// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Връзката между световете.

„Времето е най-старо от всичко, пространството – най-голямо от всичко“.

И така ние изяснихме, че устата изпълнява свързваща функция. В мащабите на вселената тази функция е съсредоточена там, където е стоял Храмът и е отразена в неговата същност. Храмът – това е място, където се съединяват физическите и духовни светове и в техните Божествени източници можем да намерим всички разгледани от нас идеи, изразени в понятията “говоря”, “ям” и “целувам”.

Говоря. Божественото Присъствие се проявява в Храма, именно тук евреите черпят Божествено вдъхновение и тук се води пряк диалог между Твореца и Неговия народ. Гласът на Всевишния е бил чут в пространството между двете златни “керувим” („херувими” – фигури на крилати ангели), които се намират в Светилището “Светая Светих”. Именно в светилището възниква най-тясната интимна връзка между Бог и еврейския народ. Керувим се сливали в обятията си изразявайки с това нашите близки отношения с Бог, които по своята същност много приличат на близостта между мъжа и жената.

Храня се. Ние изучавахме функцията на храненето, като средство, необходимо за поддържане връзката между тялото и душата, а такава аналогична функция “корбанот”, жертвоприношенията, обезпечават контакта на Божественото Присъствие с нашия свят. Жертвоприношенията са правени в Храма.

Целуване. В Гемара е казано, че небето и земята се целуват: “мястото където се целуват небето и земята”. В Тора няма празни и безсъдържателни метафори, ако Гемара прави такова поразително заявление, то това означава, че тя намеква за дълбочинната същност на тази връзка в най-точни и изчерпателни изрази. Такава връзка се реализира само на едно място – в Храма.

В момента на пределна близост с Твореца на планината Синай, когато евреите получават Тора, техните най-силни усещания са били Божествената целувка в най-прякото значение на тази дума: “За да ме целуне Той със своите уста”. Тора е била тази безсмъртна и безкрайна целувка. Мястото за тази вечност е Иерусалим и Храмът: “Защото от Цион произлиза Тора, а словото на Бог от Йерусалим”.

Храмът е епицентър на интимната връзка между Бог и света, Сион е нейната същност. Между думите “Цион”(Сион) и “Йосеф” съществува любопитна връзка: те имат еднакво числово значение (гематрия). “Цион наричат Йосеф, Йосеф наричат Цион” В какво се състои смисъла на тази асоциация?

Както говорихме по-рано, Йосеф символизира пълната лоялност в отношенията между мъжа и жената. В по-дълбок смисъл Йосеф се определя, като качеството “йесод” (“основа”), което е заложено в концепцията за договора. Идеята за договора съдържа двойните елементи на напрегната връзка, а така също и изключителността на тази връзка. Всеки договор предполага взаимно задължение за лоялност, превъзхождащо по своята важност връзките с други страни, върху които не се разпространява този договор.

Правилната форма на взаимоотношенията между мъжа и жената е представена в образа на Йосеф, става дума за отношения, потенциални и фактически, вътрешни и външни, които свързват мъжа и жената. В тази връзка е заложена тайната на хармонията и красотата: защото цялата красота се базира на близкото съседство на противоположностите. Великата красота в света на изобразителното и звуковото изкуство представлява хармонично съчетание на различни елементи – разнообразни и противоположни и в същото време сливащи се в нещо такова, което превъзхожда индивидуалните им характеристики без да предизвиква конфликт между тях.

Не е удивително, че от всички мъжки персонажи от Петокнижието само за Йосеф се казва, че е бил красив. Обикновено с такава характеристика се удостояват жените. Да той е бил красив, неговата външна красота е отразявала неговите вътрешни достойнства. Йерусалим също се нарича център на красотата, в Гемара се твърди, че девет от десетте мерки за красотата, дошли в света са дадени на Йерусалим. На практика това означава, че на Йерусалим принадлежи цялата земна красота. Едната десета, оставаща част символизира заповед за дарение на десятък (10%) от личния доход, която трябва да изпълняват евреите живеещи по законите на Тора и е великодушно пожертвана от Йерусалим за останалия свят. Йосеф олицетворява дълбоката и здрава връзка между мъжа и жената, Йерусалим е мястото, където се съединяват духовното и физическото начало, Божественото Присъствие и целия свят, Всевишния и Неговия народ. Този паралел може да бъде продължен. Ние вече говорихме за храната и връзката и с Храма, на нас ни е известно, че светът се насища чрез Храма и извършваните в него действия. Йосеф също е хранил света: Йосеф обезпечава храната за целия свят, разпределял е мъдро и целесъобразно: там където е трябвало е намалявал и ограничавал, а там където се е налагало – щедро е давал. Тук е скрита още една много важна мисъл. На практика всички събития от живота на Йосеф са отразени в историята на Цион. Както е казано в един коментар: “Всички беди  случили се с Йосеф са се случили и с Цион…и доброто, което се е случило с Йосеф е станало и със Цион”. За сега ще спрем – казаното е напълно достатъчно, за да продължим по-нататък посоката на мисълта.

От тук започва пространството, цялото физическо пространство е произлязло от тези места. Светът може да се изобрази във вид на няколко концентрични кръга. Във външният кръг е разположена най-ниската степен на святост, колкото е по-близко до центъра – толкова е по-голяма светостта. Всичко, което е извън Исраел, притежава само физически свойства: земята е земя, пространството е пространство. Там няма нищо възвишено, трансцедентално. Исраел е особено място, Тора се нарича Страната на Исраел, Страната на елена. Ако се махне кожата на елена, тя ще ни се стори много малка, неволно ще се удивим, как е възможно тази кожа да стигне, за да бъде покрито цялото животно. Така и земята на Исраел ни се струва много малка, но подобно на еленовата кожа, тя е готова да приеме и побере в себе си целия еврейски народ. На децата никога не им е тясно в бащиния им дом, колкото и малък да е той.

Светостта на Страната на Исраел не е еднаква на различните места: извън Йерусалим атмосферата не е толкова възвишена, както вътре в града. Още нито един от гостите на Йерусалим, казват мъдреците на Мишна, не се е оплаквал от това, че там където са се установили жилището им е било тясно въпреки, че тук по време на празници се стичат милиони поклонници.

Вътре в Светия град има още по-високи нива на святост. В пределите на Храма пространството придобива такива свойства, които по никакъв начин не могат да бъдат смятани за нормални. В празничните дни в Храмовия двор се струпва толкова много народ, че хората стоят плътно притиснати един до друг, но настъпва един момент в който всички се спускат на колене и се просват в поклон на пода и по някакъв непостижим начин за всеки стига място. Както е казано в “Пиркей авот”: “Стояли на тясно, а за поклон е имало достатъчно място”.

Храмовия двор се намира близо до центъра на светостта, центъра на Творението, близо до мястото където се сливат физическото и духовно начало. Поради това там се прекратява действието на обикновените закони за пространство и дистанция. Внимателният читател ще разбере, каква е тази свръхестествена аномалия, която е отваряла очите им само в тези минути, когато хората намиращи се в Храмовия двор подчиняват своята физическа същност на духовността: в този момент, когато те са се кланяли пространството се е разширявало разкривайки им тайните на своя Висш Източник. Когато хората стоят демонстрирайки с това личната си независимост им става тясно, но когато те правят поклон, тях вече нищо не ги сковава, защото в това положение те доброволно отхвърлят своята независимост и гордост, признавайки висшия авторитет на Твореца. В такива моменти пространството и светът, като че ли изчезват, разтварят се.

В това място всичко, което е физическо, материалното се покланя на своя Източник. Тук има друга настройка, същността на която е в забравянето на своето “Аз”, в преклонение пред Източника на света. Тази особеност на мястото под Бейт аМикдаш, се е появила още при първото споменаване в Тора. Виждайки от далеч Храмовата планина, Авраам казал: “Аз и този мой отрок ще отидем там и ще се поклоним…” (Берешит 22:5).

В Светата Светих, във вътрешните покои на Храма, където е положен Ковчегът на Завета (само по време на Първия Храм) и където се чува гласа на Всевишния, обикновените закони на пространството въобще не действат. Тук е центъра на мирозданието, в тази точка се ражда пространството и тук то се подчинява не толкова на природните закони на нисшия, материален свят, колкото на установеното във Висшия свят. Удивителната способност на: “Арон кодеш”, Ковчега на Завета, се разпространява, вътре в Светая Светих, въпреки, че той превъзхожда по размери помещението, в което е поместен изцяло!

Размерите на Ковчега са посочени в Тора, там са споменати габаритите на Светая Светих. Ковчегът е забележимо по-голям, но е ставало така, че по-малки обекти са събирали в себе си по-големи. При това нито един от предметите не се е уголемявал или намалявал. Ако Ковчегът е можел да се свива или намалява той би станал непригоден за ползване – “празно обещание”, ако Светая Светих, вътрешното помещение се е раздвижило, то също би се смятало за “некошерно”. Накратко, никакви габаритни промени не са ставали, но малкият обект приемал в себе си по-големия.

Тук се случва това, което съществува извън всякакво място, тук се формулират законите на природата и тук в това трансцедентално място, което не е място защото тук тези закони престават да действат. Едно от имената на Бог – “аМаком”, дословно “Мястото”. Целият свят е разположен вътре в Него. На оста около, която се върти мирозданието, Божественото Присъствие е особено осезаемо, тук Господ ни показва, че именно Той е вместилището на света.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар