// Вие четете...

История на българите

Втори Плевен – 1877.

„Побеждава онзи, който е по-смел.“

На 30 юли, в този ден, когато Предния отряд започнал боя, довел до изтеглянето от зад Балкана, Западния отряд за втори път претърпял под Плевен крупен неуспех, получил названието „Втори Плевен”.

Обстановката в Западния отряд пред Втори Плевен е изглеждала по следния начин. След първия неуспех на настъплението към Плевен в Криденер се създало паническо настроение. Имайки на разположение при Плевен на Осман паша до 60 000 човека, Криденер очаквал от страна на турците в най-скоро време да премине в настъпление, и поради това действено се заел с укрепването на бресляницките позиции.

До главно командващия на Дунавската армия и до щаба на армията тези настроения не били достигнали – там все още се намирали изцяло под впечатленията на първите победи. Поради това Николай Николаевич и неговия щаб не допускали даже да мислят за някаква продължителна отбрана. Задържането в движението на главните сили към Балкана се считало за кратко временно.

Руския главно командващ и неговия щаб правилно предполагали, че в Плевен в два пъти по-малко турски войски, отколкото предполагал Криденер; в действителност, Осман паша едва пред началото на Втори Плевен намалил числеността на своята армия до 30 000 човека, при това от това число отправил още до 6000-7000 човека към Ловеч. Но от тази вярна оценка главно командващия и неговия щаб направили неверни изводи. Те считали, че е достатъчно да противопоставят на войските на Осман паша много повече сили, отколкото били при Първи Плевен, – примерно равни на силите на пехотата и малко повече конница и артилерия, – и неговата армия ще бъде разгромена.

При такава оценка на своите възможности руския главно командващ и неговия щаб изпуснали от поглед едно много важно обстоятелство. Обстановката след 20 юли с всеки ден се изменяла и при това не в полза на руските войски. На 20 юли едно равенство на силите на руските и турските войски под Плевен е можело да доведе до победа на руснаците. След 20 юли турската отбрана придобила нова допълнителна сила във вид на укрепления. Това обстоятелство изисквало нов подход към въпроса за съотношението на силите и съвършено нова организация на настъплението.

Всичко това руското главно командване не е разбирало. Решението за организация на щурм на Плевен се наложило постепенно. Войската на Западния отряд била усилена с 30-та пехотна дивизия и 1-ва бригада от 32 пехотна дивизия с тяхната артилерия, а също с бригада от 11-та кавалерийска дивизия. Всичко за настъплението на Плевен е имало 24 000 щика, 2200 саби и 140 оръдия. Организацията и ръководството на настъплението били възложени на Криденер.

Криденер не вярвал в успеха на предприеманото настъпление, тъй като считал, че с 26 000 човека не може и да се помисли за победа над 60 000 турци, намиращи се, по негово мнение, в Плевен. Както и при Първи Плевен, Криденер се опитал да свали от себе си цялата вина и да я прехвърли на щаба на армията.

Рекогносцировка на неприятелските позиции е била направена на 28 и 29 юли и била много повърхностна.

През тези дни били направени и две разузнавания от бойната конница. Първата била направена от полковник Макшееви Мошенови, „потвърдила” по ранното мнение на Криденер погрешното сведение за наличието в Плевен на 60 000 човека турска войска. Второто разузнаване било направено от Скобелев, което на малко смалило тези данни, но всичко зависило от количеството на намиращата се в Плевен турска войска, определяйки я на 45 000 човека с 40-102 оръдия. Двете тези разузнавания със своите надути данни са могли само да утвърдят в Криденер неговите пораженчески настроения. Но, освен това, Скобелев установил също, че на запад от река Тученица турците нямали укрепления на фронта на юг и на запад. Тези данни, естествено навеждали на мисълта за нанасяне на главния удар по Плевенския укрепен лагер от юг и от запад, западно от река Тученица. При такова направление на главния удар руснаците биха принудили неприятеля да излезе за отразяването му от укрепленията в полето. Това би било крайно изгодно за руските войски, тъй като при наличие на просто равенство на силите би уравновесило шансовете шанса на руска страна за победа: в открито поле настъпателните възможности на руските войски превъзхождали турските.

Но Криденер не предавал значение на тези данни, които му били известни, още до разузнаването на Скобелев, от местни български жители. Той изцяло се намирал под хипноза на огромната численост на турския гарнизон в Плевен и поради това при организацията на настъплението мислел не за това, как да разгроми армията на Осман паша, а за това как да запази зад себе си път за отстъпление на изток след неизбежния, по негово мнение, неуспех и преминаването на Осман паша в контра настъпление. Своята роля изиграла намиращата се при Дунавската армия императорска главна квартира. В случай на неуспех само при съсредоточаване на главните руски сили източно от Плевен е можело да се осигури своевременното извеждане на главната квартира на Царя. Именно по тези причини Криденер и взел решение да нанесе главния удар на Плевенския укрепен лагер от изток, а спомагателния – от югоизток. Нанасянето на удар на Плевен от югозапад или запад се струвало на Криденер не само „дело рисковано”, но и направо невъзможно. В последното го убедило също още едно донесение на Скобелев, който съобщил, че в Ловеч има шест табора с шест оръдия, но че това число „като чели довело до 45 000”. Разбира се, ако това би било вярно, то настъпване към Плевен от югозапад и запад, имайки при това в тила 45 000 турска войска, било невъзможно.

Вземайки решение за нанасяне на удар по Плевен от изток и югоизток, Криденер се отказал да изравнява шансовете на руските и турските войски към победа и това било груба грешка.

Получавайки съгласието на главно командващия, Криденер назначил настъплението на 30 юли. През нощта на 29 срещу 30 юли войските били развърнати на предварително подготвени диспозиции; освен това, още през деня на 29 юли Криденер „инструктирал командирите на части за способа на водене на боя; той препоръчал да не се открива огън от далечна дистанция, пазейки патроните за близко разстояние, да разчитат на щика и пр.”, с което още повече затруднил руските войски за достигане на победа. Между впрочем, независимо от наличието на диспозиции и извършването на „инструктаж”, Криденер по същество не е имал твърд план за действие. „План за предстоящия щурм не само не бил разработен и ясно изложен, но даже през цялото време неясно се рисувал и на самия творец на този план генерал Криденер”.

Какво в действителност е представлявал противника, на който планирала да настъпи руската войска?

Войската на Осман паша към 30 юли значително се усилила за сметка на пристигналите към нея подкрепления. Заради 8000 човека, отправени за отбрана на Ловеч, в негово разпореждане в Плевенския укрепен лагер останали 22 000 човека при 58 оръдия. Тези сили били разпределени между две дивизии по 12 табора във всяка. Първата дивизия под командването Адил паша се разположили в укрепленията северно Гривицкия ручей, втората под командването на Хасан Сабри паша – в укрепленията на юг от ручея. Освен това, имал общ резерв в състав от 9 табора и 34 оръдия, частично също така били разпределени по укритията в града и западно от Плевен; кавалерията наброявала до 7 регулярни ескадрона и няколко стотен черкези.

Със силите на българското население и при помощта на английски инструктори турските позиции били значително укрепени. Били построени редица редути с високи насипи, с дълбоки ровове и с стръмни шкарпове; устроени не малко укрепления за батареите; много укрепления се свързвали с траншеи; в повечето случаи пред основните укрития имало окопи, понякога устроени в няколко линии. Най-силни били позициите на Янък Баир, особено два редута на източния склон. Укрепленията на височините южно от река Гривица били незавършени. Слаби страни на укрепленията на Плевенския лагер били в тяхното малко артилерийско въоръжение, в непрекъснатостта на укрепленията от южната страна и в пълното им отсъствие на западната, от които излизал единствения път за връзка с турския гарнизон.

Диспозицията, отдадена от Криденер, се набелязвал плана за боя. Главния удар нанасяли войските от десния фланг; номинално тях ги командвал началника на 31 пехотна дивизия Веляминов, фактически – Криденер. В състава на войските от десния фланг влизат три полка от 31-ва и три полка от 5-та пехотна дивизия. На десния фланг се разполагал също и общия резерв на Западния отряд, състоящ се от 2 бригада от 30 пехотна дивизия; заедно с общия резерв във войската на десния фланг били 24 батальона с 104 оръдия. В задачата на войските от десния фланг влизали бомбардирането и атака на Гривицките редути от изток. Атаката е трябвало да започне със силите на полковете от 31 дивизия, стоящи под командването на генерал майор Белокопитов, но само с разрешението на Криденер.

Схема 20. Втори Плевен (30 юли 1877 г.) Положението на страните към 15.00, 16.00 и 18.00 на 30 юли.

Спомагателния удар се нанасял от войските на левия фланг, който командвал командира на 11-ти корпус генерал лейтенант Шаховски (всичко 12 батальона и 48 оръдия) по много по слабите турски укрепления от южната страна. Тези войски имали за задача да излязат на височината северно от Радишево и да заемат такива артилерийски позиции, от които да поразяват по фланга и тила на турските укрепления на височините на Янък Баир, в това число и Гривицките редути; по нататък своите действия войските от левия фланг е трябвало да бъдат съобразени с хода на боя при Велиаминов.

Сражението преминало по следния начин. В 9.00 на 30 юли войските от десния фланг открили огън по Гривицките редути. До 12.30 този огън не дал забележими благоприятни резултати. Причината за това била не само в малката мощност на снарядите на руските полеви оръдия, но и в това, че огънят се водел всичко от четири батареи, при което батареите стреляли на 2200 м, тоест на пределна и свръх пределна за 9 фунтовите оръдия дистанция. Виждайки такава слаба артилерийска подготовка, Криденер решил да узнае, как стои работата на левия фланг. В 12.30 Шаховски бил запитан за това, унищожена ли е батареята, стояща зад Радишево, и смята ли той атаката за достатъчно подготвена от артилерийския огън.

Артилерията на отряда на Шаховски по това време от височината северно и северозападно от Радишево обстрелвала укрепленията от южната турска страна: тъй като тези укрепления били не достроени, то на руската артилерия се отдало да унищожи 11 оръдия и да нанесе достатъчно чувствителни загуби на турската пехота. Но да обстрелват укрепленията на височините Янък Баир, както това се изисквало от диспозицията, артилерията от левия фланг не могла заради голямата дистанция.

В тези условия Шаховски е можел да разбере въпроса на Криденер именно като подбуждане за скорошно завземане на позицията за обстрел на Янък Баир или, с други думи, като подбуждане към атака на турските укрепления северно от оврага Сулуклия дол. Резултатите от артилерийската подготовка се считала за успех на тази атака. Изхождайки от тези съображения, Шаховски в 14.00 докладвал на Криденер: „Неприятелските батареи на противоположната на командващия височина … Трябва да се върви към атака на следващите височини, на които именно и стоят неприятелските оръдия”. След някое време Шаховски пристъпил към атака.

Донесението на Шиковски било получено от Криденер около 15.00. Криденер бил далече от мисълта, че атаката на войските от левия фланг е предизвикана от него с запитването към Шаховски. Криденер решил, че щом Шаховски е преминал в атака, не съобразявайки с действията на войските от десния фланг, то това може да се обясни само, с това, че „такова спешно и независимо решение на началника на лявата колона е могло да се предизвика с пълния успех на неговия фланг и с желанието да не пропусне удобния за успеха на делото момента”. Тези съображения заставили Криденер да отдаде на свои ред заповед да започне атака от войските на десния фланг с цел оказване на съдействие на войските на Шаховски.

Настъплението на десния флаг започнал 121 Пензенски полк. Настъплението се наложило да бъде по съвършено открито място, под силния огън на турската пехота. Ротните колони в които настъпвал полка, започнали да понасят сериозни загуби още на 1800 стъпки от турските позиции; към тях полка настъпвал без оръжеен огън и на турската пехота в обкръжаващите редути в окопите никак не въздействал. За половин час полка загубил 1000 човека. На полка все пак се отдало в героически порив да завземат турските позиции, но до целите на атаката, до Гривецкия редут № 7, не е могъл да достигне, залягайки на 100 крачки от него. След тях в дясно се движели козловци. Те също понесли значителни загуби, като залегнали до пензенци, пред редут № 7, Същата участ постигнала и ляво настъпващите тамбовци; те залегнали на 30 крачки от редут № 8, Заради отсъствието на шанцов инструмент на всички залегнали се наложило да се окопават с помощта на щик и манерка. Не еднократните опити на трите полка да преминат в атака турците отразявали със силен огън от редутите.

Наблюдавайки боя, Криденер видял огромните загуби на полковете от 31 дивизия. Станало му ясно, че загубите и неуспехите на тези полкове в значителна степен зависели от съвършено неудовлетворителната артилерийска подготовка. В тези условия било въпрос на дълг Криденер да се откаже от по нататъшното настъпление по това направление и да изпрати всички резерви към Шаховски, на участъка, на който Криденер предполагал за големи успехи. Но вместо всичко това Криденер изпратил в настъпление на същите тези Гривицки редути полковете от 5-та дивизия; макар при това 1-ва бригада да била насочена към редута не в челото, а за обхват на редута от североизток и Галицкия полк – в обхват на редут № 8 от югоизток, но резултатите от боя не се изменили. Да и е било трудно да се разчита на други резултати при този способ, по който Криденер организирал настъплението. Всички опити на руснаците да атакуват редута се отбивали от турците със силен оръжеен огън. Поискани била артилерия, пристигнали две батареи, но заради тъмнината обстрела се отложил за сутринта. С тъмнината боя затихнал. Настъплението на войските на десния фланг на Западния отряд претърпяло неуспех.

Настъплението на войските от левия фланг започнало около 15.00. Сигнала за „настъпление” бил подаден точно в 14.00 от командира на бригадата на 32 пехотна дивизия генерал майор Горшков. При този сигнал командирите на части изпаднали в пълно недоумение, тъй като нямали никакво понятие не само за диспозициите, но даже и за това, какво и кога трябва да атакуват. Сигналът за „настъпление” се повтарял, не само за втори, но и за трети път. Командирът на 125-ти Курски полк полковник Ракуз попитал за разяснение към батареята, откъдето се разнасял сигнала. На батареята се намирал Горшков, и Ракуз се обърнал към него с въпрос, в какво направление полка да се движи и кой пункт да атакува. В отговор на този въпрос Горшков лаконично отговорил: „Движете се право напред и избивайте по пътя всяка сволоч, каквато срещнете по пътя си”. Независимо от пълната неясното на тази кратка „заповед” не само на тях им се е наложило да се ръководят при настъплението, но и на рилци (по името на град Рилски), В настъпление тръгнали към 16.00 изтласкали турската пехота от укрепленията на южния овраг на Сулуклия дол, преминали през оврага, овладели укрепление № 14, при което завладели там и две оръдия, и даже временно се врязали в укрепления № 9, № 10 и № 11, но след това започнали да се изтощават. Резервната бригада от 30-та пехотна дивизия не успяла навреме да ги подкрепи, тъй като към момента на атаката се намирала на 1.5 км от турските укрепления, а Шаховски не е искал да ги въвежда в делото до пристигането на подкрепления от Криденер, който бил помолен за това.

Едва към 17.00, получавайки съобщение от Криденер за изпращане към него на подкрепа от общия резерв от Коломенски полк с батарея, Шаховски изпратил на помощ на атакуващите своя резерв от Шуйски полк. Но момента за развитие на успеха бил пропуснат – вече след 16.00 започнали първо частни, а след това и към 17.00 и обща контра атака. Осман паша, обезпокоен от успехите на руснаците на своя южен фронт, изпратил там не само своя общ резерв, но и части от резерва от северния фронт. Пристигането на Шуйския полк дало възможност да се отбият първите общи контра атаки на турците. По времето на тяхното отразяване от войските на левия фланг не само били удържани заетите позиции, но било завзето и укрепление № 10. Целия този успех бил без полза, тъй като резервите и боеприпасите били изчерпване, да се развива успеха било не мислимо, но пък загубите били много големи. Към 18.15 Шаховски докладвал на Криденер: „Шест часа бой; всички патрони свършиха; ранените са повече от четвърт от целия състав; вече започва безпорядък; може лесно да се случи, че да стане и по-лошо. Моля за подкрепа”. В 19.00, когато Криденер получил донесението на Шаховски, в резерв на дясното крило са били останали всичко на всичко един батальон. Узнавайки от донесението, че при Шаковски също няма успех, Криденер решил да започне отстъпление.

Фланговите конни руски отряди в боя на 30 юли участвали в боя различно. Дясно фланговия отряд на Лашкарев бездействал по време на целия бой. Ляво фланговия отряд на Скобелев, който Шаховски му предал, с цел осигуряване на заслон от страната на Ловеч, един батальон от 125-ти пехотен Курски полк с четири оръдия, действал активно. В 12.00 отряда преминал в настъпление към турските заслони югозападно от Плевен, завзел зелената височина и се опитвал да настъпи към Плевен, но неговата атака била отбита. Така или иначе отряда на Скобелев със своите действия привлякъл към себе си турски войски и с това облекчил настъплението на Шаховски.

Изтеглянето на Западния отряд вечерта на 30 юли започнало с напускането на изходните позиции от 5-та дивизия; към 23.00 Криденер отдал разпореждане на отрядите от войските на Веляминов и Шаховски. Към вечерта на следващия ден тази войска се съсредоточила при Сгаловец, Порадим, Турско, Трастеник и Българени, но част от тях още до 11.00 на следващия ден останали в рововете на Гривицките редути в укрепление № 14.

Осман паша не преследвал руснаците по причина на пълната деморализация на своите войски в резултат на големите загуби и героическата доблест на руските войски. Още повече: към сутринта на 31 юли турците очистили укрепления № 4, 5 и 6, тъй като били уверени в подновяването на руското настъпление.

Загубите на турците в боя на 30 юли достигнали 3800 човека. Руснаците загубили два пъти повече – 7 000 човека убити и ранени; по-голямата част от загубите била от пехотата – тя загубила 25% от офицерския си състав и 23% от войниците си. Руските войски изпълнили своя дълг, но с огромна цена заплатили за некадърното свое главно и висше командване.

Достатъчно е да се ограничим само с кратко причисляване на най-главните грешки на командването. Това са: отсъствието на щателна рекогносцировка, неправилен избор на направлението на главния удар, объркването по диспозицията, отсъствие на нужната артилерийска и оръжейна подготовка на атаката, нелепото настъпателно построение, слабото взаимодействие на войските на първа линия между себе си и с резервите, въвеждане в боя пакетно, бездействие на конницата, неумение за престрояване в хода на боя в зависимост от успеха и т.н.

Основните причини за болшинството на тези грешки не разбирането от руското главно и висше командване на особеностите на боя към това време, което, благодарение на масовия оръжеен огън и полевите укрепления на отбраняващите се, приели своя нов характер. Между другото имало е относително свеж опит от Кримската война, когато на 18 юни 1855 година слабите руски полкове, въоръжени с гладко стволни оръжия, отбили в Севастополските укрепления на 3-ти бастион девет хилядната английска дивизия, щурмуваща този бастион от 300 крачки след силна бомбардировка. Този и подобни на него примери Севастополската кампания вече показали, че ще бъдат от значение във войната през 1877 година при атака на полевото укритие, заето от пехотата с зареждащо се оръжие през патронника.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар