// Вие четете...

Атмосфера

Връзка на метеорологията с другите науки.

„И високата планина ще рухне, ако я подкопават всеки ден.“

Връзка на метеорологията с другите науки.
При изучаване на атмосферата, метеорологията се опира на редица закони, установени от други науки. Особено широко се използват законите на физиката, на първо място такива нейни раздели, като учение за топлината, за електромагнитните колебания, за строежа на веществата.
За изучаване на атмосферата е необходимо да се знаят основите на математиката, теоретична механика, хидромеханика, география и астрономия.
Доколкото атмосферните процеси са тясно свързани с процесите протичащи в земната кора, водната обвивка, то и от тук следва ясната връзка на метеорологията с такива науки, като геофизика, физика на морето, океанология и хидрология. С тях тя има същата свързаност за решаването на много практически задачи.
Развитието на метеорологията като наука е довело до развитието на отделни крупни нейни раздели в самостоятелни научни дисциплини. Те се различават помежду си по изучаваните обекти и особеностите на методиката за тяхното изследване (първи принцип на деление на метеорологията).

Физика на атмосферата или обща метеорологията.
Това е учение за изучаване на общите закономерности на атмосферните явления и процеси. Тя изучава природата на атмосферните явления, установява връзката между метеорологичните величини и явления, разкрива вътрешните закономерности на тези явления. В последните години е налице деление на „физика на атмосферата“ на такива самостоятелни раздели, като динамика на атмосферата, физика на граничния слой, физика на връхния слой на атмосферата, физика на облаците и валежите, учение за лъчистата енергия на Слънцето и Земята (актинометрия), атмосферна оптика и атмосферно електричество.

Синоптична метеорология.
Това е учение за изучаване на закономерностите за разпределение и изменение на времето на големи площи и методите за неговото предсказване. В основата на тази дисциплина лежи синоптичния метод, заключаващ се в анализа на атмосферните процеси с помощта на синоптични карти или карти за времето, които представляват сами по себе си географски карти с нанесени на тях данни от метеорологичните наблюдения на много точки от наблюдаваната територия. В последните години са се оформили две научи дисциплини, като дългосрочни прогнози за времето и хидродинамични методи за предсказване на времето.
Дългосрочни се наричат прогнозите за времето, съставени за промеждутък от време на не по-малко от три денонощия, в същото това време, като краткосрочни прогнози се разбират прогнозите за период по-малък от три денонощия.
В основата на хидродинамичните методи за прогнозиране на времето лежат система от уравнения, описващи измененията на атмосферните процеси и явления във времето и пространството. Решаването на тези системи се извършва с помощта на числени методи използвайки компютри с високо бързодействие и огромна памет.

Климатология.
Това е учение за закономерностите по формиране на климата в различните географски райони и неговите колебания.
Климат се нарича многогодишен, характерен за даден район режим на времето.
В съответствие с втория принцип – използвайки установения в метеорологията закономерности и данните от наблюденията за удовлетворяване на нуждите на обществения живот и отбраната на страната – в състава на метеорологичните науки се оформят серия от приложни дисциплини, като авиационна метеорология, агрометеорология, морска метеорология, ядрена метеорология и медицинска метеорология.
Теоретичните основи на измерване на метеорологичните величини и наблюденията за атмосферните явления съставят съдържанието на научната дисциплина метеорологични измервания. В състава на тази научна дисциплина са сформирани такива самостоятелни раздели, като радио метеорология и спътникова метеорология.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар