// Вие четете...

Поведенчески модели

В очакване на всичко от нищото.

„Красиво лице и добро сърце рядко се срещат у един човек.“

В очакване на всичко от нищото.

Обикновено от жената се очаква да бъде „зависима, пасивна, нежна, мила, кротка, любвеобвилна, сантиментална, интуитивна, крехка, повърхностна, закриляна, импулсивна, жертвоготовна и страхлива.“
Трябва да отбележим, че нито едно от тези качества не отговаря на индивидуалната способност да се постигат определени цели. Те съответстват, с изключение на две-три, на роля, създадена от и за мъжа, като превръщат жената в негов полезен придатък. Очаква се чрез тази традиционна роля тя да се ограничи да изпълнява функцията на майка или да допълва нуждите на мъжа.
Напълно зрялата жена не се стреми към женски роли, приети чрез подражателство, внушение или като условен рефлекс. Обратното, тя формира своята женствена идентичност съзнателно, във вътрешния си свят.
За да постигне това, не е необходимо да бъде професионалистка, нито интелектуалка. Важно е обаче да се научи да мисли, защото трябва да формира собствените си модели на поведение, които задължително се основават върху аналитичния критерий, а не върху стереотипни формули. Тази мисловна дейност трябва да се допълни с подходяща емоционална чувствителност, която е възвишена форма на познание и важен фактор в между личностните отношения. Само когато човек се постави емоционално на мястото на други, може да общува с тях нормално и да избягва крайностите, които нарцисизмът поражда.
Подходящата чувствителност засилва способността на жената да получава и приема идеи, събития и понятия, които иначе биха останали незабелязани.
Настоящата тема не е предназначена само за отбрано малцинство жени. Целите, поставени в нея, могат да бъдат постигнати от всички жени, които могат да четат и пишат, или познават тези идеи чрез устното слово. Единственото, от което се нуждаят, е да изпитват искрен стремеж към индивидуално усъвършенстване.
Те могат да се намират в различни ситуации: да бъдат непълнолетни, пълнолетни, четиридесетгодишни или да са навлезли в третата възраст; да бъдат богати, бедни, образовани или необразовани, да имат различни идеологии или вярвания; да работят в най-различни области; да са омъжени или неомъжени; да имат деца или да нямат; да се чувстват нещастни или щастливи. Всички те са в състояние да създадат в собствената си личност една еволюционна сила, с чиято помощ да постигнат резултати, равностойни на тези на мъжете.
Всички жени имат възможността да престанат да очакват материални събития, които да ги направят щастливи; да престанат да се надяват на съдбата да ги облагодетелства.
Жените трябва да престанат да мечтаят да намерят подходящия мъж, защото могат да се приспособят или да приспособят към себе си един нормален човек и да го преобразят в добър партньор. Необходимо е да престанат да мечтаят за принцове, за известни мъже, филмови актьори, магнати или свърх надарени личности. Могат да се научат да обичат, като отхвърлят идеализирания образ на мъжа, създаден от самите тях, защото според Райк те искат да използват противоположния пол като окачалка за собствените си илюзии.
Те могат да се откажат също така да имитират женски стереотипи, като престанат да се занимават с живота и биографиите на прочути жени. Не е необходимо да изучават живота на известни мъже, защото го правят единствено за да си представят как мерят силите си с него, тоест, за да формират една роля на допълващо противоположно любовно поведение, измислена от и за мъжете, като изключват себе си в истинското си качество на жени.
Жената няма нужда да се стреми да завладее някой известен мъж, за да се изкачи по социалната стълбица.
Тя трябва да се откаже от култа към тялото и да го замени с култивирането на душата.
А какво ще ни остане от живота тогава, ще попитат много жени, след като прочетат тези редове. Какво ще правим, щом няма да можем да мечтаем и фантазираме за собственото си бъдеще?
Отговорът е, че всяка жена може да прави каквото пожелае. Ако предпочита да пропилява по-голямата част от времето си в мечтаене, тя е свободна да го прави, както е свободна да се откаже от безплодните фантазии, за да ги замени с конкретни реалности.
В действителност има два вида фантазия: едната е вредна, деструктивна и безплодна, другата е съзидателна. Първата съответства на онзи унес в будно състояние на хора, които очакват идеите им да се осъществят по магически начин или благодарение на външни обстоятелства. На такива хора им липсва смелост, енергия и решителност, за да „завладеят небето със сила“, поради което животът им преминава в очакване на всичко от нищото.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар