// Вие четете...

Календарът на българите

В битка за истината.

cbor28„Истината се изяснява постепенно, така както настъпва утрото.“

В битка за истината.

Мнозинството от българското общество радостно приема книгата на д-р Ценов, на което правят особено впечатление данните, че преди Аспарух, българите са живели на юг от Дунав. Един ден, разказва д-р Ценов, срещнах на улицата министър Ляпчев, който ми каза, че поради моята работа в Министерския съвет често ставало дума за мен. Не много време след това той заминава за Западна Европа да търси нов материал относно интересуващия го проблем. На Мюнхенската гара, продължава разказа си той, като минавах през салона, за да си купя билет, срещнах господин Добрович – началник на кабинета на Негово величество Царя. Той много се зарадва, като ме видя. Поздравихме се и разменихме няколко думи. Той ми каза, че Негово величество имал добро мнение за мен и моите работи. От това аз разбрах, че работата ми е стигнала не само до ушите на министрите, но и до тези на държавния глава.
Миналата година имах случай да се видя с един професор, който по-преди беше във Виена. Когато си казах името, той ми отговори „Познаваме се, г-н Ценов, познаваме се много добре”. Аз се посепнах и се позамислих дали някога не съм се виждал с моя събеседник, но съм забравил, обаче той забеляза това и продължи „Познаваме се, запознал ни е Иречек. Ние с Иречек много, много пъти сме говорили за вас и за вашата теория”.
Моето име беше впрочем стигнало чак до Виена. То достигна и до ушите на нашите учени от университета, които обаче почувстваха моята работа като лична обида. Моята теза, че българите не само преди Аспарух, но и преди славяните са живели на юг от Дунав, сърдеше софийските университетски преподаватели, които се придържаха за Иречек и др., че българите били доведени от Аспарух. За сръдня те нямаха право. На тях им се налагаше или да посочат несъстоятелността на посочените от мен факти или да ги приемат. Понеже първото не можеха, а второто не искаха да направят, те ме обсипаха с лични хули.
Това най-храбро извърши Ст. Младенов. Той слушал от Агур, Милетич, Шишманов, Златарски и пр., че българите били късно дошли турци, затова моята теза, че не са късни пришълци, дотолкова го бе възбудила, че той се самозабрави и ме обсипа с улични оскърбления. Нарече ме шовинист. Моята етимология била волска етимология. Аз съм бил храненик на Военното министерство, тоест, че Военното министерство ми давало пари да пиша патриотични книги, поради което Ягич в една хула против мене ме питаше кой ми издава работите и прочее мерзости, които си остават мерзости и не опровергават посочените от мен данни.
Не стига това, ами Младенов побърза да ме „понацапа” и в Ягичовия „Archiv fur slavische Philologie” (1907). Там той написа отзив за моята работа, в който между другото с един митингаджийски тон се казва „Ако човек би искал да счете тия „изследвания” за научно съчинение, той би трябвало да каже, че в българската историческа и филологическа наука започва регрес. Защото появяването на тая книга след работите на един Дринов или Матов, на един Милетич или Шишманов, е регрес.. Ако той (Ценов) днес просто от шовинизъм и недостатъчно проучване отново иска необуздано да се заеме с оная погрешна, за един Раковски извинителна етимология, то той няма право на научност. Който навсякъде открива величието на българското племе; които счита не само хуните, но и скитите, гетите, масагетите, както и всички други народи, за които старите историци пишат, че са живели на Балканския полуостров, за славяни и специално за българи; който твърди, че българите са живели по времето на Апостол Павел около Солун; той би трябвало да подкрепи смелите си тези със силни аргументи…” „Терминът турско – татарски език, с който се обозначава езикът на новодошлите откъм Волга българи (къде е този език?), не се харесва на г-н Ценов” и пр.
А в „Учителски вестник” Младенов между другото писа „С убеждението, че българите са хуни, той (Ценов) ни напомня за забравената „История българска под имя уннов” на покойния Г. Кръстьович. Подмамен от трудовете на Венелин и Савалев – Ростиславлевич, Кръстьович се помъчи да убеди всички, че хуните са българи. Още навремето си Дринов „Хуни ли сме ние?” показа, че хунската теория, макар основана на „първо източните исторически източници” – не издържа никаква критика.
От приведеното се вижда, че Младенов е поддържал гледището, че българите не са хуни, а са турци, дошли през 679 г. от Волга.
В методично отношение той поддържаше гледището на учителя си Златарски, който каза, че е погрешно човек да се опира на първоизточници. С това той искаше да защити не почиващата на данни хипотеза на Иречек и Шафарик, че българите са късни пришълци. Извън тези автори нямало значи наука. Излизайки от същия принцип, Младенов каза, че извън Милетич, Шишманов и пр., няма наука. Оня който посочва нови факти за изясняване на този въпрос е регресист. Прогресист според Младенов е оня, който преповтаря онова, което са казали дядо и баба. Това е що се отнася до „научния” метод на Младенов.
За научната му работа ще кажем само, че в по-първите германски университети докторска титла се дава предимно за две неща: а) защото кандидатът е homo doctus, тоест, защото има известни познания, и б) защото е homo bonus, тоест, защото е морален човек, който добросъвестно ще защити истината. Без посочените качества не се дава докторско звание.
Понеже онези, които казват, че славяните едва в началото на VI век били дошли отвъд Карпатите до Дунав се спират изключително на етимологията; понеже онези, които твърдят, че българите са турци, дошли от Волга, се опират изключително на етимологии, защото никой стар писател не казва, че българите са турци, аз, който считам тези етимологии за несериозна работа, реших да занемаря етимологията и да се опра предимно на историческите свидетелства.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар