// Вие четете...

Нестандартни размишления

Власт на малцинството.

„Слепият върви право напред; подчиненият се съгласява с всичко.“

Най-характерният елемент на психоаналитичният подход, разбира се е стремежа да се направи несъзнателното съзнателно или казано с думите на Фройд да преобразува „То” в „Аз”. Разбира се, тази формулировка не е толкова проста, колкото изглежда. Веднага ще възникнат въпроси, като какво е това несъзнателно? Какво е потискане? Как несъзнателното се превръща в съзнателно? Ако това се случва, то какъв е резултата?

На първо място следва да вземем под внимание, че термините “съзнателно” и “несъзнателно” се използват в няколко различни значения. В едно от тях, което може да се нарече функционално, “съзнателното” и “несъзнателното” се отнасят към субективното състояние на индивида. Казвайки, че осъзнава това или онова се има в предвид, че индивида си дава сметка за своите чувства, желания, съждения и т.н.

В същия смисъл несъзнателното се отнася към състоянията в които човека не си дава сметка за вътрешните си преживявания. Ако индивида въобще няма представа за каквито и да е свои преживявания, включително сензорните, той би бил подобен на личността, която се явява несъзнателна. Казвайки, че човека осъзнава някакви афекти, тук се има в предвид, че той е съзнателен в тази граница в която става въпрос за тези чувства.

Несъзнателността на някои афекти означава, че човекът не ги осъзнава. Трябва да запомним, че “несъзнателно” не се отнася до отсъствието на някакви импулси, чувства, страхове и т.н., а само до отсъствието на разбиреане за тези импулси. От функционално значение на термините “съзнателно” и “несъзнателно” изцяло се отличават едно от друго, по отношение на локализацията на съдържанието на тези понятия. Тук “съзнателното” съществува, като една част от човека със своето специфично съдържание, а “несъзнателното” е другата част от човека, но с по-различно съдържание.

По своята същност за Фройд „несъзнателното” било място на обитаване на ирационалното. При Юнг всичко се преобръща, защото в „несъзнателното” пребивават дълбоки източници на мъдрост, докато съзнанието се явява интелектуалната част от личността. От тази гледна точка несъзнателното представлява нещо, като мазе на къща, където се натрупва всичко, за което няма място на горните етажи. При Фройд това мазе основно съдържа човешките пороци, при Юнг – по преимущество човешките мъдрости.

Както подчертава Съливан, използването на понятието “несъзнателно” на някакво място се явява неудовлетворително и в значителна степен е без съдържателен образ на психичните факти. Можем да добавим, че се отдава предпочитание по-скоро на субстанциално, отколкото на функционално представяне, което съответства на общата тенденция на модерната западна култура, където се възприема всичко с определенията на вещите, които имаме, а не с определенията на битието. Както имаме проблеми с тревожността, безсънието, депресията подобно на това, както имаме автомобил, дом и деца, така и в същия дух имаме “несъзнателно”.

Не е случайно, че много хора употребяват вместо “несъзнателно” думата “подсъзнателно”. Причината за това е, че “подсъзнателно” е по-добра дума за неговата локализация. Може да се кажа, че аз съм “несъзнателен” относно нещо, но не мога да кажа аз съм “подсъзнателен” по този повод. Понятието “съзнание” се използва в още едно значение, което също води до объркване. Съзнателното се отъждествява с интелектуално отражение (рефлексия), там където несъзнателното се разглежда, като нерефлексивен опит.

Разбира се, такава употреба на термините “съзнание” и “несъзнателно” не предизвиква възражение, ако само то по най-ясен начин се отличава от първите две значения. Наблюдавайки определен човек трябва да си даваме сметка за нашето отношение към него, какъв е той. Това съзнание към него ще бъде идентично с интелектуалната рефлексия само в случай, че сме отделили себе си от дадения човек в субект, тоест като обектното отношение.

Преобладаващата част на това, което се съдържа в съзнанието на хората са измислици, измами, бълнуване. Основно, то се обяснява не толкова с това, че хората не са способни да видят истината, колкото с причини от социален характер. През по-голямата част от човешката история с изключение на няколко първобитни общества незначително малцинство е управлявало и експлоатирало мнозинството от свои събратя. Това малцинство обикновено прибягвало към силата за да управлява, но само сила не е достатъчна. Мнозинството било длъжно да приема експлоатацията по добра воля, а това е възможно само в случай, че съзнанието на хората е пълно с всякакъв вид лъжи, измислици, оправдаващи и обясняващи властта на малцинството. Трябва обаче да се каже, че това не е единствената причина за факта, че повечето от прозренията на хората за себе си, за другите хора, за обществото в тяхното съзнание са измислици.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар