// Вие четете...

Управлението

„Вируса“ на лихварството.

„В основата на организацията на съвременната държава лежат парите.“

„Икономическата опозиция“ на Запада. Читателю, може би, може да ти се стори, че авторът сгъстява боите, че, може би, авторът тук там сам допуска логическа грешка и има надежда, че не всичко е така лошо. Ще отговорим кратко: вашият покорен слуга нищо в дадения случай не е „изобретил“. Любопитните умове от страните на Запада вече в продължение на две столетия са имали възможността да се позамислят над това, което за нас, „облагодетелствуваните“ от „даровете“ на капиталистическата цивилизация, все още е новост. Разбира се, на 90% или дори на 99% всички излизащи на Запад публикации по проблемите на парите са издържани в духа на mainstream — „генералната линия“ на „партията на лихварите“. Обаче, при желание, в този мътен поток от книги и статии на „професионалните икономисти“ може да се намери честни и задълбочени работи на онези автори, които ние условно ще наречем „икономическа опозиция“. Ярки представители на такава „икономическа опозиция“ са Хенри Форд, Хенри Джордж и Силвио Гезел. Ние говорихме за тях по-горе, тях може да отнесем към „класиците“ на „икономическата опозиция“.

Обаче, слава Богу, и днес се появяват интересни представители на „икономическата опозиция“, които продължават традициите на „класиците“ и развиват техните мисли с отчитане на реалиите на съвременността.

Ето, например, ярък представител на „икономическата опозиция“ е американецът Амри Шелдън. На много хора в Америка и извън нея е известна работата на Шелдън „Милиарди — за банкерите, дългове за народа“. По своята форма тя се явява сама по себе си ярка публицистика, а по дълбочина и острота на мислите напомня работите на Хенри Джордж, който е творил в Америка сто години преди Шелдън.

Даваме само един цитат от споменатата работа на Шелдън: „Единствен способ за новите пари (които, впрочем, не са истински пари, а, по-скоро, представляват дълг за кредит), да попадат в обръщение в Америка е когато ги вземат от банките на заем. Когато Щатите и населението получават срещу дълг крупни суми, възниква впечатление, като че ли страната процъфтява. Обаче банкерите «създават» само такова количество пари, съответствуващо на основната сума на заема, но никога — и това допълнително количество, необходимо за изплащане на лихвите. А и затова обемът на новите пари никога не може да догони обема на издадените дългове. Сумите, необходими за изплащане на лихвите по заемите, не се «създават», и затова просто не съществуват! В рамките на тази система, при която обемът на новите долари винаги превишава количеството на издадените средства, няма никакво значение, дали вземате много заеми или малко; ръстът на общия дълг с много изпреварва количеството на достъпните средства за тяхното връщане. Хората никога — никога! — няма да могат да се измъкнат от дълговете“.

Много интересна и информативна е излязлата в края на 1990-те години книга на английския икономист М. Рауботъм, която се нарича „Хватка на смъртта. Изследване на съвременните пари, дълговото робство и деструктивната икономика“. Книгата се базира на анализа на статистически данни във Великобритания през последните повече от сто години. Тази книга е сложна за цитиране, понеже на всеки абзац от нейния 400-страничен текст разкрива малко познати на нашия читател (в това число и на дипломирания „икономист“) „тънкости“ на „дълговата“ „икономика“.

Ето, например, в началото на своята книга М. Рауботъм пише: „по никакъв начин не предизвиква учудване онзи факт, че нациите се намират в състояние на хронически длъжници, правителствата не разполагат с достатъчно ресурси, обществените служби са недостатъчно финансирани, а хората обременени със задлъжнялост по ипотеки и кредитен овърдрафт (овърдрафт — кредит, по който длъжникът може да получава допълнителни средства свръх първоначално отпуснатия лимит). Причината за този паричен недостатък и неплатежоспособност се състои в това, че финансовата система… във всички страни, фактически се базира на дълга… създаването на съвременните пари и дълг върви паралелно…

Създаването и предлагането на пари в днешно време почти напълно е дадено на банките и други кредитни институти. Повечето хора си мислят, че ако заемат от банките, то те заемат от други хора. Парите дадени на заем от банката, не представляват самите те заем на по-рано съществуващи пари; парите, дадени на заем от банката са допълнително създадени пари. Потокът на пари, генериран от хората, предприемачите и правителствата, постоянно вземащи заеми от банките и другите кредитни институти удовлетворява потребностите на цялата икономика. По такъв начин, предлагането на пари зависи от хората, вземащи заеми, и нивото на задлъжнялост вътре в икономиката не е нищо друго, освен показател за обема пари, които са били създадени“.

А малко по-нататък Рауботъм обръща внимание на това, че съвременните хора са престанали да чувствуват разрушителното влияние на растящия дълг (подобно на това, как хората може да не усещат пагубното въздействие на радиацията) и че днешната парична система, базираща се на дълга, се явява най-лошата за обществото от всички проекти за парични системи: „Последните 30 години са почти уникални в сравнение с трите предишни столетия с това, че хората са престанали да мислят за проблема с дълга… През целият 18-ти век се чували постоянни призиви за провеждане на реформа (финансова реформа за облекчаване на дълговото бреме). През 19-ти век много специалисти са посочвали голямата банкова активност като основна причина за това, че по цяла Европа и Америка се разпространявали вълни на ужасни бедствия през периода на развиващата се индустриализация и селскостопанско развитие. В настоящия век, по време на депресията през 1930-те години, финансовата система хванала икономиката под строг контрол и я довела почти до пълен крах — през периода, който, може би, за първи път в историята се характеризирал с богатство, когато технологията предлагала на хората реална свобода и материално процъфтяване…

… по онова време (в годините на депресията — 1930-те години ) се предлагали около 2000 варианта на реформиране на паричната система — и всичките категорично изключвали вариант на системата, базиращ се на дълга — онази, която след това все пак се утвърдила. Тази система продължава да действува и до днес, модифицирана само в някои детайли, но непроменена в основата си; и неотдавнашната финансова криза в Азия (кризата през 1997 г.) показва, че потенциалът за крах се запазва“.

За икономистите от рода на Рауботъм, безусловно, днешната криза се явява не случайност, а „желязна“ закономерност, обусловена от кредитната природа на парите.

Можем до безкрайност да цитираме известни, не много известни и съвсем неизвестни автори от страните на „победилия капитализъм“, които повтарят вече отдавна станалата за тях банална истина: банковият процент (лихварството) представлява „вирус“, който води до хронически и неизлечими болести на капиталистическата „икономика“. Тази болест се проявява не само в кризи на свръхпроизводство, инфлация, безработица, хищническо използуване на природните ресурси, забавяне на техническия прогрес, имуществена поляризация на обществото, колониализъм, наркотизация на обществото, замърсяване на околната среда, постепенно превръщане на природните хранителни продукти в продукция на химическата промишленост, ръст на психичните заболявания и самоубийствата, „сексуална революция“ и „сексуална просвета“, разрушаване на моралните устои и традиционната култура, насаждане на сатанизъм, война и тероризъм и т.н. Всичко това са „метастази“ в организма на обществото, които са породени от „вируса“ на лихварството. Ето, в сферата на кредитните отношения възниква така наречените „сложни лихви“ (тоест лихви, начислявани на лихвите). Задлъжнялостта в случая с начисляване на „сложна лихва“ расте в геометрическа прогресия. Точно така нарастват и раковите клетки. Затова често банковите лихви ги наричат не само „вируси“, но и „ракови клетки“ на „икономиката“.

На Запад, където царува „абсолютната демокрация“, за да се неутрализират сериозните автори и техните трудове по проблемите на кредита, „дълговата икономика“, „процентните вируси“ власт имащите (тоест все същите лихвари) включват мощни „заглушители“. Такива „заглушители“ са, първо — многомилионните тиражи учебници и дебелички монографии на „професионалните икономисти“ по „икономика“, „монетаризъм“, „пазарна икономика“ и всичко такова, което на английски език се нарича mainstream (в свободен превод това означава: „генералната линия на вашингтонския обком на партията“). Второ — университети и други висши учебни заведения, където идеите на mainstream се ретранслират от професори от високи катедри пред милиони млади хора. Трето — СМИ, с помощта на които mainstream влиза във всеки дом. След такова мощно „заглушаване“ в главата на средно статистическия гражданин не остава никакво съмнение, че банкерите са благодетели на обществото, и той смело и с радост нахлузва на врата си „дълговата примка“. Неслучайно Рауботъм е казал, че „хората са престанали да мислят за проблема с дълговете“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар