// Вие четете...

Управлението

Вреден ли е моделът на управление на „шефа“?

„Можеш да бъдеш скромен, без да си мъдър, но не може да си мъдър, без да си скромен.“

Вреден ли е моделът на управление на „шефа“?

Особената вреда от моделът на управление на „шефа“ е в това, че той пречи на всеки, който е „командван“ от него, тоест на повечето от по-нискостоящите кадри и на всички редови служители и работници, да вписват в своята база данни стойностния модел на своите ръководители. Но това не е всичко, пораженията, които той нанася са дори още по-големи, защото този тип управляващ създава климат от типа „човек за човека е враг“, при който се унищожава доверието или се въвежда принципът на джунглата в която царят е „шефа“, той коли, той беси.
Ниското качество на работа, високата себестойност, нещастните хора, именно това е високата цена, която всички плащат за този модел на управление и за насажданите от него безсмислен страх и пагубна липса на взаимно доверие. За да се отървем от пораженията нанасяни от подобен модел на управление най-високо поставените ръководители трябва да осъзнаят пагубните ефекти от модела на „шефа“ и да предприемат решителни стъпки да го заменят с лидерски модел на управление, тоест те трябва да бъдат безкомпромисни към тези които го прилагат. Отстраняването е възможно само по хирургически път, тоест да бъдат отстранени с мисълта, че се отстранява истинско раково образование.
В същото време „хирургът“ трябва да се подготви за съществен отпор, защото по-ниско поставените ръководители обичат да „командват парада“, а и редовите служители и работници нямат нищо против да бъдат командвани, стига да не са драстични злоупотребите от страна на „шефовете“, тъй като това им дава възможност да продължават да си играят досегашната, обичайна за всички служби и организации, игра. А правилата са следните: прави колкото се може по-малко, измъквай се по допирателната и хвърляй вината за лошото качество върху шефовете или в краен случай върху колегите си, тоест работи по-малко, но вземай по-вече.
Какъв е моделът на „шефа“?
Моделът на „шефа“ не е нищо сложно. Ако го сведем до най-съществените му прояви, ще видим, че той е съставен от четири основни елемента, а именно:
1. На всички нива шефът поставя задачата и определя стандартите, на които трябва да отговаря работата, като изключително рядко консултира служителите си, как да я изпълнят. Шефът не прави никакви компромиси, неговите подчинени трябва просто да се нагодят към работата такава, каквато си я представя той, или да изтърпят последствията – грубо отношение, наказания и дори уволнение. Шефът се е борил дълго и упорито за „правото“ си да командва своеволно и да налага тотална власт и контрол над своите подчинени.
2. Шефът винаги нарежда на подчинените си, не им обяснява и не им показва, как да бъде свършена една или друга работа, като не ги пита за мнението им, как съответната задача може да бъде свършена по-ефективно и по-добре.
3. Шефът или най-често упълномощен от него човек инспектира качеството на свършената работа. Тъй като служителите или работниците много рядко са включени активно в приемането и оценяването и, те в повечето случаи гледат само да „отбият номера“, поради което инспектиращият е постоянно под натиск да приема не дотам качествена работа. При използване на външния контрол това е неизбежно и води до лавинообразно снижаване на качеството на труда. И нещо повече, при такъв модел на управление, независимо в какъв тип организация, служителите и работниците, които полагат повече старания да вършат повече и по-добра работа, често биват отхвърляни от техните колеги. И поради това, че при използването на този модел на управление работата сама по себе си не присъства като стойностен модел в базата данни на работещите, при тях липсва и личен стремеж към по-високо качество. Открито или прикрито те се смеят и подиграват на лозунгите, призоваващи ги за по-високо качество, задължително присъстващи, окачени по стените на работните помещения, намиращи се под негова юрисдикция.
4. Ако подчинените се противопоставят, разбира се негласно на модела на управление на „шефа“ което те почти винаги правят, по най-различни начини, но неизменно за сметка на ефективността и качеството на работата, той, шефът непременно ще си послужи със заплахи и наказания, за да ги накара да изпълняват нарежданията му. По този начин се създава работна среда, в която от върха до най-долното стъпало на йерархичната стълбица ръководителите и работещите са противници и еднакво ненавиждат и се боят от наложените правила на поведение. В такива организации шефът е убеден, че подобни взаимоотношения на противоречие и вражда между висшестоящи и нискостоящи са напълно в реда на нещата. При такова корпоративно мислене на външен контрол напълно се изключва идеята за равноправно участие на служителите и работниците в трудовия процес.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар