// Вие четете...

Роли в живота

В кой свят е България?

CBor10„Не се плаши от гнева на богаташа, а от сълзите на бедняка.“

В кой свят е България?

Според икономическото, а оттам и политическото състояние страните в света се разделят на три групи: Тези от първия свят имат най-развита икономика, най-богати са, най-добре са задоволени в материално отношение, имат още развити глобални финансови, банкови, търговски, информационни, масмедийни и т.н. системи, привличат мозъците и капиталите от останалите страни, които им служат за източници на суровини и работна ръка, за пазари на промишлените им произведения и за екологически вредните производства. Подразбира се, че суровините и работната ръка са евтини, а промишлените стоки – скъпи. В този първи свят влизат много от Великите сили, но не всички. Повече от тях са с развити демократични управления, но има и страни без такива. Друг е въпросът, че демокрацията им е твърде далеч от народното и професионалното самоуправление на обществата.
Страните от третия свят са много изостанали в икономическо отношение, бедни са, имат остри проблеми с изхранването си, имат демографски, емигрантски и т.н. проблеми, общо взето са с неразвита и нестабилна демокрация, тук чести са превратите, гражданските войни, етническите, религиозните и т.н. кървави сблъсъци и между съседските войни, те са главен източник на евтини суровини и работници, големи пазари за модерни и други стоки и места за екологически вредните производства на страните от първия свят.
Страните от втория свят са междинна група. Те се стремят да се отделят от третия свят и да влязат в първия, като на някои това се отдава, други се връщат в третия, някои минават през много периоди на възходи и падения в рамките на групата си, докато се изкачат или слязат с едно стъпало надолу.
Според злите езици България се стреми да формира четвърти свят, в който да заеме лидерски позиции. Засега като че ли успява.
Първият свят общо взето дава тон на световните процеси – икономика, политика, наука, образование, медицина, медии и т.н. Той налага ценностите, целите и средствата за постигането им, той владее медийното пространство, води световните и регионалните организации и съюзи, той пряко или скрито издига и сваля лидери и правителства в останалите страни, налага решения, санкции и т.н.
Изобщо човечеството в огромна степен е такова, каквото са го направили страните от първия свят, с всичките му постижения, противоречия, опасности и възможности. Огромната им сила и роля е достатъчно основание да видим как те използват глобалната си мощ.
Съвременният свят има две групи качества – добри и лоши. Добрите – това е развитата икономика, глобалната информационна мрежа, раждането на обществото на пост-бизнеса, технологиите, космическите, медицинските и други завоевания; лошите – това е преди всичко коренно погрешната ценностна система на човечеството, в която водещи са материалното, печалбата, властта и нисшите удоволствия. Към отрицателното се отнася и несправедливият световен ред, например, над 80% бедни и свръх бедни, под 20% живеещи в лукс или това е огромната пропаст между бедните и богатите, която продължава да расте поради егоистичната политика на първия свят. Тук влизат и огромното социално напрежение поради бедността, мафиите, корупцията, наркоманията, проституцията, търговията с оръжие, финансовите машинации, наличието на манипулативна, а не истинска демокрация.
Тези дефекти на съвременния свят достигнаха критичните граници, при които сегашната цивилизация исторически е мъртва, а в нейните недра се ражда новата цивилизация и култура. Този водораздел между епохите и културите се въплъщава в тоталната световна криза – криза на потребителството и бездуховността, на егоизма и безлюбието, водени очевидно преди всичко от първия свят.
В това се състои огромното предателство на първия свят. Той предаде хуманизма, справедливостта, морала, любовта, той слугува на егоизма си, а не на ближния си, той фактически отрече Бога и християнството, правейки от света един езически свят, той служи на погрешни ценности и цели, използвайки аморални средства.
Така първият свят се оказа сляп за новите процеси и перспективи, за глобалните опасности, особено големи за самия него и предстоящите жертви в прехода към нова култура, оказа се недостатъчно интелигентен да види и разбере нуждата от радикални промени в мисленето и поведението си и че силата и парите няма да го спасят в идващите по негова вина глобални конфликти – екологични, военни, тектонични, космически.
Ако в първия свят се събуди адекватна на съвременните проблеми духовна мощ и разбиране, той може да промени поведението си, мъдро да преодолее огромните конфликти и опасности, и без сътресения да започне съзнателното изграждане на нова култура, основана на сътрудничеството и взаимопомощта, с водеща роля на духовните моралните и социални ценности, както и с подчинена, но не подценена роля на материалното. Тогава първият свят може и трябва да направи няколко неща:
– да се откаже от потребителството, лукса и бездуховността, защото те са непостижими от цялото човечество поради ограничените ресурси на планетата и морални очевидни причини;
– спестените чрез този отказ и неморално натрупаните отпреди богатства да се върнат на ограбените, за да преодолеят глада си, да развият икономиката си, да извършат образователни и културни реформи, да овладеят демографските процеси и стабилизират управлението си в демократичен дух;
– спешно и мъдро да решат всички локални, регионални и глобални конфликти от всякакъв род;
– да ликвидират престъпността, мафиите, наркобизнеса, проституцията, корупцията, търговията с оръжие, ислямския фундаментализъм, екологично вредните производства;
– да премахнат лъжите, фалшификациите и манипулациите в световната политическа и църковна история, да разсекретят всички информации за истинските факти от всякакъв характер, за извършителите и престъпниците, за героите и светиите;
– да въведат истинска демокрация;
– да превърнат масмедиите в ежедневни и ежечасни източници на истина, знания, обучение, в мобилизатор на човешкото единение по глобалните проблеми и опасности;
– да издигнат ролята на духовната интелигенция и жените;
– да преоценят и преустроят древното и съвременното знание;
– да пуснат в употреба всички скрити изобретения, технологии, открития, идеи и т.н.;
– да решат мъдро еврейско – арабския конфликт, всъщност проблема между човека и Бога;
– да преминат към законодателството по Христос.
Дали страните от първия свят имат необходимата духовна мощ, самокритичност, мислене и отговорност или ще останат предатели, или духовната мощ принадлежи на по-малко приспаните от материалното и властта?
Къде и каква страна е България, способна ли е да даде нужния днес пример на съзнателен избор на новите ценности и средства? Нека читателят си отговори на този изключително важен въпрос.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар