// Вие четете...

Календарът на българите

Възстановяване на Първобългарския календар.

„Речите на великите не са за прости уши.“

Възстановяване на Първобългарския календар.

Първобългарският календар може да бъде възстановен с уточняването на последователностите от първобългарските години по първи (слънчеви) имена и на последователностите по втори лунни имена.
Първият вид последователности може да се възстанови посредством многократното употребление на таблицата за астрономическите връзки, респективно с многократното повторение на първобългарските шестдесет годишни периоди. По този начин могат да бъдат образувани периоди от по 120, 300, 570, 5700 и т.н. първобългарски години, каквито бяха отчетени в промеждутъка Авитохол – Ирник и каквито да бъдат извлечени от първобългарската година 6328 на Откъслечния надпис.
Оказва се, че десеторното деление на зодиака на десет части – осем еднакви и две различни, на тях и помежду си, е един частен случай на едно по общо десеторно делене на същия зодиак. То води до последователности на първобългарските години по втори лунни имена.
Обикновената календарна година се определя посредством ао = 12m – 2αm, която се състои от един положителен и един отрицателен член. Първият съответства на видимото месечно движение на Луната около Земята, а втория – на едно противоположно движение, съвпадащо по посока с денонощното въртене на светилата около Земята. В края на една обикновена година Луната закъснява (изостава) на две зодиакални деления от десеторното деление на зодиака. За тези закъснения имаме оценките в денонощия ≈ 5,5; ≈ 11,0 почти кратни на 11.
Когато трябва да се премине от кратък период към период с голяма продължителност се налага въвеждането на интеркалации – на положителни или отрицателни добавки от време, посредством които се постига изравняване на календарните с астрономичните периоди.
С данни за интеркалация в първобългарското летоброене не се разполага. За тях може да се съди от календарните периоди на Именника от схемата на първобългарския двоен зодиак, от изведените дължини на дъговите отсечки α, β, γ, от които извличаме периода от 6327 първобългарски календарни години на Омуртаг.
За възстановяването на първобългарското летоброене в промеждутъка Авихотол – Покръстването на българите се въвежда първобългарски начала:
(A) – Начало Авитохол JD = 1789 976,7; 188 септември 10,7 Дилом Твиром;
(U) – Начало Ирник JD = 1886 777,3; 453 септември 18,3 Дилом Твирем.
Първобългарски интеркалации – интеркалация за промяна на четността, която може да се изрази i = 0,1 m.
Обикновено тя е положителна и се прибавя като време в края на крайната първобългарска година на всеки елементарен десет годишен календарен период. Тя изменя дължината на Луната и променя с 0с,1 m = α m второто (лунното) име и четността на началната първобългарска година от непосредствено следващия десетгодишния календарен период. В един шестдесет годишен календарен период обикновено се явяват шест интеркалации, но за един шестгодишен календарен период се налага една отрицателна интеркалация – 0с,1 m, която се сумира към непосредствено следващата я голяма интеркалация.
Голямата интеркалация се изразява с i = 0,1 m и може да бъде както положителна, така и отрицателна. Тя се прибавя в края на крайната първобългарска година обикновено на всеки втори шестдесет годишен първобългарски цикъл. Вероятно значението на тази интеркалация се е наложила за да се получи благоприятна в астрологичен смисъл фаза на Луната.
За промеждутъка на Авитохол – Неизвестния княз десет годишните календарни периоди започват с календарни първобългарски години, номерата на които завършват на нула, а за промеждутъка от Неизвестния княз до 781 първобългарска година с календарни, номерата на които завършват на пет.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар