// Вие четете...

Човешката душа

Висшата магия и окултните братства.

„Което трябва да стане, то се и случва.“

Висшата магия и окултните братства.

Има толкова истории за появата на ангели пазители в кризисни моменти, че дори и най-скептичните трябва да признаят, че това е вярно.
Идеята за героя, който се връща и повежда своите хора, за ангела спасител, който се появява в кризисни времена, е залегнала дълбоко в сърцата на всички народи и нищо не може да я изтръгне.
Нека отново се обърнем към древната мъдрост на Кабала, която е съхранила окултното познание. Тук срещаме Ангела на Доброто и Ангела на Злото в душата на всеки човек, които стоят до неговото дясно и ляво рамо. Единият го изкушава, а другият го вдъхновява.
Наречете Ангела на Мрака с понятията на съвременната мисъл и ще стигнете до фройдисткото подсъзнание. Фройдистите не осъзнават, че има също и Ангел на Светлината, който стои до дясното рамо на всеки човек. Това е мистичното свръх съзнание или с други думи, Висшето Аз, Свещения Ангел Хранител, който Абрамелин е търсил с такъв плам.
Всички знаем, че когато сме извън покровителството на нашият ангел-хранител, от дълбините на нашето низше Аз се надига мрачно изкушение и се раздвижват атавистични сили. В резултат на това ние мислим или извършваме неща, за които никога не сме вярвали, че сме способни да извършим. Чули сме гласа на Ангела на Мрака.
По време на бедствие, когато сме притиснати до стената и се борим за нещо повече от физическия живот, ние чуваме един друг глас – гласа на Ангела на Светлината.
За тези, които виждат зад воала, смъртта не е голямо зло. Но по време на духовна криза, когато е опустошено същинското ни Аз, тогава се чува призива на Душата, и Нещо се проявява от мъглата на Невидимото, появява се в образ, разбираем за онзи, който го призовава.
Не се знае дали силното напрежение предизвиква временно разширяване на съзнанието, краткотраен психизъм или някое Същество по своя воля е разкъсало воала. За тези проявления няма явни подробности. Те стават само по време на бедствия и си отиват толкова бързо, колкото и идват, като не оставят следи, освен върху душата.
Ясно е, че както Нисшето Аз може да се въздигне в моменти на изкушения, така и Висшето Аз пропада в моменти на духовна криза. Целта на мистиците е да живеят изключително чрез Висшето Аз. Целта на окултистите е да предизвикат проявата на това Висше Аз в съзнанието: „Ще видя чрез плътта си Бог.“ Точно както Нисшето Аз се надига и ни води до отвратителни действия, така и Висшето Аз ни идва на помощ. Висшето Аз се принизява и поема контрола.
В моменти на смут и объркване човек внезапно се възвисява и вижда всички страни на живота си, като от птичи поглед – така той узнава интуитивно изхода от проблема. Цялото емоционално объркване се прекратява и в този момент човек прилича на кораб, който се спасява от бурята.
По време на духовна криза, човек, който има вяра в Бога, може да се възвиси и да призове неговата закрила. И тогава става чудо. Въпреки това, може да няма нарушаване на самите природни закони. Следователно такова чудо трябва да е пример за действието на закон, който не познаваме, точно както затъмнението изглежда чудо за дивака, а за астронома е природен феномен, който той може с точност да прогнозира.
Какво налага тази промяна в контрола на нашия живот? Ние знаем, че двигателят на колата има предна и задна скорост. Не може ли тогава нашият разум да е задвижен по същия начин и промяната в предавката да налага психизъм? Няма ли периоди, когато ние се връщаме назад към маймуната и тигъра?
Над физическото ниво лежи астралното ниво, а не астралното – умственото. Над умственото ниво лежи духовното, като всяко едно ниво активира това под него, то от своя страна е контролирано от по-финото ниво над него. Когато „сменяме предавката“, съзнанието навлиза от по-осезаемо към по-неуловимо ниво и ние започваме да се движим сред по-отдалечени възможности, за които действията на физическо ниво са показател за краен резултат Ние манипулираме тези възможности и това оказва незабавен ефект върху резултатите.
Когато преминаваме от физическо към астрално ниво ние се озоваваме в полето на психичното съзнание или на по-ниското магическо ниво. Да приемем, че между двама окултисти се разразява психичен двубой. Единият от тях е от такава класа, че може да се прехвърли отново в друго ниво, така че съзнанието му се извисява от астралното умственото ниво – той навлиза в сферата на висшата магия и овладява ситуацията. Другият не може да му се противопостави. Но какво става в случай, когато рядко срещана мистична душа може да промени съзнанието си и да активира чисто духовна мощ? Така тя надминава адепта. Има много души, които притежават мистично духовно съзнание, макар и да нямат окултни познания. Между по-висшите и по-нисши нива на мисълта има дълбока бездна, която те успяват да прескочат. По време на криза те са способни да се възвисят на нивото на това мистично съзнание и да останат там – така те са способни да надмогнат всеки окултист, който не разчита на нищо друго, освен на окултни техники.
Кой управлява окултните братства?
Мистичното съзнание се занимава с психичните методи и традиционните окултни техники. Различните хора прилагат различни методи, а мистичният метод не е по силите на всеки. Окултистите не пренебрегват силата на Христос – те я отличават сред йерархията на висшите сили на Вселената, въпреки че може да не са подготвени да й признаят изключителната роля, която тя играе в Християнската мистика. В Западната Традиция тази сила е символизирана от Тифарет, централната Сефира от Десетте Божествени Сефири върху Кабалистичното Дърво на Живота.
Силата на Христос е равновесния, компенсиращ, изцеляващ, спасителен, пречистващ фактор във Вселената. Тя трябва да бъде призовавана при всяко едно действие за психическа самозащита, където са засегнати човешки същества – тленни и нетленни. При елементали, мисло-форми или Клифи се призовава мощта на Бога – Твореца, Създателя на Вселената. Утвърждава се неговото господство над всичко – видимо и невидимо. Светият Дух е силата, която се призовава при посвещаване, но не и при психични затруднения, тъй като нейното въздействие засилва напрежението и прави Воала още по-тънък.
Съществува един много интересен аспект на окултното поле, който ще опишем тук, но който не можем да разкрием изцяло, тъй като за него не се знае много. Някои наричат този аспект Окултната Полиция; може да е известен и под други имена, но явно става въпрос за нещо конкретно, макар че неговата организация не е на физическо ниво, нито пък неговите обичайни дейности се извършват само от един човек.
Хора, които са се докосвали до него, винаги са твърдели, че нашият вътрешен глас и обстоятелства направляват действията ни, когато сътрудничим на тази мистериозна организация.
Тази Окултна Полиция е организирана на национален принцип, тъй като хората навлизат и излизат от различни сфери на пълномощие и власт. Тази полиция няма определен политически уклон, а се занимава единствено с окултни методи, прилагани с криминална цел и нанасяне вреда на обществото.
Освен Окултната Полиция, която действа единствено върху Вътрешните Нива, съществуват също групи окултисти, които са се събрали с цел да се противопоставят на Черния Окултизъм. Те са наричани с различни имена, но най-често като Ловуващи Ложи и са организирани в съгласие с Окултната Полиция. Те владеят средства за получаване на информация и сътрудничество с Вътрешните Нива. Не е известно, какви психични оръжия прилагат, но на физическо ниво те разчитат най-вече на статиите във вестниците и не позволяват на нежелани личности да се съберат и организират. От това, което се знае за техните методи, от време навреме разпознаваме техния знак в различни операции, за което почтените граждани трябва да са благодарни.
Всеки, който изпадне в нужда, може да осъществи телепатичен контакт с тази Окултна Полиция. Символът, който може да се използва е черен Кръст на Голгота с окръжност на червен фон. Това се визуализира във въображението и докато се взираме в него, мисловно изпращаме призив към Невидимото, който излъчваме от центъра на челото си.
Много опити са били правени за доказване на тезата, че окултните братства се управляват от един център, намиращ се в Германия, Тибет, Монголия или Южна Америка. Но това разбира се не е вярно. Всичко показва, че няма обща връзка, освен литературата, идеализма и символите, които, ако не са еднакви, са лесно разбираеми за всички. Ситуацията на окултното поле е аналогична на протестантството, а не на католицизма. Окултизмът няма Папа.
Обикновените окултисти не се интересуват от политика. Тяхната цел е Невидимото. Нещо повече, окултните братства са твърде некоординирани и разпръснати, за да представляват силни политически оръжия.
Говори се също, че окултните братства са контролирани от евреите за интересите на ционизма. Това може и да отговаря на истината след като Кабала – традиционният мистицизъм на еврейската раса е един от основните източници на Западния Окултизъм. Всеки окултист, работещ по тази традиция, трябва да знае староеврейски в достатъчна степен, за да може да транслитерира староеврейските писания. Факт е обаче, че учението на съвременната мистична Кабала е изключително в ръцете на не евреи и ортодоксалните еврейски изследователи знаят малко или почти нищо за нейната литература и мистична значимост.
Окултистите от различните школи не могат да бъдат принудени да си сътрудничат. Те се отнасят със съмнение към всяка техника, която е различна от тяхната, и всеки непознат контакт е черен. Голяма част от лидерите на школи се ограничават в свой собствен кръг и проклинат всеки друг. Ако окултистите не могат да бъдат организирани да служат на собствените си интереси, вероятността да се организират, за да служат на нечии други интереси е много малка.
Най-преобладаващите злоупотреби в Западния окултизъм са липсата на морал, вземането на различни медикаменти и подигравките с жени. Най-големите му грехове са доверчивостта, занемареното образование, което граничи с неграмотност, и нисък интелект. Предсказанията във всички разновидности и някои много фалшиви форми на духовно изцеление представляват друго петно, върху това, което трябва да бъде свята основа. Трудно е да оценяваш идеали, които не споделяш, но може да се мисли, че висшият хуманитаризъм, с който са пропити някои секции от движението, е просто декорация. „По техните плодове ще ги познаеш.“
Най-добрите умове в окултизма не са известни извън границите на техните Ордени. При полагане на клетвата за посвещаване основната клауза задължава кандидата да не разкрива имената на своите събратя. Ако тази клетва се наруши, се получават големи изненади. Окултизмът не се ползва с добро име сред обществеността и някои личности не могат да си позволят имената им да се свързват с него, следователно техните интереси са грижливо пазени и те ги разкриват само на онези, на чието съчувствие и дискретност могат да разчитат.
Тези, които знаят какво търсят, лесно могат да ги отличат. Всеки, който е свикнал да анализира литературните стилове, може да разпознае редовния читател на Библията. Всеки, който познава окултните ритуали, ще ги отличи в литературния или ораторски стил на човек, свикнал с тяхната употреба.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар