// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Властта на идеологиите.

„Законите са безполезни както за добрите хора, така и за глупавите: първите не се нуждаят от закони, вторите не стават по-добри.“

От къде произлиза властта? Много хора погрешно смятат, че „властта“ на човека е заемането на определено положение. Те съдят за властта по табелките на кабинетите: „президент“, „министър“, „депутат“, „кмет“, „губернатор“, „директор“ и т.н. Но всеки такъв човек с „тапицирана врата“ не управлява сам по себе си, той се ръководи от тези идеи, които са му в главата. А те откъде се появяват в главата му?

Други смятат, че „властта“ е пари. Но и пари има в ръцете на хората. И те харчат пари в зависимост от това, „какво“ имат в главите. Така „буржоата“ Сава Морозов финансира революционерите, излезли против „буржоазията“.

Излиза, че всички хора ги управлява информацията, която „седи“ в главите им. От характера на тази информация зависи поведението на хората. И ако специално създадената информация бъде „засадена“ в главите на множество хора, то хората ще се ръководят от нея.

Може да се разработят няколко различни „типа информации“ (например идеологии или религии) и да се „засадят“ в различни групи хора. Тогава този, който е разработил различните „типове информации“ и ги е „засадил“ в различните групи хора, може да управлява хората от тези групи. Той може да ги „настройва“ един срещу друг в нужното време, може да ги „помирява“ от време на време, може да ги държи „под напрежение“ по отношение едни към други и т.н. Тоест той може да управлява масите хора. Затова най-точното и вярно определение за властта е такова: Властта е реализуемата на практика способност да се УПРАВЛЯВАТ процесите в човешкото общество.

А как и кой създава такава „управляваща информация“? Как тя се „засажда“ в главите на хората? Какво представлява „управлението“?

Кой (или какво) управлява обществото? Кой и как управлява училищата, телевизията, народното стопанство на страната? Управлението го осъществяват държавните органи на властта: президент, правителство, парламент и т.н. В органите на управление работят конкретни хора. Те вземат решения в съответствие със стоящите пред тях цели и създаваща се обстановка.

Законодателната власт „фабрикува“ закони. Изпълнителната власт претворява законите в живота. Съдебната власт следи за „реда“.

А от какво се ръководят президента, депутатите, съдиите, министрите, техните заместници, помощници и съветници при разработката и приемането на това или онова решение? Всеки от тях се ръководи от своите разбирания за справедливост и несправедливост, добро и зло, нужно или ненужно на нещо, правилност и неправилност на някакво решение… Тоест всички те се ръководят от някакви свои идеали.

Идеалите в устройството на обществения живот на хората са много, и всички са различни. Защо има такова различие на идеали? А затова, защото „някой“ нарочно формира за хората различни „учения“, които носят различни разбирания за „добро“, „лошо“, правилно, неправилно, справедливо, несправедливо и т.н. „норми“ на морала, етикета, „духовността“. Всичко това се нарича идеологии.

Идеологии много – плурализъм. Вие навярно помните за господстващата у нас съвсем до неотдавна марксистка идеология, която ни плашеше с буржоазната идеология. Тази марксистка идеология беше „единствено вярна“ и затова „всесилна“. У нас рухна за един ден на 10 ноември 1989 г. Сега всяка фракция в Парламента си има своя (уж) идеология: у „станишевците и първановците“ – марксистка (най- “правилната“ и „силната“!), у „депесарите“ – либерално (свободолюбива) – демократическа (народовластна), у „герберите“ идеология на „капитализма“..

Ако малко помислите, то може да стигнете до извода, че над нашата (уж висша) законодателна власт има още една власт – властта на идеологията, която диктува на своите „идейни“ привърженици какво е истинно и какво не е; какво е „така“ и какво „не е така“… Оттук следва, че идеологиите управляват хората, техните мисли, постъпки, действия… Ако гледате това от позицията на Управлението, то идеологията се явява субект на управление, а цялото общество – обект на управление. Тоест това общество го управляват на пръв поглед конкретни хора, а на практика го управляват идеи, идеологии, религии, от които се ръководят този или онзи началник, вожд, а и въобще – всеки човек.

Ето сега помислете: Вие пращате детето си на училище и му говорите: „Учи се добре, синко (или дъще), бъди честен, справедлив, слушай учителите… Тогава ще станеш учен, космонавт…“ Вашето дете отива на училище. А там… Учителите стачкуват, защото не им плащат заплата. Вашето дете си мисли: „За какво ми е да съм учен? Аз не искам да живея така!“ Вие сядате с вашето семейство да гледате телевизия, а там бандити ограбили банка, станали „новобогаташи „ и водят разкошен живот. Какъв път ще избере след това вашия син? Вие на него – „за добро“, а от всички страни на него му баят „за зло“, за „полето на чудесата“ в страната на глупаците! Защо и на кого е нужен плурализъм?

Днешната идеология на плурализма има управляващото въздействие на „Разделяй и владей!“ над нашите деца и внуци (а и над нас самите), която се реализира от целта на Харвардския проект – завоюване на Русия с методите на информационната война с цел овладяване на суровините, енергийните и териториални ресурси по пътя на раздробяване на територията, намаляване числеността на населението и превръщането на всички нас в роби. Нашите деца и внуци по плановете на „световното задкулисие“ ги чака съдбата на американските индианци.

Толкова ли е трудно да разберете това? Трудно е да повярвате? Огледайте се наоколо… „Подкрепа“ отстоява интересите на работниците, аграрните партии – интересите на селяните, православната църква „спасява“ православните, мюсюлманската – правоверните, „харе кришна“ – пеят други, „монархистите“ поддържат „царо“, БСП – „червените“… Нас всички са ни разделили на партии, религиозни движения. „Разделяй, настървявай и владей!“ – така се реализира Харвардския проект за завоюване на Родината ни. Неговите резултати са очевидни: работниците – без работа и заплати, селото – разрушено, армията разгромена без водене на гореща война, православните се ненавиждат с правоверните… макар и всички да се борят за народно щастие. А вие си мислите да се скриете в храстите… Няма да се получи! Ако вие не пожелаете да разберете, то рано или късно ще се „разберат“ с вас.

Кой създава идеологиите? Откъде се взеха всички тези идеологии и религиозни учения? Те какво, от небето ли падат? Понякога падат, но много рядко. Идеологиите, религиозните учения и култове ги разработват, „оформят“ и внасят до обществото напълно конкретни хора. А те от какво се ръководят при разработването и „оформянето“ на идеологии и религиозни учения? Всеки от тези хора се ръководи от своите лични разбирания за справедливост и несправедливост, добро и зло, „хубаво“ и „лошо“.

Ето тези „хубаво“ и „лошо“ се явяват двете концепции на жизнеустройство на хората. Тоест това е отговор на въпроса: „как ще живеем едни с други?“. На него има само два отговора:

1. Ще живеем добре, хубаво, по справедливост, това, което у нас винаги се е наричало да се живее по Бога.

2. Ще живеем лошо, по злото, по несправедливост, когато едни господстват над други, което в народа се нарича да живееш по сатанински.

Толкова! Други концепции няма! Или – или!

Ето тези две концепции, тези два изначални жизнени идеала, представляват по себе си най-висшата власт в човешкото общество – концептуалната власт. Това са два произвола – произ-ВОЛЯ-ния. Единият произвол е нравствен, другия произвол е безнравствен.

Ако нравствения произвол предлага на всички една идеология на справедливо общество, то безнравствения – крие своята зла умисъл в множество красиви „целофанчета“ (от бонбони), които се явяват идеологии (или религии): демокрация, либерализъм, марксизъм, монархизъм, национализъм, будизъм, католицизъм, протестантство и т.н. целофанчетата различни…, красиви…, менящи се… Но у всички вътре е едно и също „трюфел“ – пирамидата от еднодоларовата банкнота, едно гнило съдържание – залежалата тухла на библейската концепция за построяването на Земята на глобална робовладелческа цивилизация. Само че, вкуса на този гнил „трюфел“ едни хора го разпознават веднага, понякога даже и само по миризмата. А други трябва да си отхапят, да подъвчат, да го пробват „на зъб“ и тогава да го разпознаят и изплюят…

А на някои им е необходимо да преглътнат, да им стане лошо и тогава ще разберат. Тоест, въпрос на време, за да се разбере, че стоката е залежала, гранясала, вредна за здравето. Но все едно истината се открива пред хората! Това сега става у нас. Народът започва да разбира, че по съдържание няма никаква разлика между „герберасти“, „бесепасти“, „депесари“ и т.н. И е въпрос само на време, когато народа или сам ще изплюе тази нечистотия смрадлива в прахта, или ще стане „мътна и кървава“. А по Закона на Времето този процес на прозрение и проглеждане върви все по-бързо и по-бързо.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар