// Вие четете...

Океан и Атмосфера

Водни маси и течения в Атлантическия океан.

„Малката лодка не носи вести от далече.“

На етап 4 в Карибско море (20-22.12.2014 г.) се наблюдава характерното вертикално разпределение на температурата, солеността и плътността на морската вода. ВПС с дебелина от 60 до 75 м има температура 28,0-28,7ºС (рис. 14).

Рис. 14. Разпределение на параметрите на морската вода на ДОС № 265 в Карибско море.

Термоклинът достига дълбочини 400-450 м. Температурата в термоклина пада от значенията в ВПС до 10-11ºС. С дълбочината температурата се понижава до 5ºС на дълбочина 1000 м и до 3,1ºС при максимална дълбочина на сондиране около 2000м.

Вертикалното разпределение на солеността примерно е еднакво в западната част на Карибско море. Горния премесен слой до 60 м има соленост 35,4-35,7‰ (рис. 14). На дълбочини от 60 до 120-150 м е разположен слой, в който солеността се увеличава до 36,9-37,1‰. Това се явява отличителна черта на вертикалната термохалинна структура за дадения район на морето. С дълбочината солеността се понижава до минимума 34,8‰ на дълбочина 700-800 м и по нататък незначително се повишава до 35,1-35,2‰ при максимална дълбочина на сондиране 1600-1900 м. Стратификацията на всички станции и на всички дълбочини е устойчива, за изключение на ВПС, където стратификацията е близка до неутралната.

В западната част на Карибско море в съответствие с общата представа на основното течение, определено с помощта на ADCP, е насочено на североизток. Скоростта от повърхността до дълбочини 100 м е 0,5-1,5 м/с, с дълбочината направлението основно се запазва, скоростта незначително намаля.

В централната част на Северния Атлантически океан ВОС с дебелина от 100 до 120 м има температура 25-26ºС в Саргасово море и 14-15ºС северно от 40º сев. шир. в Атлантическия океан (рис. 15).

Рис. 15. Разпределение на температурата на разрез в северната част на Атлантическия океан № 268-281).

Термоклинът може да се раздели на два слоя: горен – от ВПС до 200 м с градиент на температурата 7-8ºС на дълбочина 100 м и по-надолу – от 200 м до 1000 м с градиент примерно 1,5ºС на дълбочина 100 м. Температурата на дълбочина 200 м в южната част на разреза е 18-19ºС, а в североизточната част 13-14ºС. Температурата на дълбочина 1000 м е около 7ºС, на две североизточни станции 9-10ºС и бавно се понижава до 4ºС на дълбочина 2000 м.

Рис. 16. Разпределение на солеността на разрез в северната част на Атлантическия океан № 268-281).

Вертикалното разпределение на солеността е много интересно, характерно е за централната част на Северния Атлантически океан (рис.16), ВПС с дебелина до 80-100 м има соленост 36,5-36,6‰. На дълбочини 150-180 м се наблюдава прослойка с абсолютен максимум на солеността от 36,8-37,1‰. С дълбочината солеността намалява до 35,2-35,3‰ на дълбочини 800-850 м, след това тя незначително се понижава на стотни от промили или не се изменя с дълбочината до 2000 м. Максималната соленост се явява отличителна черта на централната част на Северния Атлантически океан.

Повишената соленост в промеждутъчния слой на Северния Атлантик, както е известно се свързва с разпространението на средиземноморски води на тези хоризонти. Особено отчетливо промеждутъчната средиземноморска водна маса солеността в слоя 700-1000 м се повишава до 36,2‰ (рис. 16). Устойчивостта в слоя 150-250 м при намаляване на солеността осигурява значителен градиент на температурата.

Водни маси и течения. Горния слой в Карибско море се заема от повърхностна северно атлантическа водна маса от централната част (субтропическа водна маса) проникваща в Карибско море през редица относително редките Карибски острови и трансформирана в съответствие с особеностите на морето. Горния слой на разреза през Северен Атлантик (рис, 15, 16) се заема от повърхностна северно атлантическа водна маса.

Средно температурата в зависимост от ширината е от 25 до 17ºС, солеността – от 37,0 до 36,5‰.

В Карибско море на дълбочини от 200-300 до 1600-1900 м се разполага, видимо, смес от промеждутъчни северно атлантически и средиземноморски водни маси, трансформирани в съответствие с особеностите на морето, с характеристики: температура 8-15ºС, соленост 34,8-35,5‰. На разрез на дълбочини от 150-200 до 1000 м на всички станции се разполага промеждутъчна северно атлантическа водна маса с характеристики: температура от 16-20ºС на горната граница до 8-10ºС на дълбочините на сондиране от 1000 м, соленост 35,3-36,7‰.

Скоростта на теченията на дълбочини 10-150 м (ДОС № 268-281), са определени с помощта на акустичен измерител ADCP, сравними с представите за циркулация в Северния Атлантик. Така, югозападната част на разреза теченията в целия слой са насочени на северозапад, което съответства на Антилското течение при Бахамските острови. В централната част скоростите не са големи и като цяло теченията са насочени на североизток, което също съответства на представата за малка динамическа активност в централната част на антициклоничен кръговрат. На участъка от маршрута, от Азовските острови до Бискайския залив скоростта на теченията не са силни и променливи по направление.

Разпределението на скоростта на звука основно съответства на III, IV и V тип ВРСЗ. В Карибско море се наблюдава IV тип ВРСЗ – падане на скоростта на звука с дълбочината. В Северен Атлантик в южната част се отбелязва V тип – ръст, след това падане, в североизточната част – III тип (ръст, падане, ръст и минимум на дълбочина 300 м – ос на ПЗК).

Заключение. Изводи и предложения.

1. Обема и качеството на получените по време на околосветското плаване на ОИК „Адмирал Владимирски” резултатите от океанографските изследвания в моретата на Северен Атлантик, Северен Ледовит океан (СЛО) и Тихия океан съответстват на плана и задачите на експедицията.

2. Получените резултати се съгласуват с общата представа за хидрологичния режим на северно атлантическите, арктическите и далеко източните морета в лятно есенния период.

3. Установени са границите на проникващи северно атлантическите водни маси в западния сектор на арктическите морета и границите на проникване на северно тихоокеанските (берингово морски) водни маси в източния сектор на арктическите морета.

4. Посещението на полярните хидрометеорологични станции в пунктовете на спиране на ОИК „Адмирал Владимирски” показало, че те провеждат необходимия обем от работи по хидрометеорологичното осигуряване на Северния морски път. Но е необходимо съществено да се усъвършенстват бреговите хидрометеорологични наблюдения на полярните станции. Това особено се касае за бреговите хидрологични (океанографски) наблюдения.

5. Връзките и обмена на хидрометеорологична информация в моретата на СЛО са много затруднени. Тъй като северно от 75º сев. шир. на практика такава отсъства, получаване на хидрометеорологична информация не се е осъществявала.

6. Резултатите от изследванията в Тихия океан свидетелстват за това, че хидрологичните характеристики в северозападната, тропическата и екваториалната части на Тихия океан и термическите условия за 2014 г. са близки до средните условия. Режима на теченията в екваториалната област съответства на схемата на зимния период в Северното полукълбо. Измерванията на скоростта на теченията е позволило да се оптимизират с транс тихоокеанския преход на ОИК „Адмирал Владимирски”, да използва попътното Между пасатно течение и да избяга от насрещното Пасатно течение.

7. Резултатите от измерванията в Атлантическия океан съответстват на представата за термохалинната структура и динамика на водите в Северен Атлантик. Устойчивостта на Азорския максимум на атмосферното налягане, характерно за зимния период, позволила да се пресече Северния Атлантик в планираните кратки срокове.

8. Връзката и обмена на океанографска информация в Тихия и Атлантическия океани са били съществено затруднени и са отсъствали. За успешната работа в откритите части на океаните са били нужни съвременни способи за обмен на океанографска информация на кораба с бреговите станции и центрове, примерно такива, като способи за осигуряване с метеорологична информация. Необходимо е било също така да се получава хидрометеорологично осигуряване на корабите в Тихия и Атлантическия океани от руския радио метеорологичен център или от Интернет портали.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар