// Вие четете...

Истината е в избора

В кого е вината?

Въпросът е, трябва ли да полагаме повече усилия за да постигнем повече или да ползваме на готово чужди модели? В този ред на мисли, често ще се появява тезата за справедливостта, едни мислят и печелят, а други прилагайки просто чужд модел постигат почти същите резултати. Не е справедливо нали, наготово да береш плодовете на чужди идеи. Но в действителност, наистина ли подобен род хора, чрез „кражба” на чужди идеи са печеливши, ами в крайна сметка нали вече казахме, че нашите мисли са отражение на външната действителност, та грешния подход в мисленето, ще доведе до грешен резултат. Причината е в избора, ако си избрал в твоето съзнание да се загнезди грешен подход на мислене, няма как да достигнеш до желания резултат, тоест трябва да се научим въображаемия образ да превърнем в реална действителност със собствени мисли, собствена идея, със собствен избор, със собствени решения. Правилните решения ще водят до искания, желания резултат.
Понякога ние хората сме склони да се определяме като не успели не заради нас самите, не заради нашето мислене, а сме склонни да хвърлим вината върху всичко около нас, върху всички външни фактори и събития, върху всички житейски обстоятелства.
Вярно ли е това? Ами със сигурност е погрешно! Не са ни виновни житейските обстоятелства и създалата се ситуация, единственото което ни пречи за постигане на успех са нашите мисли. Трябва да вярваме, че с полагане на усилия и придобиване на определен опит ще се научим да управляваме своето мислене и да създадем избраното от нас съзнание. Само след като успеем да развием новия тип съзнание, нашата действителност ще се промени към добро. Първо, промяна на съзнанието, а след това ще се появи и успехът.
Ако сме решили, какво искаме от живота, първо трябва да направим своя избор, тоест да си кажем това „ДА”, това „НЕ”, тогава ще ни е ясно накъде да насочим нашата енергия и да я подаваме в това направление, докато нашите желания се превърнат в реална действителност. Не се иска много от нас за да превърнем въображаемото в реално събитие, но задължително условие е да направим своя избор, тоест да отделим необходимото време и да положим необходимите усилия за да развием необходимия тип съзнание. Като чели това е всичко, а останалото би трябвало само да си дойде на мястото.
Нашето съзнание е нещо градивно, то може да се създава, изгражда, надгражда и поддържа в изрядност, но може и лесно да се разруши и да се срине до основи. Ако се грижим за нашето съзнание и полагаме необходимите грижи, резултатите няма да закъснеят, тоест ще пожънем онова което сме посяли. Ако обаче го изоставим или пък позволим на други да се грижат за нашето съзнание, то резултатите могат да бъдат най-различни, от лоши до добри, но удовлетворението идва не от какъв е резултата, а от това, че си го постигнал полагайки определени усилия. Защо е така ли? Ами така е устроен човека, ние хората сме склони да харесваме нашето, склони сме да вярваме, че нашето „гардже“ е най-хубаво. Не са много хората, които мислят, че чуждата кокошка е патка, те просто и ясно, не са работили много и достатъчно върху своето съзнание и именно това е причината за тяхното мислене. Няма как „бодилите” посяти в нивата на нашето съзнание да родят „рози”, тоест действителността в която ние живеем, винаги ще се създава от нас самите.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар