// Вие четете...

Вярвания и заблуди

В какво общество живеем?

„Жаждата за власт е най-ненаситната от всички страсти.“

Условия за съществуването на фашистко общество. Същността на фашизма като такъв (независимо как го наричат, с какви идеи се прикрива и с какви методи се осъществява властта в обществото) – е в активната и пасивна поддръжка от тълпата „малки хора“ – по идейна убеденост на тях самите – на системата за злоупотреба с власт на „елитарната“ олигархия, която:

– представя на цялото общество не праведността и не справедливостта като някаква институция на „праведност“. И на тази основа, извращавайки мирогледа на хората, цялата подвластна й мощ култивира не праведност в обществото, възпрепятствайки хората да живеят в качеството си на човеци;

– потиска всички и всеки, който се съмнява в праведността на нея самата и осъществяваната от нея политика, а също така потиска и тези, които тя самата заподозре в това, правейки всичко това под различни предлози с цялата подвластна й мощ.

„Тълпа“ по определение на В. Г. Белински е „събрание на хора, живеещи по предания и разсъждаващи по авторитет. Тоест тълпа – това е множество индивиди, живеещи безсъвестно, нежелаещи да мислят за ставащото в живота, нежелаещи да поемат върху себе си отговорността за положението на нещата в обществото. Именно такова безсъвестно поведение и отношение към делата на обществото на огромното множество „малки хора“ позволява на малобройна шепа „избрани“ да управляват цялото общество. И в този случай не е важно как управляващата олигархия идва на власт:

– провъзгласява се пред обществото публично и церемониално;

– провъзгласява се по подразбиране, публично изобразявайки смирение и служене на тълпата, наричайки я народ;

– действа скрито, уверявайки обществото в своето уж несъществуване и, съответно в своето „несъществуване“ като своя бездейност, в резултат на които целия живот в обществото тече уж „от само себе си“, а не целенасочено по сценария на концептуално властни куратори на олигархията (т.е. „световното задкулисие“).

Всъщност, в пропагандирането на „своето несъществуване“ те изключително много са преуспели като са оглавили библейския проект за поробване на всички – кураторите на „евреомасонския заговор“. Основната заслуга за това принадлежи на тези, които са внедрили в живота този проект – тоест древно египетското жречество. След това се е осъществявало само поддържане на такъв прикрит информационен режим за управление на процеса на глобализация. И успеха е налице. Доста много наши съотечественици не могат да повярват в съществуването на такъв глобален проект, разчетен за стотици и хиляди години напред.

Фашисткото общество може да съществува само като тълпо – “елитарна“ обществена система при три условия, при които културата на фашизма:

– първо, възпроизвежда „елита“. Този „елит“ се създава от носители на демонския тип психика, които са склонни към корпоративност на основата на зомбиращата съставка в тяхната психика (задължителен е принципа за безпрекословното подчинение на йерархически по-висшата по вертикала разнородна власт). Всеки член на такъв „елит“ трябва да притежава определени навици, които биха позволявали на този „всеки“:

• да държи в зависимост от себе си останалите членове на обществото;

• да побеждава в дуелни ситуации и в корпоративно противоборство представителите на останалите общества.

– второ, да възпроизвежда „тълпа“, зависима и беззащитна по отношение на „елита“ и неговите представители. При което това е такава „тълпа“, която в нейното „персонално“ болшинство и през голяма част от времето не само е удовлетворена от условията на своето съществуване (труда, заплатата, възможностите за отдих, перспективите за своите деца и внуци и т.н.), но и безогледно се гордее със своята култура и управляващата я публично или скрито „елитарна“ олигархия. Тоест тълпата трябва да се състои предимно от носители на типа психика на зомби и от носители на корпоративно – демонския тип психика, чиито личностни качества не позволяват да им се предостави място във висшите слоеве на един или друг „елит“;

– трето, поддържат количеството хора, не вписващи се в поддържаната от „елитарната“ олигархия система на вътрешно обществените отношения, толкова малочислено, че тях може да ги представят на останалото общество в качеството им на непредставляващи опасност тихи луди или да ги репресират и унищожават като непоправими противници на режима, поддържащ „всеобщо благоденствие“. В тази категория попадат:

• тези, които са в качеството си на човеци или се движат в тази посока;

• носителите на демонско – индивидуалистичен тип психика;

• „конкуренти“ – нелоялни на управляващата олигархия носители на демонско – корпоративен тип психика – реалните и потенциални привърженици на фашизма в други видове;

• носителите на системно проявяван в живота животински тип психика, не поддаващи се на зомбиране (дресировка със средствата на културата), чието поведение носи анти обществен характер и които се оценяват от фашизма като нечовешки или въобще нямащи право на живот (подлежащи на унищожение), или нямащи право на живот в обществото (подлежащи на изолация от обществото в специално определени места).

При съблюдаване на тези три основни условия за поддържане на своето съществуване, фашизмът, оставайки себе си по същност, може устойчиво да еволюира исторически продължително време, изменяйки своите опаковки, постепенно отказвайки се от едни реални и мними заблуждения на миналото и издигайки в култ уж като истинна „праведност“ някакви други пороци, възпрепятстващи членовете на обществото, попаднало под фашизъм, да живеят в качеството си на човеци. Вследствие на това фашизма никога не се разминава без лъжи както на думи, така и по премълчаване.

Следва да се подчертае, че във фашизма при определени обстоятелства (възможно е да са целенасочено създадени) влиза обществото като цяло. Фашизмът не възниква в резултат на това, че малобройна групичка фашисти завзема държавната власт със сила или в резултат на демократични избори, след което установява „фашистка диктатура“. Това е така, защото (ще повторим отново):

Същността на фашизма не е в някаква идеология, насилие, методи за осъществяване на власт, а е в активната и пасивната поддръжка от тълпата „малки хора“ – по идейна убеденост на тях самите – на системата за злоупотреба с власт на „елитарната“ олигархия. Даже в края на 1944 г. повече от половината население на Германия продължаваше да вярва на А. Хитлер и поддържаше неговата политика.

Още по-голяма беше частта убедени фашисти до 22 юни 1941 г. Именно в това, че фашизмът е терористична диктатура по отношение далеч не на всички, и далеч не на болшинството от население (в краен случай в мирно време), се състои една от причините за несъстоятелност на марксистско – троцкисткото предвоенно твърдение за това, че опита на хитлеровия режим да нападне Съветския Съюз моментално ще предизвика въстание на работническата класа и социалистическа революция в самата Германия. Тази „система“ на фашизма представя не праведността като някаква истинна праведност. И на тази основа, извращавайки свето разбиране на хората, с цялата подвластна му мощ „системата“ култивира не праведност в обществото, възпрепятствайки хората да живеят в качеството си на човеци.

При това под различни предлози цялата подвластна мощ на „системата“ на фашизма потиска всички и всеки, който се съмнява в праведността на нея самата и осъществяваната от нея политика, а също така потиска и тези, които тя заподозре в това. Но при такова разбиране за същността на фашизма, независимо от формите и методите за неговото проявяване, фашизма на нацистка Германия (който стана показателно – култов образец както при „неофашистите“, така и при „антифашистите“ в последвалите години в различни страни на света), такъв фашизъм се представя като много карикатурен фашизъм – уродливец, изкуствено и целенасочено отгледан съзнателно недееспособен за това, че неговите ужаси от миналото да привлекат по възможност по-голямо внимание към него и с това да отвлекат вниманието и силите на обществото от налагането някъде на доста по-дееспособен фашизъм, ако не в непрогледното, то в близкото до непрогледност глобално инферно („инфернальный“ от лат. inferni „ад, пъкъл“ – адски).

Затова не трябва да се отъждествяват ексцесиите за формиране на режима с неговото устойчиво функциониране. Ако през XX век Хитлер не беше въвлякъл Германия във Втората световна война, то към края на периода на създаване и масови жестокости, свойствени за всеки период на преход от един вид тълпо – “елитаризъм“ към друг, фашизмът в нея би могъл да придобие устойчивост и да стане до голяма степен образец за подражание на други държави при разрешаване на техните проблеми. Още повече, че от съответно изказаното горе разбиране за същността на фашизма, реално фашисткия режим по същество може да съществува на основата на безупречно праведна, истинна социологическа теория, но при условие, че „малките хора“ прехвърлят от себе си върху властта своята част от грижата и отговорността за благоденствието на всички и всеки и властта ги поддържа и поощрява в това тяхно отношение към живота. При това може да се получи такова устройство на живота, че на думи всичко да е праведно – не можеш се оплака, но по премълчаване ще остане потискане и извращаване същността на човека в такова жизнеустройство.

Оттук следва, че фашизмът е възможен във всяко тълпо – “елитарно“ общество. Затова той е възможен както в Русия, така и в България, но не на основата на отхвърлянето на хитлеровите идеи или някакви други идеи от миналото. Фашизмът върху идеологическата основа на библейското лихварско робовладелство, осъществявано на расовата основа на юдеите, принизени до състояние на биороботи, устойчиво е съществувал в Русия по подразбиране, започвайки от покръстването на Рус до 1917 г. Тази тематика беше и е извън обсъждането на РПЦ и християнските секти точно така както е и при демократите.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар