// Вие четете...

Управлението

Генералния щаб на лихварите.

„Алчните хора имат дълги ръце.“

Аз смятам, че института на банките е по-опасен, от въоръжена армия. Ако американският народ позволи на частните банки да управляват издаването на пари, банките и корпорациите, които са управлявани от банкерите, постепенно ще отнемат от хората цялата им собственост до тогава, докато децата им не се събудят бездомни на земята, някога завоювана от дедите им. Томас Джефферсон (1743–1826), един от авторите на Декларацията за независимост на САЩ, третият американски президент (1801–1809).

Най-важна крачка по пътя на по-нататъшното укрепване на позициите на лихварите било създаването на централните банки. Към създаването на такива институти подтиквала алчността на най-влиятелните лихвари, които желаели да монополизират в свои ръце издаването на законни платежни средства на държавата и да получават за сметка на това емисионен доход. Алчността усилвала желанието им да поставят под свой контрол цялото общество чрез управление на паричното предлагане.

В създаването на централни банки била заинтересована цялата „класа на лихварите“: Този институт е трябвало да организира координацията на дейността на всички банки, да стане „генерален щаб“ на своеобразния „паричен картел“.

По-горе ние вече отчасти се докосвахме до дейността на централните банки във връзка с практиката на „частичното резервиране“ на търговските банки. За „подсигуряване“ на банките, които в условията на „частично резервиране“ имали склонност към банкрути, централната банка започнала осъществяването на такива функции, като:

— надзор на дейността на търговските банки;

— регулиране на ликвидността им с помощта на норми за задължително резервиране, рефинансиране на кредитите на търговските банки, „стабилизационни кредити“, операции на „свободния пазар“ (покупка и продажба на ценни книжа от и на търговските банки), операции на валутния пазар, изкупуване на така наречените „токсични“ („отпадъчни“) активи и т.н.;

— организиране и регулиране на пазара за между банковите кредити и т.н.

Накратко, централните банки са призвани да защитават „класовите интереси“ на лихварите посредством:

1) създаване у обществеността на устойчиво усещане, че с търговските банки „всичко е наред“ и че за влоговете си не бива да се тревожи (за тях се тревожи централната банка);

2) опит за предотвратяване на възможни банкови паники и кризи, когато действително „замирише на пушек“ (макар възможностите им за това да са малки);

3) организиране на „гасене на пожара“ (тоест борба с банковите кризи), ако тя все пак възникне, „залива“ я със спасителна течност наречена „ликвидност“.

Вече не говорим за това, че в интерес на лихварите именно централната банка „в планиран ред“ организира „пожари“, наричани от банкови кризи.

За повишаване на своята социална значимост редица централни банки след Втората световна война започнали да декларират такива цели, като „осигуряване на пълна заетост“, „осигуряване на икономически растеж“, „борба с инфлацията“ и т.н. Такава дейност на централните банки получила много сериозното название: „парично-кредитна политика“. Без да навлизаме в подробности всичко това може да наречем ПР-акции на „генералните щабове“ на лихварите, призвани да скрият истинските цели и задачи. Централните банки, от първия ден на създаването им, действително са имали тяхна „парично-кредитна“ политика, но съвсем не такава, каквато днес официално се представя на обществеността.

Главна цел на реалната (а не на декларираната) „парично-кредитна политика“ на централните банки се явява осигуряването на главните лихвари на световното господство. За достигането на тази цел централните банки решават ред конкретни задачи, свързани, преди всичко, с концентрирането в ръцете на главните лихвари световните богатства:

— запазване на системата на „частично резервиране“ като основа за узаконена кражба на парите на клиентите;

— увеличаване на предлагането на кредити (в това число и за сметка на стимулирането на търсенето на кредити);

— поддържане на инфлационните процеси като способ за скрито облагане на обществото в полза на лихварите;

— периодично организиране на банкови, финансови и икономически кризи с цел изземане на имуществото на длъжниците и изкупуване от лихварите на обезценени активи и т.н.

Често централните банки излизат от рамките на „професионалната“ си дейност (парично-кредитната сфера) и навлизат в сферата на политиката. Примерно, участвуват в подготовката на войни и революции: такива „политически проекти“ създават добро търсене на лихварските пари и водят към още по голямо съсредоточаване на световните ресурси в ръцете на главните лихвари. Разбира се, тази страна от дейността на централните банки не намира своето отражение в официалните им отчети.

За да разберем по-добре истинските цели и задачи на централните банки, методите с които ги постигат, е по-добре да започнем изучаването на тяхната дейност не от гланцираните официални документи (годишни отчети, тематични доклади, планове и т.н.), а с историята на тяхното създаване и дейността им в миналото. В случая ще се ръководим от словата на евангелиста Лука, който казал: „Ибо нет ничего тайного, что не сделалось бы явным, ни сокровенного, что не сделалось бы известным и не обнаружилось бы“ (Лк, 8:17).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар