// Вие четете...

Истината е в избора

Външният контрол.

„Малко ум е по-добре, отколкото много сила.“

Да речем, че сте в състояние да се изправите пред всички хора на света, които не са болни, бедни и гладни и общо взето има за какво да живеят. Ако ги попитате обаче как се чувстват и те ви отговорят честно, с изненада ще чуете милиони от тях да казват: „Зле!“ Ако ги попитате защо, почти всички ще обвинят за състоянието си някой друг – любовници, брачни или интимни партньори (бивши или настоящи), деца, родители, учители, ученици, шефове, колеги… Едва ли има човек на този свят, който да не е използвал фрази от рода на: „Докарваш ме до лудост!“, „Това, което правиш, наистина ме вбесява“, „Нима изобщо не те интересува как се чувствам?“, „Подлудяваш ме до такава степен, че буквално не знам какво правя“… И на никой от тези хора не му хрумва, че всъщност сам е избрал да се чувства нещастен.

Теорията на избора обяснява, че ние, при всички житейски ситуации, неизменно избираме сами всичко, което вършим, включително и нещастието, което изпитваме. И че другите хора не могат да ни направят нито щастливи, нито нещастни. Информацията е единственото, което можем да дадем или да получим в общуването си с другите хора. Но сама по себе си тя не може да въздейства нито върху намеренията, нито върху чувствата ни. Получената информация прониква в нашето съзнание, където мозъкът ни я обработва и решава какво да предприеме.

Както ще се уверите сами, ние избираме сами всички свои мисли и действия, почти цялата гама на чувствата си и в много голяма степен своите психическа нагласа и реакции, а също и психологическата си практика спрямо нас самите, света и околните. Когато се чувствате зле, когато тялото ви изпитва болка, това също се явява косвен резултат от вашите собствени мисли и действия, които сте избрали на даден етап от живота си и продължавате да избирате във всеки миг от него.

Как и защо стигаме до тези мъчителни, а понякога и откровено налудничави избори. Как можем да направим един по-добър и по-ефективен за живота ни избор. Теорията на избора учи, че всички ние контролираме живота си далеч повече, отколкото предполагаме. За съжаление голяма част от този контрол е напълно неефективен. Например подсъзнателно решавате да се ядосате на детето си, след което избирате да му крещите и да го наказвате. Но по този начин нещата само се влошават, вместо да стават по-добри – и за вас, и за него. Поемането на по-ефективен контрол означава да правите по-добър избор във всяко едно отношение, към всички и във всяка област от живота си. С помощта на теорията на избора ще разберете как точно действат хората: как генетичните ни заложби се съчетават с опита, който трупаме през живота си.

Най-добрият начин да усвоим теорията на избора е да се съсредоточим върху въпроса защо винаги избираме присъщи на всички хора нещастни изживявания и реакции, но с убеждението, че те ни се случват единствено и само на нас. Когато сме депресирани, често си мислим, че нямаме контрол над страданието си, защото сме станали жертва на нарушен баланс в биохимията на организма. В такива случаи смятаме, че се нуждаем от лекарства за въздействие върху мозъка, така че този баланс да бъде възстановен. Почти нищо от това не е вярно. Ние сме способни да контролираме – както подсъзнателно, така и съзнателно – отчасти страданието си. Рядко ставаме безпомощна жертва на нещо, което ни се е случило в миналото. А както ще видите, организмът ни реагира на една или друга наша психическа нагласа и психологическа практика чрез нормалната за съответния случай биохимична реакция. Лекарствата за стимулиране и въздействие върху мозъка може би ще ни помогнат да се почувстваме по-добре за момента, но те изобщо не решават проблемите, които поначало са ни подтикнали подсъзнателно да изберем да се чувстваме зле, болни и депресирани.

Семената на почти всички наши нещастни изживявания са посети в душите ни още от най-ранна детска възраст. Обикновено от най-близките ни хора, които смятат, че знаят не само какво е най-правилно и най-добро за тях самите, но – за нещастие – са убедени и че знаят какво е най-правилно и най-добро и за нас. Въоръжени с това тяхно убеждение и спазвайки разрушителните традиции, които доминират от хилядолетия в мисленето ни, тези хора се чувстват длъжни да ни принуждават да вършим онова, което според тяхе правилно. Изборът на начина, по който се противопоставяме на този външен натиск и контрол, е общо взето най-силният източник на човешкото нещастие. Теорията на избора оборва и се противопоставя на древната традиция „аз знам какво ти трябва да правиш / да мислиш / да чувстваш“. Ще направим опит да се отговори на въпроса, който почти винаги си задаваме в моменти на нещастие: Как да направя така, че да живея живота, който харесвам, но това да не ми пречи да се разбирам с хората, на които държа?

Всички нещастни хора имат един и същ проблем: неспособност да се разбират с онези, с които искат и имат нужда да се разбират.

За да можем да променим нещата в дълбочина не само за нас, но и за бъдещите поколения, са необходими нова психическа нагласа и нова психологическа практика,тоест нова психология, която да ни помага да се сближаваме помежду си и да се разбираме едни други далеч по-добре, отколкото сега. Тази нова психология трябва да бъде лесна за разбиране, с оглед на това да може да бъде преподавана на онези, които желаят да я усвоят. Освен това трябва да бъде и лесна за използване от хората, които вече са я усвоили. Днешната психология не отговаря на тези изисквания. Ние не знаем как да се разбираме помежду си по нов, по-добър начин. На практика психическата практика, която използваме, ни тласка към разделение. Провалът на традиционната психология е особено виден в областта на брака.

Психическа нагласа и психологическа практика за външен контрол се нарича онази универсална психология, която води до разрушаване на между личностните ни връзки, защото унищожава личната ни свобода. Контролът може да бъде лек и почти незабележим, един неодобрителен поглед например, или пък толкова цялостен и силен, че да представлява заплаха за живота ни. Но независимо от своята разновидност, външният контрол е в състояние да ни внуши, че другите хора са отговорни за това как се чувстваме и как постъпваме. А това убеждение ни отнема усещането за лична свобода, от която всяко човешко същество има нужда и я иска.

Светът най-често прибягва до един и същи израз на външно контролната психологическа практика: наказваме хората, които вършат лоши неща и така ги принуждаваме да вършат добри (и в двата случая според нашите собствени виждания); апосле ги възнаграждаваме, за да продължават да вършат каквото искаме от тях. Това са общоприетите психическа нагласа и психологическа практика, доминиращи понастоящем в целия свят. И това е така, защото те са изцяло и дейно подкрепяни от индивидите, упражняващи власт – правителствени чиновници, родители, учители, бизнес ръководители и религиозни водачи – с една дума, от всички, които определят какво е лошо и какво е добро. А хората, над които властват тези индивиди, имат толкова слаб контрол над собствения си живот, че охотно се подчиняват на по-силните (по-властните) от себе си. За беда почти никой не си дава сметка, че именно тази психическа нагласа и психологическа практика за външен контрол и принуда е източник на масовото нещастие на хората, което при това е толкова силно, че опитите ни да го преодолеем обикновено завършват без успех.

Нещастието необезпокоявано се шири не защото сме мислили задълбочено по въпроса и сме стигнали съзнателно до заключението, че упражняването на външен контрол над другите хора е възможно най-доброто решение за живота. Нещастието е тук, защото всички ние автоматично прибягваме към принудителен и агресивен контрол спрямо другите хора, които отказват да направят онова, което искаме от тях. Такава е психическата нагласа и психологическата практика на нашите прадеди, на нашите родители, на нашите учители и духовни водачи, на почти всички хора, които познаваме. Принудата, с която си служим, за да постигнем своето, е била използвана толкова хилядолетия наред, че отдавна вече се смята за здрав разум. По същата причина и ние също прибягваме до нея, без дори да се замислим. Не питаме откъде произлиза и не поставяме под съмнение нейната валидност.

Но щом външният контрол е източник на толкова много нещастие, защо почти всички хора го избират за правомерно житейско поведение? Защо го избират дори слабите и беззащитните, които най-много страдат от него? Отговорът е прост: защото хората смятат, че външният контрол постига целта си. На Силните – тъй като почти винаги им осигуряват каквото искат. На Слабите – тъй като изпитват неговата мощ на собствения си гръб и живеят с надеждата, че в даден момент на свой ред ще могат да го упражнят върху някой друг, по-слаб и от тях. Хората, които стоят на най-ниското стъпало на обществената стълбица, гледат много по-често нагоре, отколкото надолу. Освен това слабите търпят външния контрол, защото макар и цялостно нещастни, те са си внушили, или им е било внушено, че нямат свободата да направят друг избор. Освен това са твърдо убедени (и често се оказват прави), че ако се опълчат срещу външния контрол, може да влошат нещата още повече.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар