// Вие четете...

Поведенчески модели

Възможности за избор.

„Избирай си жена с ушите, а не с очите.“

Възможности за избор.

Откъде трябва да започне жената, която желае да се развие самостоятелно?
На първо място трябва да осъзнае собственото си положение. Трябва да е наясно, че самият факт, че е жена, я изправя още с раждането й пред един особен конфликт: да избира между запазването на рода и собственото си индивидуално развитие. Привидно обществените условия лишават жената от многобройни възможности за развитие, като насочват жизненият й импулс предимно към възпроизводството. Противоречат ли си една на друга тези две възможности за избор?
Очевидно е, че принудителното майчинство лишава жената от възможността за индивидуална реализация, но свободното и доброволно избрано майчинство може да се превърне в средство, което да обедини възможностите за социална и индивидуална еволюция. От изключителна важност тук е подреждането на факторите: индивидуалното развитие трябва да предшества майчинството, тъй като човек може да дава само когато има, а за да има, трябва първо да се самореализира. Единствено след това жената може да реши дали иска да бъде майка, как и кога да го направи, и как да възпита правилно своето дете.
Необходимо е тя да разбере, че майчинството не е реализация на женствеността, както може да установи, стига да сравни поведението на зрелите жени към децата им с поведението им навремето, когато са се надявали тези деца да ги направят „повече жени“, а всъщност са ги направили повече самки.
Трябва също да осъзнае колко е незначителен светът на човешката самка – толкова затворен и тривиален, че единственото, към което тя се стреми, е да бъде привлекателна, да си намери мъж и да има деца. Нужно е да разбере, че нито една от тези цели не е съзидателна сама по себе си: да бъде привлекателна за мъжа; да има деца, за да изпълни ролята си в обществото; да спечели някой мъж, за да живее психически чрез него. Ясно е, че тези дейности не са продуктивни, а представляват само средства за компенсиране на чувството й за малоценност; начини за преодоляване на собствената й слабост посредством външни сили.
С този модел на поведение тя избира пътя на едно постоянно робство, без ни най-малката възможност да направлява собствената си съдба, защото използва цялата енергия, която би могла да използва за развитието си, за поддържане на външния си вид, с цел да заплени някой мъж или да подхранва нарцистичния механизъм, който е основната съставка на психологичните й нужди.
Ако сравним женския пол с пчелите, ще установим, че жените предпочитат да бъдат работнички, макар че могат да бъдат и кралици, стига да пожелаят. Съществува „пчелно млечице“, чрез което те могат да израснат и да се преобразят в господарки на вътрешния си свят, в напълно развити жени – личности. Тази храна се създава чрез съзнателното обработване на ежедневния опит в психическия утерус – вътрешен свят, който ще бъде обител на нейното „Аз“, непреходно пространство, което бележи различието между това да бъдеш обект или субект: между неодушевената материя и съзнателното същество. Тази задача обаче изисква да се извърши същностна промяна на поведението спрямо ежедневните им интереси, тъй като цялата енергия, насочена към изтъкването на външността и вечното съперничество и сравняване с мъжете, трябва да се обърне навътре, като се използва за развиването на непреходни, а не на външни ценности.
Външните ценности постепенно помръкват с напредването на възрастта, тъй като се основават на култа към тялото, което неизбежно остарява. Материалните придобивки, използвани също за изтъкване и повишаване на самоуважението, определено възпрепятстват развитието на Аза, защото той се отделя от индивида и се отъждествява с тях. Сигурността, която привидно вдъхват, е фалшива, защото не произтича от самата личност, а от нейните притежания. Необходимо е да се разбере, че всяка еволюция се основава върху динамичното взаимодействие между субект и среда. Тази жизненост обаче бива унищожена, когато индивидът живее проектиран към външното, сливайки се с него; когато живее в очакване на събития, предмети или хора, които да се появят в живота му и да го променят отвън. Такова поведение прави невъзможно всяко индивидуално действие.
Обектът не се свързва динамично със средата, а остава пасивен, на нейно разположение, подобно на вещ, която може да бъде моделирана в зависимост от събитията. Той е използван от средата, без да има възможности да извлече от нея някаква полза за себе си.
Именно такова е положението на жената – предмет: остава на разположение на мъжете, а не на самата себе си. Феминистките също не могат да избягнат тази участ, като живеят също за мъжа, защото го вземат за отправна точка, за да обусловят враждебните си действия срещу него.
Да се превърнеш в предмет означава да се затвориш за живота, да останеш инертен или вцепенен; означава неспособност съзидателно да получаваш и да даваш.
Жената се нуждае също така от висок „прицел“, що се отнася до способността да различава тривиалното от значимото. Много често тя се залавя с абсолютно детински или безплодни неща, като им посвещава много време и усилие и пренебрегва истински стойностното, сякаш смята безполезните дейности за присъщи на жената. По този начин тя може да забрави тънката нишка, на която се крепи животът й, за да се заеме с новата си рокля или да побъбри за най-новата любовна авантюра на някоя филмова звезда. Или й липсва способност да прецени кое е жизненоважното или бяга от действителността, като се самозалъгва. Често най-спешните или значими въпроси тя оставя на заден план или се отнася лекомислено и повърхностно към тях с чувството, че добрият тон изисква това.
Високият „прицел“ е способността човек да се издигне над временната действителност, за да може да различава равнищата на значимост и неотложност, с цел да установи приоритетите на действие. Например заниманието, свързано с упражнения за постигане на съвършена бистрота на ума, трябва да има предимство, защото основното изискване за която и да е дейност е човек да се ориентира добре – роля, изпълнявана от ума. Няма да постигнем нищо с много пари, ако умът ни е объркан. Не бихме могли да извлечем нищо положително от съществуването, ако сме психически вкаменени и неспособни да извършим удачни промени или да постигнем напредък от еволюционен тип.
Очевидно е, че най-важният приоритет за човека е да бъде жив, защото ако умре, изчезва всякаква възможност за реализация. Да бъдеш жив обаче не означава да съществуваш само физически, а включва също и притежанието на индивидуално съществуване, заедно със способността да определяш в известна степен собствената си съдба. Тези, които под влиянието на обстоятелствата са само предмети, в действителност не притежават собствен живот и се одушевяват от силата, излъчвана от обществото.
След като жената се убеди в належащата нужда да се развие индивидуално и разбере същността на идеите, тя трябва да прилага техники за индивидуално развитие, и по-специално упражнения за осъзнаване на вътрешния си свят.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар