// Вие четете...

История на българите

В навечерието на общо европейския конфликт.

Oryvie1sv„Който разчита на чужда чорба, рискува да остане с добрия си апетит.“

В навечерието на общо европейския конфликт.

Правителството на д-р Стоян Данев е заменено още по време на Между съюзническата война (на 4 юли 1913 г.) с правителството на т.нар. „патриотична концентрация“. То е съставено от народно либерали, либерали и младо либерали (радослависти, генадиевисти и тончевисти). Правителството поема управлението в изключително критичен момент и се надява, че ще привлече активна намеса на Австро-унгария, а чрез нея и на Германия (колко наивни сме понякога!) и, уповавайки се на не познаващото поражение българско оръжие, ще изведе страната от критичния момент, в който е изпаднала. Това, разбира се, не се осъществява. Виена запазва пълен неутралитет и само по дипломатически път уведомява Карол Румънски да не прекалява с „безнаказаната си инвазия в България“. Германия не прави дори и това, а по време на преговорите за мир в Букурещ се явява основен фактор за откъсване на Кавала от българска територия и предаването на това изключително важно пристанище на Гърция (това, разбира се, по чисто роднински път – тъй като гръцката кралица е сестра на кайзер Вилхелм II).
След приключване на войната и подписването на мира, независимо от „горчивия урок“, който е получило правителството на „патриотичната концентрация“, независимо от традиционната про австрийско-германска ориентация на партиите, които го съставляват, обективните условия насочват вниманието на България за коригиране неправдите на Букурещкия мирен договор именно към Австро-унгария.
След анексията на Босна и Херцеговина от Австро-унгария, Дунавската империя и Сърбия са в крайно изострени отношения. Подкрепата на Русия, дадена на Сърбия и Гърция (а и на Румъния) в ущърб на българските национални интереси, е поляризирала още по-активно интересите на великите сили на Балканите. Все по-ясно изпъкват условията за избухването на Общо европейска война.
Пламналото през лятото на 1913 г. Тиквешко въстание на българското население във Вардарска Македония е последвано от Охридско-Дебърското въстание през септември същата година – и двете потушени от сръбските власти безпощадно. Това обаче почти не дава отзвук в една все повече настръхваща за военен сблъсък Европа.
За стабилността на българската икономика през този период (който отбелязваме с гръмкото определение „Първа национална катастрофа“) заслужава да се спомене само следния фрапиращ факт. След всички изпитания, материални и човешки жертви прекарани през двете Балкански войни, цените в България нарастват през 1914 г. в сравнение с тези преди войните само със 7%. (Във връзка с това уместно е да се направи едно сравнение. В изкуствено предизвиканата от определени политически сили у нас през втората половина на 1992 г. и началото на 1993 г. правителствена и политическа криза, цените растяха на всяка седмица с по 8% до 9%, а през 1996/1997 г. за някои продукти по 10-20% дневно. Критерии, които трябва да имаме предвид при определяне на понятието „национална катастрофа“.)
Още в началото на 1914 г. обаче Европа живееше в тревожно очакване. Наближава нова буря.
Правителството на Радославов-Генадиев по начало не бе в състояние да потърси разумен диалог със Съглашението. Опозицията, попарена от резултатите на войната, която тя подготви и осъществи, и през настъпващата 1914 г. продължаваше да бъде в определен смисъл пасивна. Радославов, дори и в малцинство след ноемврийските избори от 1913 г., продължава да управлява. Успява също така да разпусне XVI-то обикновено народно събрание в последния ден на годината и насрочва следващите парламентарни избори за началото на 1914 г., при които успява да си осигури минимално предимство.
Почти еднакво силни с политическите бяха и икономическите фактори, които в следващите няколко месеца щяха да определят политическата ориентация на България. Традиционно оформилите се пазари на България играят решителна роля в това отношение. Въпреки опитите на някои български търговци, Англия и Франция показват определена мудност в преориентирането на българската външна политика чрез пазара. Икономическите сведения от тези години говорят твърде красноречиво за това:

Sravitelna tab.Въпреки тежката война и икономическите последици, България остава през цялата 1914 г. с най-добри икономически показатели на глава от населението за Балканския полуостров. Планомерно и без колебание започва възстановяването на въоръжените сили на страната.
Тази стабилност в икономиката и живота на страната се запазваше, въпреки че България бе залята от нова вълна (трета по ред след освободителната война 1878 г.) бежанци от Тракия и Македония. Турците принудиха след нахлуването си в Източна Тракия през лятото на 1913 г. само от тази сравнително малка територия да се изселят над 100 000 българи (предимно онези, които се бяха спасили от геноцида). Стотици хиляди наши сънародници бяха сега бежанци от Вардарска и Беломорска Македония. А от Беломорска Тракия щяха да бъдат изселени десетки хиляди българи дори през 1926 г. съгласно спогодбата Моллов-Кафандарис. Вълни от изселници и бежанци от Вардарска, Беломорска Македония и Тракия щяха да продължават и след приключване на Втората световна война, след изтегляне на българската армия от новоосвободените през 1941-1944 г. земи. Притокът на българи от Беломорска Македония и Тракия по време на гражданската война в Гърция 1945-1948 г. щеше да нахлува от юг в България.
Чрез изселвания и активна асимилация съседните държави целяха и провеждаха системно ликвидиране на българското мнозинство в заетите от тях територии. Но самите изселнически вълни от безимотни, безработни и лишени от материално състояние хора, бяха тежко бреме за българската икономика, с което държавата трябваше да се справя.
Но сега нека се върнем в съдбоносната за Европа 1914 г. За всеки обективен наблюдател е било безспорно, че наближава общо европейски конфликт. Страните от централна и западна Европа са били в трескава подготовка за това. Двойно по-голяма се е налагало да бъде подготовката в прекаралата две Балкански войни България. За попълване нуждите в армията обаче са били необходими средства.
И царят, и правителството били на мнение да не се показват едностранни предпочитания в това отношение и да се потърсят контакти най-напред с френските заемодатели, традиционни финансови партньори на България. За съжаление обаче, въпреки яснотата по характера на заема и значението му за взаимните отношения, французите създават редица пречки по сключването му, предлагайки необичайно високи лихвени проценти. Преговорите се проточват дълго, през което време България, макар и насочила определено вниманието си към Австро-унгария, търси възможност да подобри отношенията си с Русия и дори с изигралата коварна роля в развоя на Между съюзническата война Румъния.
При тези обстоятелства германската банка „Дискон-то-Гезелшафт“ предлага огромен заем на България от 500 милиона лева, с подходяща лихва в срок за изплащане 50 години. Заемът е подписан и с това икономическата обвързаност на България с Централните сили е още по-силно подчертана.
Въпреки това правителството и царят правят всичко възможно да укрепят отношенията си с всички велики сили.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар