// Вие четете...

Океан и Атмосфера

Водни маси и течения в Тихия океан.

Не вярвай на морската тишина: морето е тихо, докато стоиш на брега.“

В северозападната част на Тихия океан В горните слоеве (до 100-150 м) се наблюдава повърхностна северна тихоокеанска водна маса (повърхностни водни маси от далеко източните морета – това е трансформирана в конкретното море повърхностна северно тихоокеанска водна маса) със следните характеристики: температура – от 6-8ºС на шелфа на Камчатка и на Охотско море, до 12ºС в Японско море, соленост – от 32 до 34‰. На дълбочини до 1500-1600 м се намират промеждутъчни северно тихоокеански водни маси с температура от не големи отрицателни значения в ХПС до 1,5ºС на дълбочини 1000- 1600 м и соленост 33,5-34,2‰. По нататък – дълбочинната северно тихоокеанска водна маса е с температура около 2ºС и соленост 34,5‰ и на малко отгоре. В Японско море дълбочинната вода представлява силно трансформирана дълбочинна северно тихоокеанска вода с температура 0-1ºС и соленост 34,15-34,20‰.

С помощта на акустическия измерител ADCP се определя профила на теченията на дълбочини 15-150 м. Скоростите на ДОС № 154-170 съответстват на представените за циркулацията в северозападната част на Тихия океан. Теченията на шелфа на Камчатка са насочени на югозапад, което съответства на общото направление на Източното камчатско течение. В южната част на Охотско море теченията основно са насочени на североизток в съответствие с общата циклична циркулация в морето. В пролива Лапелуза основния поток е насочен от Японско море към Охотско. В северозападната част на Японско море също така в съответствие с общите представи за основните повърхностни течения са насочени по протежение на брега на югозапад, а в южната част – на север и североизток.

В западната, тропическа и екваториална част на Тихия океан в периода 28.10-09.11.2014 г. ясно се определя ВПС с дебелина 50-60 м в Източно Камчатско и Филипинско морета, и в тропическата част на Тихия океан. В плитководното Източно Каспийско море СТ се отделя само на станциите с дълбочини над 300 м, температурата в него пада от 23 до 16ºС. В Филипинско море и в по-южните акватории, появяването на термоклина не е свързано със сезонното охлаждане, той достига дълбочини 300-350 м.

В екваториалните области на Тихия океан, по данните от наблюдение на ДОС № 197-249 (09.11-12.12.2014 г.), добре са изразени основните структурни елементи на вертикалното разпределение на характеристиките на морската вода, ВПС с дебелина 50 м има температура от 28,5 до 30,5ºС и соленост 34,8-34,1‰ на ширини от 5º до 1º сев. шир. Съответно (рис. 11, 12). Термоклин в тропическата и екваториална част няма сериозен характер и заема хоризонти от ниската граница на ВПС до 250-300 м. В термоклина температурата пада от 29-30 до 11ºС, солеността се увеличава до 35,3‰ на дълбочини 150-200 м (рис. 11, 12), след това на малко се намалява до 34,6‰ на дълбочини 600-800 м. По-дълбоко (до максималната дълбочина на сондиране 2000 м) е разположен слой с температура, понижаваща се от 11 до 2,4ºС, а солеността незначително нараства до 34,8‰.

Рис. 11. Разпределение на температурата в разреза в при екваториалната част на Тихия океан (ДОС № 217-223).

Рис. 12. Разпределение на солеността в разреза в при екваториалната част на Тихия океан (ДОС № 217-223).

Вертикалното разпределение на температурата и солеността на малко се променя на ДОС № 241-249 при приближаване към Централно американската перешейка (провлак) и при отдалечение от екватора на 9-11º. Премесения слой тук се вклинява до 20 м и има температура 28ºС и понижение на солеността на 32,2-32,5‰. В дълбочина (до 150-200 м) се намира добре изразен термоклин, също приповдигнат в сравнение със станциите близо до екватора. Още по надълбоко, както и на станциите близо до екватора, е разположен слой с по-малък градиент на температурата.

Стратификацията във всички райони и на всички дълбочини е устойчива, близка до неутралната в ВПС. Най-голямата устойчивост е отбелязана във горната част на слоя на термоклина.

В западната, тропическата и екваториалната части на Тихия океан.

Вертикалното разпределение на параметрите на водата в моретата съответстват на представите за водните маси на басейна на Тихия океан. Горния слой се заема от повърхностна тихоокеанска вода, проникваща в Източно Китайско и Филипинско морета през редица редки острови, в моретата тя се трансформира в съответствие с особеностите на всяко море. Средно температурата зависи от ширината и е от 10 до 27ºС, солеността – от 33,2 до 34,5‰. Има прослойка с много по-солена вода на дълбочини от 80 до 200 м и се обяснява с това, че опресняването не достига до тези дълбочини и водата има соленост, характерна за изходната (оригиналната по произход) тихоокеанска водна маса. В дълбочина (от 150-200 м до примерно 1500 м) във всичките три морета (включително Японско) и на цялото протежение на тихоокеанския маршрут се разполага промеждутъчна тихоокеанска водна маса с температура 4-15ºС и соленост 34,5-34,7‰. Очевидно е, че на горната граница във всяко море и на различните ширини тази водна маса има различия от изходните характеристики, тъй като влияят процесите от сезонното конвективно и хоризонтално смесване. Във Филипинско море наблюдаваната дълбочинна вода – това е почти не трансформирана дълбочинна тихоокеанска вода с температура 2,0-2,5ºС и соленост 34,70-34,75‰. Дълбочината тихоокеанска вода се наблюдавала на отделни станции в открития океан, където дълбочината на сондиране е достигнала 1900-2000 м.

В тропическата част на Тихия океан горния слой до дълбочини примерно 200 м се заема от повърхностна тихоокеанска водна маса от централната част на Тихия океан. Тази водна маса и северно тихоокеанската могат да се разглеждат като модификация на една водна маса или като самостоятелна водна маса в сила на голяма площ и обем, но се отличават основно в температурата в съответствие с положението по ширина. Средно температурата в горния слой е от 26-28ºС в тропическата част до 30,5ºС в екваториалната част и се понижава до 20ºС на дълбочина 200 м (рис. 11). Солеността на тази водна маса на повърхността (рис. 12) е понижена за сметка на валежите до 34,4‰ в тропическата част и до 34,1‰ в при екваториалната част (на 2-3º сев, шир.). На долната граница на слоя на повърхностната вода солеността съответства на 35,2-35,3‰. Тази под повърхностна прослойка най-солена вода на хоризонти от 50 до 150 м отчетливо се различава на станциите в западната и централната екваториална част на Тихия океан и се размива в източната част. Прозрачността в повърхностния слой в тропическата част е от 30-36 м, цвета на водата съответства на 1 от скалата за цветност.

Започвайки от ДОС № 222 (3º N, 176º E) при движение на изток в повърхностния слой се наблюдава екваториална тихоокеанска водна маса с температура 27-28ºС и соленост 34,1‰ и по-малко, тоест тук за сметка на валежите протича много по-голямо опресняване, отколкото в централните и тропическите области в северната част на Тихия океан. Това отличава екваториалната водна маса от близка по характеристики повърхностни тихоокеански водни маси в тропическата част на Тихия океан. На долната граница на слоя на повърхностната вода, също като и в тропическите, солеността е 35,2-35,3‰. Близо до екватора, започвайки от точка 4º N, 170º E, и по на юг и изток прозрачността се намалява до 16-22 м, тоест става значително по-ниска, отколкото в западната тропическа област, цветът на водата съответства на 1-2 по скалата на цветност.

Скоростта на теченията, определена с помощта на акустическия измерител ADCP на ДОС № 186-210, съответства на картината за обща циркулация в западната и централната части на Тихия океан. Теченията в западната тропическа части на океана (ДОС № 186-195) е насочено на северозапад практически на всички обследвани хоризонти, което съответства на общото направление в антициклонически кръговрат и северно от Пасатното течение.

В екваториалната част на океана (ДОС № 195-238) в повърхностния слой от 15 до 50-70 м включително течението е насочено на изток със скорост до 0,5-0,6 м/с (рис. 13).

Рис. 13. Вектори на скоростта на теченията на разрез в при екваториалната част на Тихия океан (ДОС № 217-223).

На отделни станции разположени на 2-3º сев. шир. И по-близо до екватора, теченията в при повърхностния слой са насочени на запад или имат променливо направление. Това свидетелства, че наблюдението е изпълнено в пределите на системата на Между пасатните течения, които в Тихия океан са сместени към север от екватора (от 2-3 до 7-8º сев. шир.) и е насочено на изток, и в южното пасатно течение, което заема полоса от 10º южн. шир. до 2-3º сев. шир. и е насочено на запад. В дълбочина скоростта на течението основно се намалява и съхранява като цяло направлението на при повърхностното течение. На някои станции се наблюдават повороти на 90-180º, скоростта е до 0,8 м/с. Възможно е това да е в резултат на влиянието на насоченото на изток под повърхностно Екваториално противо течение, чиято ос е разположена на дълбочина по-голяма от 150 м.

Между пасатното Екваториално противо течение на ширини 6-11º сев. шир. (ДОС № 241-249 и 250-260) се разделя на два размити потока. Първия се насочва на север и северозапад и се слива със Северното Пасатно течение. Втория се движи на югоизток по протежение на Панамския провлак и по нататък се слива с Южното Пасатно течение. Именно такова разпределение на векторите на скоростта е получено в наблюденията. Скоростта на теченията в при повърхностния слой е относително не голяма – до 0,5-0,6 м/с. С дълбочината скоростта се намалява и направлението на векторите става неустойчиво, като цяло повтаря направленията на векторите в при повърхностния слой.

Разпределението на скоростта на звука основно съответства на III, V и VI тип ВРСЗ. В Охотско и Японско морета основно се наблюдава III тип ВРСЗ с максимална скорост в повърхностния слой и минимална на дълбочина 200 м – оста на подводно звуковия канал (ПЗК). В Източно Китайско море се отбелязва VI тип ВРСЗ, с ос на ПЗК – на дълбочина 100-110 м. Във Филипинско море и западна екваториална част на Тихия океан се наблюдава III тип ВРСЗ – нараства, пада, ръст на скоростта на звука с дълбочината, ос на ПЗК – на дълбочина около 800 м. В централната и източната екваториална части на Тихия океан се наблюдава V тип ВРСЗ – нарастване, след това падане на скоростта на звука с дълбочината.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар