// Вие четете...

Чувства и власт

Възможно ли е невъзможното в брака?

„Любовта търси розите, ревността – шиповете.“

Възможно ли е невъзможното в брака?

Ако проблемите породени от нуждите за любов и оцеляване все пак могат да бъдат решени с преговори и постигане на съгласие, чрез компромиси, то проблемите, породени от нуждата за власт, рядко могат да бъдат решени чрез преговори в кръга на компромиса. Причините са в това, че силно властолюбивите хора още преди да са го осъзнали дори, се избутват един друг, образно казано, извън кръга. По самата си същност властта трудно се поддава на компромиси, защото компромисът означава всеки от партньорите да се съгласи да се откаже от част от собствената си власт. При такава ситуация преговорите са напълно невъзможни, тъй като никой от двамата не желае да го направи. Изключително важно е и за двамата партньори да открият и да обсъдят доколко силна е личната им нужда от власт още преди сключването на брака, тъй като ще се преговаря именно за това, колко лична власт да бъде отстъпена за всеки един от тях. Нужни са предварителни преговори и уточнения, защото след сключването на брака много скоро може да се окаже твърде късно за това.
Също така, друг изключително важен фактор за съвместимостта на двама партньори е личната нужда от свобода. При всички дълготрайни и близки между личностни връзки, хората със силно изявена нужда от лична свобода, срещат затруднения, но те са най-вече във взаимоотношенията им в брака. Самата същност на усещането за свобода предполага недопускане единият да притежава другият или да предявява каквито и да било права за собственост. В случаите, когато все пак някой се опита да предяви подобни претенции, хората със силна нужда от свобода не се борят за надмощие, а обикновено постъпват като тези със силна нужда от власт, те просто обръщат гръб и си тръгват, отиват да си търсят щастието някъде другаде.
В нашето съвремие, където почти половината от хората сключили брак и тези, които живеят на съпружески начала не спазват принципите за равновесие в изискването си за повече власт или повече свобода, се разделят, тоест те просто тръгват да търсят щастието си в други посоки. Бракът има най-голям шанс да бъде успешен, ако и двамата партньори имат слабо изявени нужда от власт и нужда от свобода, тоест ако не е нарушено равновесието между властта и свободата. Резултатът ще е един и същ, при нарушен баланс власт – свобода, при това е без значение, коя от нуждите е ограничена, тъй като, колкото повече власт за единия, толкова по-малко свобода за другия и обратно. Свободата на единия ограничава властта на другия. В брака няма проблеми, ако единият партньор има силна нужда от свобода, а другият – слаба, но това е възможно до тогава, докато този със слабата нужда от свобода не започне да се опитва да ограничава свободата на другия.
За разлика от властта това различие на партньорите обикновено може да бъде изгладено чрез кръга на компромиса. И, ако все пак двамата партньори влязат в кръга на компромиса, този от тях, който е с по-силна лична нужда от свобода, трябва да каже какви отстъпки е готов да направи, а другия да ги приеме, но това е възможно само, ако и двамата все пак държат да продължат да живеят заедно. Именно, това съгласие за някои самоограничения може да послужи като гаранция, че преговорите за компромис ще завършат успешно. В някои случаи кредитът на доверие може лесно да бъде нарушен, ако единия от партньорите не прояви готовност, например да се обажда вкъщи и да предупреждава другия, когато му се налага да закъснее. Чувството за измама може да се окаже с решаващо значение за подобряването на взаимоотношенията в брака. Такъв брак с нарушено доверие не би имал никакъв шанс да се запази, ако и двамата партньори се чувстват разочаровани, те биха се отдръпнали и отчуждили един от друг, ако чувството за измама продължи да съществува.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар