// Вие четете...

Календарът на българите

Време е за единение.

O104„Човек без родина е като земя без семена.“

Време е за единение.

Време е да се направи поврат в настоящото битие на българите и да се сложи край на прословутото разединение, което пречи на рода български, което Кубрат има в предвид с вдигнатите в ръка сноп пръчки, защото лесно се пречупват една по една. Настоящото плачевно състояние на държавата е все по тази причина, прословутото българско разединение. Време е за единение!
Единствено и само с тази цел в следващите публикации ще бъдат направени достояние на българите трудовете на д-р Ганчо Ценов, както и Волен Сидеров за произхода на българите. Истината за произхода на българите трябва да бъде разгласявана и предавана от баща на син, така като ни я завеща д-р Ганчо Ценов, така както ни я предава Сидеров, защото който не познава собствената си история и произход, следва пътя на другите народи.
Кой е д-р Ганчо Ценов?
Самият д-р Ганчо Ценов е бил една както академична фигура, така и много прям човек, владеел е няколко древни езика, което му позволява да навлезе дълбоко в изследванията на древните източници и правилно да разбира написаното в тях.
След многогодишни проучвания на оригинални исторически извори за българската история в секретния архив на Ватикана и други европейски хранилища на древни документи и след преосмислен прочит в оригинал на съчиненията на древните автори, д-р Ганчо Ценов като никой от съвременните български историци, владеейки староеврейски, старогръцки, латински и няколко западни езика е установил, че българите са траки – стари поселници на Балканския полуостров, че българите са създали една от най-древните цивилизации, че българите са първите християни в Европа. Българите са покръстени от апостол Павел и Андрей и че всъщност през 864 г. няма покръстване, а има отказване от българското еретичество. Също така, че славяните са късни поселници по нашите земи, дошли от север минавайки Дунава.
След втория си труд „Праотечеството и пра езикът на българите” от 1907 г. д-р Ганчо Ценов издава през 1910 г. капиталния си труд „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква.” С нея той преобрази българската история, разби невярната теория на Иречек и дядо му Шафарак, че българите по своя произход са туранци и късни поселници на Балканския полуостров, която проф. Златарски и учениците му превръщат в догма.
Трудът на д-р Ганчо Ценов вместо одобрение е посрещнат с остро невъздържано отрицание. Критиците му вместо да спорят с него научно, го „оборват” чрез обиди, обявявайки труда му за „ненаучен”! Самият той с огорчение си спомня: „критикуваха ме не по съдържанието, не защото посочените от мен данни са неверни, а защото съм бил патриот”. А един български езиковед, който не е историк, е написал, че д-р Ганчо Ценов е „агент на българското военно министерство”. Но на кого тогава служи това министерство, а вероятно самият академик е бил човек на чуждо военно министерство?
Безогледното и масово отричане не е смутило големия български учен и историк, въпреки това той е продължил още по-упорито десетки години да изследва произхода на българите, покръстването и старата ни история.
Венец на работата на д-р Ганчо Ценов е излезлия през 1937 г втори капитален труд „Кроватова България и покръстването на българите”.
Д-р Ганчо Ценов е възприел вярната постановка на големия наш историк проф. Марин Дринов, а именно, че на Балканския полуостров е имало две български държави – едната по-късна, но самостоятелна Аспаруховата и друга – по-стара, федерат на Византия със столица Солун. А също така, че извън двете е имало български земи в днешна Тракия, включително Одринска, които са били под пряко византийско владичество. И още, че византийските императори Юстин и племенника му Юстиниан Велики са българи, родом от с. Видриана, Кюстендилско или Нишко.
Д-р Ганчо Ценов е категоричен, че войните, които са водили „кан” Аспарух и най-малкия му брат Кубер с Византия не са за основаване на българска държава в земите на днешна Украйна, което категорично се приема от академик Иван Дуйчев, разглеждайки „Именника на българските князе (канове)”. Тези войни са водени едновременно за освобождение на българските земи на Балканския полуостров от византийско владичество и за присъединяване на васалната Солунска България към свободната Аспарухова България.
През 1938 г. д-р Ганчо Ценов в резултат на изследванията си издава „Народността на старите македонци” и „Прокоповите хуни и Теофанови българи”. Две години по-късно през 1940 г. издава „Хуните, които основаха българската държава, техния произход и тяхното християнство”. Историческите трудове на д-р Ганчо Ценов са общо 22, от които шест са написани на немски и са издадени в Берлин и Лайпциг.
Изключително големите успехи на българската тракология и археология от 50-те години на миналия век до наши дни категорично потвърдиха постановките на д-р Ганчо Ценов. Беше установено, че тракийския и българския език са изградени върху една и съща основа, като морфология, фонетика и слово образуване. Едно и също е формирането на личните и фамилните имена на траките и българите. Също така беше установено от българските учени, че душевността, традициите и обичаите на траките и българите и досега са едни и същи, както беше доказано, че тракийската и българската народна медицина са поразително еднакви.
Книгите на д-р Ганчо Ценов трябва да бъдат във всеки български дом, за да вдъхват сили и упование за бъдещето на България.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар