// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Въпроси за смъртта.

ЕиС2„Щом не си избягнал раждането, няма да избегнеш и смъртта.“

Въпроси за смъртта.

В еволюционната теория смъртта се разглежда като положителен фактор. При преминаването в по-висша форма на развитие смъртта е задължителна необходимост. Благодарение на нея се появяват многоклетъчните организми. Без смърт не биха се появили по-висшите живи същества. Тя е фактор, който ускорява еволюцията и е абсолютен край на индивидуалния живот. Остаряването и смъртта са генетически програмирани и кодирани в клетъчните ядра на организма.
Такава е позицията на еволюционната теория относно феномена „смърт“.
Позицията на медицината, философията и човешката опитност.
Няма наука, която да се занимава обстойно с въпроса за произхода и същността на смъртта. Медицината изучава механизмите, установява причините и констатира времето на нейното настъпване. По въпроса за смъртта еволюционната теория противоречи не само на биологичните познания, но също и на философското понятие на феномена „смърт“, както и на многовековната човешка опитност.
Ето някои факти в това отношение:
1) Ако смъртта е генетически програмирана и кодирана в клетките на организма, както еволюционната теория твърди, трябва да поставим логичния въпрос: „Кой е програмистът, кой е програмирал и кодирал тази генетична информация“? „И защо“? „И кога“? Материята не може да продуцира информация, още повече такава, която да води до унищожението на живота.
2) Еволюционната теория разглежда по-висшето развитие на материята като нещо положително. Непонятно е обаче защо това положително развитие става за сметка на смъртта на отделните индивиди. А когато тези индивиди са млади? И кой може да гарантира, че следващата генерация ще бъде непременно по-развита и по-съвършена от изходната?
3) Многовековната опитност показва, че както човекът, така и животните се страхуват от смъртта. Човекът прави всичко възможно, за да удължи колкото може повече своя живот. Това противоречи на концепцията на еволюционната теория относно смъртта.
4) Цитираме немската енциклопедия „ЖИВОТ“ (стр. 348); „Закономерното настъпване на физиологичната смърт различава индивидуалния цикъл на многоклетъчните организми принципно от едноклетъчните. Физиологичната смърт засяга всички диференцирани клетки на многоклетъчния организъм като цяло. В противовес на тази смърт на целия организъм, зародишните клетки на многоклетъчните са потенциално също така безсмъртни, както едноклетъчните организми. Физиологичната смърт е цената, която многоклетъчните живи същества трябва да заплатят, за да достигнат желаната от тях по-висша форма на организация“.
Оттук могат да се направят следните три извода: Първо, смъртта се е появила след възникването на живота; второ, смъртта е привнесена към живота отвън и трето – биологичната форма на материята (плътта) е само временен носител на живота и смъртта. Тези три извода ни задължават да поставим въпроса; откъде идват животът и смъртта? И още по-важния въпрос: какво става с личността на отделния човек, след като животът се отдели от материята (плътта)?
5) Как обяснява еволюционната теория и факта, че смъртта е всеобщо явление ? Днес се знае, че едноклетъчните и примитивни живи същества също умират. А този факт ни показва нещо много важно: едно универсално и всеобщо следствие трябва да има и една универсална причина. Стремежът към усъвършенстване на живото (т.е. еволюцията) не може да е всеобща причина за появата на смъртта, тъй като и по-простите живи същества са подчинени на закона на смъртта.
Позицията на Библията.
Библията учи, че Бог е създал човека безсмъртен. Но по собствена воля човекът отхвърли вечния живот, разделяйки се от своя Творец – и по този начин стана смъртен. Библията нарича този човешки акт грехопадение. Библейското определение на смъртта означава „разделен от… “. Преди грехопадението смъртта не беше известна нито на човека, нито на цялото творение. И тъй, причината за смъртта е грехът.
Различия между еволюционната теория и Библията относно смъртта.
1) Произходът и причината за смъртта според еволюцията е стремежът за развитие и усъвършенстване на материята. Библията казва, че смъртта се намира извън материята.
2) Според Библията смъртта е разделение на живото същество от източника на живота. Според еволюцията смъртта е неделима, необходима и задължителна съставна част на живота.
3) Библията нарича смъртта „враг на човека“, а еволюцията нарича смъртта фактор за развитието и усъвършенстването на живота.
4) Смъртта е цената, която животът трябва да заплати за своето развитие (еволюцията). Според Библията грехът е причината за смъртта.
5) Според еволюцията смъртта, болестите и страхът са съставна част на живота. Според Библията те са следствие на грехопадението.
6) Еволюцията учи, че смъртта е програмирана в живота още от самото негово начало. Според Библията чрез грехопадението смъртта е кодирана в човека и в цялото творение.
7) Библията говори за два вида смърт: физическа и духовна. Физическата смърт не означава абсолютен край на човешката личност. Духовно човек продължава съществуването си в задгробния свят. Човек има възможността през живота си в този свят да определи сам съдбата си за вечността: вечен живот (общение с Бога) или вечна смърт (разделен от Бога). Библията казва: „Пред човека е живот и смърт, и което той пожелае, то ще му се даде“ (Премъдрост на Иисуса, Син Сирахов).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар