// Вие четете...

Нестандартни размишления

Влиянието на институциите?

„Когато няма водач, стадото се разпръсва.“

Влиянието на институциите?

Сигнали, свързани със стремежа към одобрение, получаваме и от други източници. Религиозните институции безспорно оказва голямо влияние и в тази насока. Трябва да се угоди на Йехова, на Христос, на Мохамед или на някого, който е извън вас. Религиозните водачи преиначават ученията и се опитват да насаждат конформизъм, като за оръжие използуват страха от възмездието. Следователно, човек се държи морално не защото вярва, че това е правилно, а защото бог желае той да се държи така. Ако се съмняваш, обърни се към десетте божи заповеди, а не към самия себе си и към това в което вярваш. Дръж се прилично, защото някой ти е заповядал и защото ще бъдеш наказан, ако не го правиш, а не защото смяташ, че това е поведението, което ти подхожда. Организираната религия се обръща към потребностите ви, свързани със стремежа към одобрение. Тя може да доведе до същото поведение, което вие сам бихте избрали, но в случая не сте го избирали свободно.
Най-религиозното преживяване, което можете да изпитвате е да бъдете водач на самия себе си и да не се нуждаете от одобрението на външна сила. Това е истинската религия на собственото ви Аз, в която индивидът определя поведението си въз основа на собствената си съвест и законите на своята култура, които работят за него, а не защото някой друг му диктува как трябва да се държи. Ако разгледаме внимателно Христос ще открием индивид, достигнал извънредно висока степен на само осъществяване, който проповядва увереност в самия себе си и не се бои да си навлече неодобрение. Въпреки това мнозина от последователите му са превърнали учението му в катехизис на страха и омразата.
Нашето правителството е друг пример на институция, която си служи със стремежа към одобрение като мотиватор на конформизъм. „Не вярвайте на себе си. Вие не притежавате уменията и необходимите средства, за да функционирате сам. Ние ще се грижим за вас. Ние ще удържаме данъците ви, за да организираме правилно вашия живот. Ние ще ви накараме да станете член на „Социално осигуряване“, защото вие не бихте могли да решавате сам за себе си или сам да правите спестявания. Вие не трябва да мислите самостоятелно, ние ще подредим живота ви.“ И така много са примерите, когато правителството се простира извън отговорността си да осигурява основни услуги и да управлява обществото.
Съществуващите правила са много повече от хората, които могат да ги нарушат. Ако някой реши да приложи всеки съществуващ закон, всички хора ще трябва стотици пъти дневно да нарушават закона. Има правила срещу всичко, включително за това, как да се обличате на дадено място в даден момент, как да изпитате удоволствие от секса, какво можете да кажете и къде можете да се разхождате. За щастие повечето от тези правила не се прилагат. При все това създателите им често са хора, които твърдят, че знаят кое е добро за вас и, че го знаят по-сигурно от вас самия.
Всекидневно сме засипвани със стотици културни послания, които ни насърчават да търсим одобрение. Песните, които слушаме всеки ден са пълни с лирични послания за стремеж към одобрение, особено най-нашумелите „популярни“ песни от последните десетилетия. Тези сладникаво – безобидни текстове на песни нанасят по-голяма вреда, отколкото можем да си представим. Горното се отнася и за филмите, които гледаме по телевизията.
Следващия път, когато се заслушате в песен или се загледате в сладникав филм, които ви подтикват да се стремите към одобрение, можете да направите своя избор, като изберете тези песни или филми, които отразяват начина, по който сте възпитан, а именно, че ще загинете, ако някой ви критикува или измами. Променете това, което гледате и слушате, за да отразяват не стремеж към одобрение, а себе владеене. Така вие можете поне да започнете да пренасочвате несъзнателните послания, които чувате и виждате, които отразяват начина, по който хората в нашата култура са се научили да мислят. „Без теб аз съм нищо“ трябва да се промени в „Без себе си, аз съм нищо, но това, че те има, прави този настоящ момент много приятен“.
Не са само песните и филмите, телевизионните реклами и шоу предаванията също са насочени специално към това ваше мислене, отразяващо стремежа ви към одобрение. Голям брой от тези рекламни и шоу етюди представят усилията на техния собственик да ви повлияе да купувате неговите изделия, да следвате техните модели на поведение, като подкрепят схващането, че убежденията на другите са по-важни от вашите собствени.
Представете си следния диалог, когато някой следобед у вас идват приятелки:
Първата ви приятелка, като души въздуха казва с подчертано неодобрителен тон: „Снощи риба ли си пържила, мила?“ Не закъснява и втората ви приятелка, като изстрелва със същия неодобрителен тон „Значи твоя продължава да пушите вкъщи”. Вие изглеждате огорчена, объркана, дори сразена, защото „приятелките” ви не одобряват миризмите в къщата ви.
Психологичното послание е „Това, което другите мислят за теб е много по-важно от това, което мислиш за себе си, следователно, ако не доставяш удоволствие на приятелите си, заслужаваш да се чувствуваш неудобно.“
Рекламите за освежители на дъха например, са пълни с психологични послания, че вие се нуждаете от одобрение и, че начинът да го получите е, като си купите съответното изделие. Защо рекламните организатори прибягват до тази тактика? Защото тя има ефект. Служи на целите им. Те съзнават, че хората са заразени с потребността от одобрение и извличат полза от тази потребност, като изготвят малки клипчета, които излъчват съответните послания, за да ги манипулират.
Това е култура, която високо цени и насърчава стремежа към одобрение. Затова не е изненадващо откритието ви, че отдавате прекалено голямо значение на мнението на другите. През целия си живот сте били обуславян да правите това и дори семейството ви да е съзнавало, че трябва да ви помогне да развиете самоувереност, спомагателните културни фактори са действували против него. Но вие трябва да скъсате с този модел на поведение и да търсите одобрение. Както полагате усилия да се освободите от навика си да се само подценявате, по същия начин можете да елиминирате и навика да се стремите към одобрение.

Коментари

Един коментар към “Влиянието на институциите?”

  1. Много ми допадна тази статия. Повечето хора знаят за вредното въздействие на радио и телевизия, и въпреки всичко продължават да си „промиват“ мозъците. За щастие религията усилено губи влиянието си поне в България.

    Posted by луцифер | 19.05.2014, 1:23

Отговори на луцифер