// Вие четете...

Морал и Православие

Втора Божия заповед.

„Ако имаше в торището злато, всяка ръка би искала там да копае.“

Втора Божия заповед.

Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, щото е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи. В самата заповед е обяснено, че кумир или идол е изображение на някоя твар: небесна, земна или водна, на която се покланят и служат вместо на Бога.
Втората заповед забранява поклонението на идоли като измислени божества или като изображения за лъжливи божества. Свещените изображения не се забраняват, това ясно се вижда от обстоятелството, че пророк Мойсей, чрез когото Бог дал забраняващата кумирите заповед, в същото време получил от Бога нареждане да постави в скинията, подвижния еврейски храм, златни свещени изображения на херувимите, при това във вътрешната част на храма, към която се обръщал народът при поклонението си на Бога. Този пример е особено важен, защото той обяснява правилността на употребата на светите икони в Православната църква.
Икона означава образ, изображение, така се наричат свещените изображения на Бога, на явилия се в плът Господ Исус Христос, на Пречистата Му Майка и неговите светии. Употребата на икони щеше да противоречи на заповедта само, ако някой беше започнал да ги боготвори. На самата заповед ни най-малко не противоречи почитанието на икони като свещени изображения и употребата им като благоговейно възпоменаване на Божиите дела и Неговите светии, защото в този случай иконите са книги, в които вместо букви са нарисувани ликове и предмети. Който гледа към иконите, с ума си трябва да съзерцава Бога и светиите, изобразени върху тях.
Грехът против втората заповед се нарича идолопоклонничество. Освен този грях съществуват и други грехове против втората Божия заповед като користолюбието, чревоугодничеството (лакомията, преяждането, пиянството), гордостта, към която се отнася и тщеславието. Апостол Павел за користолюбието казва, че „користолюбието е идолослужение”, защото користолюбивия човек повече служи на богатството, отколкото на Бога. Втората заповед ни учи на безкористие и щедрост. Чревоугодничеството спада към идолопоклонничеството, защото чревоугодниците най-високо поставят чувственото удоволствие. Затова апостола казва „техният бог е коремът”, или казано по друг начин, коремът е техния идол.
Забранявайки чревоугодничеството втората заповед ни учи на въздържание и пост. Гордостта и тщеславието спадат към идолопоклонничеството, защото гордият най-високо цени своите способности и предимства и по такъв начин те са идол за него. Тщеславният желае, щото и другите да почитат този идол. Това състояние на гордия и тщеславния даже по-чувствен начин се е проявило във вавилонския цар Навуходоносор, който сам си поставил златен идол и заповядал да му се покланят. Близък порок до идолопоклонничеството е лицемерието, това е когато някой използва външните дела на благочестие, например като поста и строгото спазване на обредите, за да получи уважението на народа, без да мисли за вътрешното изправление на своето сърце. Втората заповед, забранявайки гордостта, тщеславието и лицемерието ни учи на смирение и тайно добротворство.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар