в „хранителни вериги“ (някой е изяждал някого). В резултат на това може да се измени цялата биоценоза на планетата Земя и по принцип – цялата атмосфера на планетата. Биоценоза – (гр. bios – „живот“ + koinos – „общ“) – съвкупност от организми, населяващи участък от среда на обитание с еднородни условия на живот.

А каква е реакцията на биологичния вид на въздействие („натиск“, ритмите, колебанията) върху средата (по-нататъшен „вътрешен натиск върху средата“)? Тоест какво е това, което се случва с конкретния биологичен вид при външното въздействие на средата?

А става следното:

1. Изменя се потенциала на развитие на индивидите на вида, тъй като неговите представители, за да преживеят в процеса на Естествения отбор, предизвикан от измененото въздействие на средата, настройват своя генотип в синхрон с такова въздействие. Тоест стават мутации от ненасочен и насочен характер. (Затова, що е „ потенциал на развитие“ ще стане дума малко по-нататък).

2. Изменя се реакцията на индивида на външното въздействие на средата, тоест изменя семейното поведение.

Тези две изменения неизбежно се съпровождат с изменение на информационната съставка на индивида, тоест изменение на информационното му обезпечение. Спомнете си: всеки фрагмент на Вселената е материален, той носи в себе си и за себе си информацията, която обезателно е размерена – дължина, тегло, цвят, мирис и т.н. И ако на „материята“ са въздействали „колебанията“ на чука, то върху „материята“ са останали вдлъбнатини и пукнатини, което е довело до изменение на габаритите и очертанията (т.е. към изменение на „мярата“), а значи неизбежно се е изменил „образа“ (информацията) на „материята“. Този пример е най-примитивно разбиране на процесите в триединството „материя – информация – мяра“. По-сложните процеси на изменение в триединството „материя – информация – мяра“ изискват по-детайлно описание.

Изменението на информационното обезпечаване при екземплярите на различните видове се отличават един от друг. Тези отличия се изразяват в три различни обема информация:

1) Информация, предавана генетично от поколение на поколение. По-нататък ще я наричаме „генетична“ информация.

2) Информация, усвоявана от конкретния индивид в течение на нейния живот (за човека – „социална“ информация). По-нататък ще я наричаме „не генетична“ информация.

3) Съотношението на обемите на тези две “информации“ 1) и 2) (кой обем е повече, кой е по-малко).

В хода ГЕП на появяване на нови, все по-сложни видове живи организми се съпровождал от това, че в общия обем информация (на основата на която се формира поведението на конкретна особа, реакцията на особата на въздействието на средата):

– обема на генетично предаваната информация намалявал;

– обема на не генетично предаваната информация се увеличавал („не генетична“ информация – това е тази информация, която не се наследява генетично, не се предава от предците, а се придобива от индивида в хода на неговия живот в заобикалящата среда, в хода на взаимодействието на особата със средата; за човека – „социална“ информация).

В качеството си на илюстрация на съотношението за тези два обема информации (генетична и не генетична) могат да се дадат примери.

Така при растенията, насекомите, целия обем информация, която определя тяхното поведение в заобикалящия ги свят и тяхната реакция на вялото „въздействие“, всичкия този обем е обусловен генетично, тоест „предаден по наследство“. А при възрастния човек това вече не е така.

При възрастния човек целия обем информация, която определя неговото поведение в заобикалящия го свят (в това число и в обществото на хората), се състои от два обема:

1. Обем генетичен на наследствената информация.

2. Обем не генетична информация.

„Не генетичната“ информация, която определя поведението на човека, може иначе да наречем „социална“ информация, тъй като човек живее и работи в общност от хора. „Социум“ (лат. socium – „общо, съвместно“) – човешка общност от определен тип.

Изхождайки от това, може да се говори за някакъв „информационен модул“ на човека, който определя неговото поведение.

„Модул“ (лат. modulus – „мярка“, modus) – обособена част на система, устройство, компютърна програма, изпълняваща отделна функция. За по-просто разбиране този „информационен модул“ на човека е изобразен графично (вж. рис. 10–12). Например, той може да се изобрази във вид на „яйце“, състоящо се от две части: долна и горна.

Рис. 10–12

Долната част (половината яйце) – тази информация, която се предава от поколение на поколение, това е генетичната част на информационния модул. Нея може също така да я наречем „фундаментална“ част на модула, тъй като, когато човек току-що се е родил, неговото поведение се определя изключително от инстинктите, тоест от информацията, която е наследил от предците си (генетичната информация).

А по-нататък след момента на раждане той започва да придобива „социална информация“, която се „наслагва“ на вече съществуващата генетична информация, „наслагва се“ върху фундамента. Човечето започва да се приспособява към заобикалящия го свят: към звуците, миризмите, към лицата на хората, към „разпределението на деня“ и т.н. И колкото по-натам, толкова все повече и повече детето трябва да знае и умее. В хода на историята на човечеството обема „социална информация“ растял все повече и повече. У детето необходимостта да се усвои по-голям обем не генетична (социална) информация довела до появата на „периода на детството“. В този период на детството всеки малък човек набира жизнено необходимия минимум на тази социална информация. Набирането / натрупването става или индивидуално, или под опеката на възрастни.

Ако фундаменталната част информация на модула в хода на живота на човека не се изменя (долната част на яйцето), то горната част (горната половина на яйцето) в хода на историята все повече расте и расте. Затова горната част на информационния модул на човека може да се нарече „адаптационна“ част. „Адаптация“ (лат. adaptatio – „приспособяване“; adaptare – „приначиним“) – 1. Приспособяването на строежа и функцията на организма към условията на съществуване. 2. Съвкупност от реакции на организма, обезпечаващи приспособяването му към изменения в заобикалящите го условия. 3. Процеса на приспособяване на личността или социалната група към изменения в социалната среда.

Така например, в хода на ГЕП обема на адаптационната част непрекъснато се увеличавал. Ставало натрупване на научни знания, сведения от историята, правила за водене на селското стопанство, устройството на техническите средства и т.н. На човека от година на година му се налагало да опознава все повече и повече сведения от най-различи сфери на живота на всички хора. И в наше време обема не генетична информация (социална информация) станал значително повече от обема на генетичната информация. „Горната половина на яйцето“ от век на век все повече се увеличавала и увеличавала. И сега тя така е нараснала, че е готова да „разчупи“ „долната половинка на яйцето“, готова е да разчупи „фундаменталната част“, да разчупи генетиката, фундамента, на който стои всичко останало! И не само е „готова“ да разчупи, но този процес вече протича, „фундамента“ вече е започнал да има пукнатини, започнал е да се разрушава.

Това се изразява в това, че хората губят даже инстинкта си за самосъхранение, да не говорим за останалата деградация. „Социалната“ информация убива „генетично обусловената“ информация на хората. Степента на това убиване е такова, че болшинството хора (особено в градовете) не чувствуват (загубили са инстинктите си), не осъзнават:

1. Своята индивидуална принадлежност към човечеството, като към едно от множествата видове живи организми.

2. Своята индивидуална принадлежност към цялата биосфера на Земята.

3. Своята подчиненост на обективните закони на Битието на планетата Земя.

Освен осъзнатите връзки се нарушават и безсъзнателните връзки с природата (психическите, биологичните връзки), особено в градовете.

Всичко това взето заедно „убива“ генетиката на човека, в резултат на което генетиката, хромозомния апарат на наследствеността „се пука по шевовете“. А генетичния апарат на човека е 50 пъти по-чувствителен от генетичния апарат на мушичките дрозофили, върху които учените биолози правят опити за изследвания на процесите на мутация. (Много читатели, навярно, или са чели романа „Бели дрехи“, или са гледали едноименния телевизионен филм за съветските учени – генетици). И ако мушичките – дрозофили започват да мутират от незначителни въздействия, то на такива незначителни въздействия човек реагира 50 пъти по-силно! Излиза, че човечеството така угнетява своя хромозомен апарат на наследствеността по пътя на неправилен социален живот (колко струва само едно пиянство), че скоро ще разруши своята „фундаментална част“ (долната половина на яйцето), ще „размаже“ напълно своята генетика и ще деградира до не мислеща орда не човеци / скотове, което впоследствие ще доведе човечеството до изчезване от биосферата на планетата Земя, а възможно е и изчезване заедно с биосферата.

Не чувствувайки и не осъзнавайки своята индивидуална принадлежност към цялото човечество, към биосферата на Земята и подчинеността на обективните закони на Битието, човек противопоставя себе си на Природата и на Бога. Именно това и се явява непосредствената причина за глобалната биосферно – екологична криза и други частни кризи.

От съпоставянето на двата обема информация (генетична и не генетична) следва да се отдели един важен момент.

Ако възниква фактор, под влиянието на който генотипа на популацията при смяната на поколенията не успява да се приравни, то популацията загива.

Ако възниква фактор, под въздействието на който генотипа на популацията при смяната на поколенията не успява да се приравни единствено по причина на своята генетика (генетично обусловена информация – „долната половина на яйцето“), то популацията може да се съхрани благодарение на разнообразието от поведенчески реакции на особите, обусловени индивидуално не генетично. Тоест за човека това означава възможност да се съхрани за сметка на „социалната информация“. Това води и до снижаване на ущърба. Същото се отнася и за оцеляването на популацията при стихийни бедствия и природни катастрофи.

Към този важен извод ще се върнем в ДОТУ, когато ще разглеждаме процесите, протичащи в супер системите. Тук накратко ще отбележим, че в съвременното ни общество знания във всичката им пълнота трябва да се дават на всички хора, тъй като ако възникне ситуация, когато над човечеството ще започне да действа някакъв нов, засега неведом за всички фактор („нов вирус“), и когато ще се окаже, че никой не ще бъде способен да изработи противо ваксина срещу „новия вирус – бацил“, тогава ущърба ще бъде колосален. Но колкото повече хора ще се занимаят с всичко ставащо, толкова по-вероятно е да се намери този, който ще открие такава противо – ваксина срещу „новите бацили“. Под „вируси – бацили“ следва да се разбира не само биологичните и химически въздействия, но и социалните условия, и жизнеустройството, и взаимоотношения на хората, тоест това е и политика, и религия, и много друго, което може да се нарече „управление на социалните системи“ (управление на обществения живот, жизнеустройство). И ако управлението на някакви сфери от живота на обществото е грешно, и тази грешка на управлението никой не я вижда и не говори за нея, то ущърба в тази сфера на живота ще бъде неизбежен за хората. И на колкото по-високо ниво на управление (село, град, район, област, страна; селско стопанство, машиностроене, сферата на образование и т.н.) се случва такова грешно управление, и грешката никой не вижда и не говори за нея, то толкова по-голям ущърб ще бъде нанесен на хората и обществото (мащаба на селото – това е едно, а мащаба на страната – това вече е съвсем друго).

А ако говорим за погрешно управление на цялото човечество? Ако нас, всички хора ни водят към пропаст? При това тези, които водят, не разбират това,… тогава какво ще стане? При това много, страшно много хора не виждат и не разбират гибелността на курса, а тези, които говорят за това – тях не ги слушат… Именно това и се случва сега в мащаба на човечеството.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар