// Вие четете...

Чувства и власт

Виновен – означава зависим.

„Ако не покажеш на жена си недостатъците й, ще ги намери у тебе.“

Какво ни оневинява?

Какво означава виновен и какво ни мотивира да вършим всичко онова заради внушеното ни чувството за вина? Защо трябва да се чувстваме виновни? Хората с власт добре владеят насаждането на чувство за вина и разчитат „виновните“ да изпълняват техните искания, като непременно насаждането на вина се базира на неспазването на общоприетите, традиционни правила и норми. За тази цел се пишат правилници и се определят норми, които подчинените приемат с или без желание да изпълняват. Посочването с пръст на който и да е човек, че е виновен, вече го прави зависим, тъй като в нашето общество е прието виновният да бъде наказван. За да избягаш от наказание трябва да спазваш правилата, а те се пишат от власт имащите.
Отърсването от чувството за незаслужена вина е една от най-големите придобивки за онези от нас, които използват модела на свободния избор в живота си. Много от нас усърдно използват външния контрол, за да накарат например децата си да се чувстват виновни. Ако обаче този външен контрол е насочен срещу нас и някой се опитва да ни вмени чувство за вина, ние имаме две възможности или трябва да приемем вината и разбира се властта на този някой, или трябва да направим своя свободен избор, тоест да намерим оневиняващи за нас обстоятелства, да оправдаем собствената си съвест. Само така ще се чувстваме спокойни и в крайна сметка щастливи, та нали нещастията ни карат да вършим всички глупави постъпки в нашия живот. Както знаем оценките за нас самите, са в самите нас. Ако ние се чувстваме виновни, то какво остава за другите.
Лошото е, че в живота често виним други за своето нещастие и се опитваме да контролираме околните, въпреки че това не е в наш интерес. Примери за това колкото щеш, само трябва да се огледаме, при това не е нужно да се ходи твърде далече, достатъчно е да погледнем собственото си семейство. Готови сме и често го правим, като наказваме най-близките си хора и с това ги отдалечаваме още повече от нас самите. Както става ясно скоро нещастието ще дойде и при нас. Удоволствието от употребата на власт и радостта от подчинението на другите бързо ще премине и при нас съвсем скоро ще дойде нещастието.
Отново имаме две възможности, да продължим да затъваме в блатото на налагането на власт и външен контрол или да отстъпим и да дадем възможност на другия да направи своя свободен избор. Ако все пак ние сме били прави, но не сме били разбрани правилно и сме дали възможност другия да направи своя свободен избор, въпреки това, че е бил погрешен, ние можем да очакваме само по-добри взаимоотношения с него. Причината е в това, че ние ще спечелим неговото доверие, при това от нас ще отпадне чувството за собственост, а на негово място ще се появи доверието и приятелството.
Какво обаче би се случило, ако ние продължим с външния си контрол и налагането на наказания? Очевидно е, че това което правим няма да ни свърши работа, но продължаваме да вярваме, че то е правилно. В определен момент от нашите взаимоотношения ще видим, че не само нямаме вече каквото и да било влияние, но с мъка ще установим, че ние сме едно празно пространство за този към когото се отнасяме като за лична собственост. Освен това въпреки неговата зависимост от нас, той ще ни възприема вече като враг.
Този сценарии е валиден и може да се наблюдава при взаимоотношенията на родител деца, както и бракът се оказва, че е благоприятна среда за трайно състояние на нещастие. В между личностните връзки нещастието може да бъде предотвратено, като прекратим с налагането на външния контрол и да престанем да властваме, защото всеки има право на свободен избор. И ако наистина искаме да сме в добри отношения, трябва да се научим да си служим с такъв модел на поведение, който да направи излишни проявите на неподчинение от другата, тоест от негова страна. Въпросът е как да приемем такъв модел на поведение?
Причина за нашето нещастие е собственият ни избор да следваме второто и третото убеждения, които ни диктуват да прилагаме практиката на външния контрол, тоест че можем и дори сме длъжни да принуждаваме да се изпълняват нашите нареждания. Ако сме в състояние да направим правилния избор и да се откажем от принудата ние със сигурност ще спрем да подхранваме собственото си нещастие и нещастието на онези, върху които се опитваме да се налагаме. Та нали все пак знаем, че те се нуждаят от нас точно толкова, колкото и ние от тях, така че спокойно можем да не им оказваме натиск, дори когато те се опитват да го правят спрямо нас. Само в този случай нещата имат шанс да тръгнат към подобрение, но при условие, че ние разговаряме по тези въпроси с тях. В противен случай точно ние ще бъдем нещастните, тоест резултатът ще е същия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар