// Вие четете...

Вярвания и заблуди

В крак със „Закона на времето“.

„Ако сред добрите хора попадне само един лош, всички ще прекарат времето си глупаво.“

„Много неща за нас учените и управленческите „елити“ са непонятни, не затова, че понятията ни са слаби, а затова, че не всички неща влизат в кръга на нашите понятия“. Оттук извода е прост – на „елита“ е необходимо да разширява кръга си на понятия.

От тази гледна точка ще погледнем процесите, произходящи в последно време в Русия. Стоящите зад „кормилото“ на властта Горбачов, Елцин, Руцкой, Черномирдин, Примаков, Лебед и т.н. не пожелаха (а може би просто не можаха да разберат с оскъдните си мозъци) да осъзнаят произходящата смяна на логиката на социалното поведение. А те знаеха за КОБ (концепция за обществена безопасност) – практически всички от тях. Започвайки „от Кремъл до тези в самите покрайнини“. Започвайки от Елцин и завършвайки с губернаторите и главите на много градове. Всички ръководители, сега вече бивши, на съществуващи партии. Всички „авторитетни“ обществени дейци. Не можем да изброим всички, на които КОБ беше давана започвайки от 1994 година. Мълчат… Защо? Как така – та нали са „елита“! И къде сега са всички тези „авторитети“? Бившият и вече покоен президент Елцин пред цялата страна така и заяви: „Простете, руснаци, аз не, не можах да направя вашия живот по-добър!“. За днешните ръководители ще стане дума в приложенията.

Същото се отнася и за „вождовете“ на всички национални, патриотични, марксистки, монархични и демократични партии. Стерлигов, Баркашов, Макашов, Зюганов, Тюлькин, Анпилов, Жириновский, Явлинский, Немцов, Глазев, Рогозин… Колко години те нещо плямпат от трибуните, но нищо не могат да изменят. И тихинко един след друг потъват в небитието. Защо? Защото не разбират Закона на Времето. А КОБ беше доведена до знанието на всеки в неговото време.

Ф.И. Тютчев има прекрасни стихове: Нам не е дадено да предвидим Как ще тълкуват нашите думи…

Фьодор Иванович е можел да смята така, тъй като той е живял в старо информационно състояние, когато технологията се е обновявала бавно. Тогава, във времената на Тютчев, някой изкажел нещо ново, а как то ще се окаже на практика? – съвременниците на този човек няма да разберат това, защото ще отидат на оня свят.

В новото информационно състояние да бръщолевиш за това, за което нямаш представа, не се препоръчва, тъй като ако това е глупост, то тя ще се прояви още в живота на твоите съвременници. Уж такъв „авторитет“ за народа беше Горбачов! А сега цялата страна го ненавижда. А Елцин? А Мавроди? А Баркашов? А… Списъка с развенчани „герои“ е дълъг и можете да го продължите сами. В това число и на регионално, и местно нива. (Такава участ чака и Станишев, и Кунева, и Борисов, и Местан, и Плевнелиев, и Костов и… Уверявам ви, че много скоро всичките им поклонници ще ги проклинат с такова усърдие, с което те сега се застъпват за тях.)

Това се отнася и за всички „духовни“ „вождове“ и „лидери“. Всичко това става по Закона на Времето, тъй като в новото информационно състояние всичко лъжливо и невярно много бързо се оголва пред лицето на своето общество.

Цялата страна и целия свят знаят, че у нас законите не работят. А защо те не работят? Те не работят затова, че депутатите измислят някакъв „икономически закон“ за днешния ден, но по Закона на Времето икономическата обстановка след половин година се изменя, и изобретения от тях закон става спирачка. Новото информационно състояние на обществото изисква принципно друг подход към законотворчеството.

Някои ще кажат: „А как е на Запад? Та нали там всичко е добре“. На Запад не всичко е толкова добре, както мнозина смятат.

Ние ще отбележим във връзка с това само един момент. На Запад отношенията между хората са се формирали През няколко столетия в старото информационно състояние, когато всичко е ставало бавно – в частност при натрупването на капитала. Сега малко са тези, които знаят, че предците на днешните магнати Морганови са били пирати. Постепенното натрупване на капитала изглеждало в очите на тогавашната „общественост“ естествено, хората постепенно са свиквали със случващото се. В резултат днес пирамидата на западния модел на тълпо –“елитаризма“ изглежда така, както това е представено на сх. 11–3.

Рис. 11–3

Но и на Запад тази пирамида се руши по Закона на Времето, вярно по-бавно, от колкото това става у нас. Ръководството у нас се опитва да възпроизведе подобна, обречена на крах пирамида, у себе си, с последни сили напъвайки се да създаде „средна класа“.

У нас „натрупването на капитала“ е станало практически мигновено за сметка на очевидното договаряне на най-високо равнище и последвалото след това разграбване на страната, станало пред очите на целия народ. Сега крадците и бандитите се опитват да узаконят тази мерзост и несправедливост. Но главното не е в това. Главното е, че това е станало в новото информационно състояние! В състоянието, когато всички наоколо се променят много бързо, вследствие на което се сменя логиката на социалното поведение на людете.

А сега си представете, че са живели двама приятели, учили се заедно в училище, във ВУЗ. Но в годините на „голямото лапане“ единия от другарите, бидейки посветен в това, че може смело да лапа и знаейки че нищо след това няма да му се случи, станал „собственик“, „крупен бизнесмен“. А другият, не бидейки посветен, се стеснявал да лапа. Но после се опомнил, но „влака вече заминал“. А той вече много „разбрал“ и доста неща му станали ясни (както смятал сам той, в съответствие със своята съвест). И този другия си мисли: „А с какво аз съм по-лош? За него може, а за мене не! И той на мене, гадта, не ми каза навреме как трябва да се прави…“. В резултат работата завършва с убийството на приятеля и присвояване на неговото богатство. Такива примери са множество.

Ето за какво сега стенат демократизаторите. Те стенат за извършената преработка на собствеността в полза на спец. службите. А какво е станало? „Посветените“ в „голямото лапане“ демократизатори заграбваха всичко, което можеше. А болшинството офицери от спецслужбите им „пазеха тишина“. Но после се оказа, че офицерите няма с какво да си хранят семействата. А по Закона на Времето те бързо „влязоха“ (както им се струваше) в тайните на „голямото лапане“. И те за себе си решиха: „Ах, гадове! Почакайте! Ние всичко ще ви вземем и сами ще станем богати“. И започнаха да действат. И действат… А демократизаторте стенат…

Но „Срещу чука няма средство, а само друг чук“. И у спец. службите възникнаха проблеми – по Закона на Времето. Аз бях в един далечно краен регион на Русия, разказва К. Пертов. Там възникна типичната ситуация. Бидейки глава на местната спец. служба, този глава нещичко „променил“ под себе си, създавайки специфични условия на работа за фирмата на своя син. Но този глава вече беше на възраст и беше принуден да излезе в пенсия. Глава на местната спец. служба стана млад и „перспективен“ офицер, който също имаше семейство и деца, които също искат, „всичко да е като хората“. И за ветерана със сина „възникнаха проблеми“. За тези проблеми този ветеран със сина ми разказа на мен, надявайки се на помощ от Москва. И смях! И грях! А колко подобни примери из страната. Но най-страшното е в това, че в скоро време и този млад офицер от спец. службите ще стане ветеран… И…

Във всичко разказано има прост очевиден извод. Това, което се е вършило на Запад в миналите векове, в наше време у нас не ще може да се повтори! Поради Закона на Времето! Нищо у вас, „господа демократизатори“, няма да се получи!

Вие сега се опитвате да удържите ситуацията, дори и такава рядка, каквато се явява тя. Вие се надявате, че ще минат няколко години, всичко ще поутихне, всичко ще се смири, всичко ще се „уталожи“. Не се надявайте! Няма да се „уталожи“! И главното – никога! Поради Закона на Времето!

Ако логиката на социалното поведение на цялото множество хора в обществото се изменя, то поради работоспособната концепция на управление обществото губи своята работоспособност. И горко му на този, който не приеме това като обективна даденост, тъй като новата логика на социалното поведение неизбежно рано или късно се изразява в качеството си на нова концепция на управление на обществото и ще породи съответстващите й властни отношения в обществото.

В нашата страна процеса на смяна на логиката на социалното поведение на хората върви с пълен ход. Върви той и на Запад, и на Изток, но там този процес върви доста по-бавно. Нещо подобно на това, което сега се случва в Русия, предстои да преживее и „благополучния“ Запад. При това следва да се знае, че процесите, които ще тръгнат на Запад, ще потекат доста по-болезнено, отколкото това става сега в Русия. Защо? Защото на Запад хората са по-малко приспособени към понасяне на тегла и несгоди. Но най-главното е в това, че народът на Русия е преодолял два типа атеизми:

– идеалистическия атеизъм;

– материалистическия атеизъм.

Западът е „застинал“ на етапа на идеалистическия атеизъм. По-подробно за това – по-късно. Така че Русия и тук е „две крачки напред преди цялата Планета!“

Затова в наше време който и да е глава на нашата държава, той има само два пътя. Или, да остава в „блатото“ на концептуалната неопределеност, вкарвайки страната в кърваво безредие, а след това да повтори фразата на Б. Елцин с извинението. Или, да вземе на въоръжение Концепцията за Обществена Безопасност, да приведе обществените процеси в съответствие с новото информационно състояние, със Закона на Времето, с новата логика на социалното поведение на хората! В условията на новото информационно състояние и протичащата все по-бързо смяна на логиката на социалното поведение хората от ръководството на Русия обезателно ще се наложи да направят избор на концепция и да огласят своя избор. И колкото по-скоро стане това – толкова ще е по-добре за страната и народа.

Сталин, който претворяваше в живота справедливата концепция, действаше мълчаливо. Той не можеше да огласи справедливата концепция, тъй като той беше в плен на марксистката терминология с нейната „класова борба“ и „необходимо работно време“. Тоест Сталин нямаше необходимия терминологичен апарат за прозрачното и ясно огласяване на своите замисли. Той нямаше бистра и ясно изложена концепция. При него тя беше в главата му на интуитивно ниво. Затова той довеждаше до знанието на хората своята концепция не с думи, а в образи. Именно затова, поставяйки задачи на подчинените, той по няколко пъти повтаряше едно и също на човека, гледайки го в очите: „Вие разбрахте ли, какво ви казах?“. Така той предаваше информацията „очи в очи“. Но Сталин можеше успешно да претворява справедливата концепция на жизнеустройство мълчаливо, защото той е живял още в „старото“ информационно състояние и в „резонанс“ с него, тоест преди новото информационно състояние.

В новото информационно състояние с такъв метод е невъзможно да постигнеш успех, защото хората няма да разбират такъв ръководител. Затова всеки ръководител, ако той иска народа да разбира неговите действия и да го поддържа, е необходимо да огласи КОБ. Друг е въпросът за формата, тактиката и времето за това огласяване (при което огласяването може да се осъществи даже не от главата на държавата лично).

Изменението на съотношенията на еталонните честоти на „биологичното“ и „социалното“ време са обективен фактор, под натиска на който промяната на логиката на социалното поведение на множеството хора е неизбежна, което предопределя необходимостта за приемане на новата Концепция на управление.

Преходът на новия замисъл на жизнеустройство все едно рано или късно ще стане. Въпросът е само в количеството страдания на хората и тази кръв, която ще бъде пролята при прехода от замисъла (концепцията) на сатанинското несправедливо жизнеустройство към справедливия Божествен Замисъл за живота на хората на Земята.

Концептуалната Партия „Единение“ в Концепцията на Обществена Безопасност и в своята програма „Ние сме дошли завинаги“ (или „Жива Вода“) представя на всички хора такъв Замисъл и програма на действие.

Останалите партии, движения и „блокове“ с малки разлики предлагат такива мерки като да „подплатят“, ремонтират, поддържат обречения на крах тълпо–“елитарен“ модел. Само че едни отстояват този робовладелчески неволен модел на тълпо–“елитарното“ общество в интернационална опаковка, а други в национална опаковка. „Целофанчетата“ при всички партии са различни, а „черешката на тортата“ – е едно и също: тълпо–“елитарна“ пирамида.

И така, ние ви разкрихме тайната на крушението на глобалната неволническа пирамида на „световния ред“. Разкрихме и най-главната тайна за удържане в подчинение и зависимост вътре в тази пирамида на милиони и милиарди хора в продължение на столетия и даже хилядолетия. А сега, тоест в следващите публикации, ще преминем към разкриване на тайните за управление на хората вътре в тази глобална пирамида, към разкриване на тайните методи и начини за въздействие върху хората, с помощта на които глобализаторите са достигали решаването на своите задачи на различни нива на властта (от глобалното ниво на управление на човечеството до равнището на управление на конкретен човек).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар