// Вие четете...

Календарът на българите

Видове слънчев и лунен зодиак.

„Хвали старото, но избирай новото.“

Директен и Ретрограден календар.

Различаваме два вида слънчеви зодиака.
а) Близко източен (директен) със списък на зодиакалните съзвездия: Aries (Овен), Taurus (Телец), Gemini (Близнаци), Cancer (Рак), Leo (Лъв), Virgo (Дева), Libra (Везни), Skorpius (Скорпион), Sagittarius (Стрелец), Copricornus (Кози рог), Aquarius (Водолей), Pisces (Риби), който отчита същите съзвездия в директна посока, съвпадаща с посоката (последователността), в която Слънцето преминава, видимо и годишно, през тези съзвездия.
б) Далекоизточен (ретрограден) със списък на зодиакалните съзвездия: Мишка (Водолей), Крава (Козирог), Тигър (Стрелец), Заек (Скорпион), Дракон (Везни), Змия (Дева), Кон (Лъв), Овца (Рак), Маймуна (Близнаци), Петел (Телец), Куче (Овен), Свиня (Риби), който отчита същите съзвездия в обратна (ретроградна) посока (последователност) на първия.
Вторият от тези два зодиака е по първичен по форма. „Астрономична стробоскопия” налага една разлика в списъчната последователност на имената на съзвездията, което показва, че този зодиак е принадлежал на един календар, основната година на който е имала продължителност, значително по-малка от продължителността от юлианската и луната година. Тя е била близка до годината H=324d=12.27a, за която ведическата литература споменава.
Китайския календар принадлежи към далеко източния зодиак. В него последователните години се съединяват в отделни кръгове (цикли) и всяка от тях получава своето съответно йероглифно означение.

Таблицата съдържа пет двойни колона, съответно на петте китайски стихии (канове): Дърво, Огън, Змия, Метал, Вода и знаци Му, Хо, Ту, Цзин, Шуй.
Всяка година може да се представи в две състояния: мъжко – не четна стихия, и женско – четна стихия. По този начин се получава десет шестчленни периода – небесни колони, със свой отделен цикличен знак.
Всеки от дванадесетте реда както е посочено в таблицата, образува петчленен период – земен клон с отделен цикличен знак. Тези клонове са означени с имената на отделни животни: Мишка, Крава, Тигър, Заек, Дракон, Змия, Кон, Овца, Маймуна, Петел, Куче, Свиня. Нечетните земни клонове приемат номера на мъжките стихии, а четните – на женските. Всяка година получава двойно име: първо на знака на стълбеца и второ на знака на реда. Първата година има цикличен знак Цзя-Цзи и нейното наименование е Дърво-Мишка. В продължение на един лунен цикъл се явяват 12 обикновени години по 12 синодични месеца и 7 високосни години по 13 синодични месеца. Всеки от месеците включва 29d или 30d. Една обикновена година включва 354d или 355d, а една високосна – 384d или 385d. Средната китайска година е годината Aо, посочена и определена от лунния цикъл.

В таблицата са посочени някои от китайските години, принадлежащи на 76-и китайски шестдесет годишен цикъл. Техните юлиански дати t, юлиански дни JD и продължителност в денонощия са дадени в съответните колони.
Годините 1903 – 1921 включително, образуват един непрекъснат китайски лунен цикъл.
Най-ранните китайски хронологични паметници, запазени в лошо състояние са от 219 г. Пр.н.е. Въвеждането на китайските шестдесет годишни цикли е предхождало нашата ера. От тази епоха китайските хронолози започват своето летоброене, като китайското начало – 2636 г. ≡ Дърво-Мишка определят с връщане назад до шестдесет и първа година от китайския император Хоанг-Ти. Посочената година е първата от първия китайски шестдесет годишен цикъл.
Други китайски историци започват летоброенето си от първата година на същия император – 2696 г. ≡ Дърво-Мишка. Тя се явява като по-ранно начало на същите китайски цикли. Шестдесетте години разлика между двете начала се приемат за нулев китайски шестдесет годишен цикъл. Същото това второ (по-ранно по време ) начало е начало на китайските лунни цикли.
Периодът от 12 последователни години с имена на животни е познат в литературата като „дванадесет годишен животински цикъл”. На всяка отделна година от същия период съответства едно име на едно съзвездие от китайския ретрограден слънчев зодиак.
Вероятния първоначален смисъл на тази оригинална хронологична номерация на китайските календарни години е бил второто (слънчево) име на всяка отделна година е еднакво с името на зодиакалното съзвездие в което се е намирало Слънцето в началото на същата година. От таблицата може да се види, че началото на китайските години се колебае между 9 януари и 7 февруари с амплитуда от един синодичен месец. Следователно само за периода, кратни на периода K=19.60Ao=1140Ao от по шестдесет китайски лунни цикли, може да се очаква приблизителното (в границите на точността на лунния цикъл) възвръщане на Слънцето и Луната на едни и същи звезди, съответно при една и съща фаза на Луната, а на китайските години – на едни и същи имена, както в началото на същите периоди.
Докато дванадесетте клона (имена на животни) притежават очевидно зодиакален произход, петте двойни китайски стихии канове (князе) са лишени от подобен произход поне за вида в който те са достигнали до нас. Тези календарно – астрономични несъответствия и липса на астрономичен смисъл са дали възможност на изследователите на древната китайска астрономия да приемат като вероятно съществуването на друг, по-стар календар, който е предхождал китайския.
В Китай и Индия е бил в употреба юпитеров календар. Той е имал за основни периоди на планетата Юпитер, които били познати като:
Юпитеров 12 годишен период – C4=12.19=4332;
Юпитеров сидеричен период =21.19=399;
Юпитерова година – A=19.19=361.
По-късно ще се види участието на тези периоди заедно с други в първобългарското летоброене. Едновременно с календарните числа 12, 19, 21, както и с числата 3 и 7 се образуват линейни периодни комбинации от по 399 и 4332 първобългарски години.
Заедно с посочения календар и слънчевия зодиак е съществувал още и лунен зодиак. На него е принадлежало същото звездно съдържание. Затова свидетелстват и днес употребяваните деления от 28 китайски сеу (лунни станции), 28 индуски накшарти и 28 арабски меназили. Имената на първите 10 китайски лунни станции и имената на звездите, които са ги образували са дадени с Kio, Kang, Ti, Fong, Sin, Wi, K, Teu, Neu, Nu.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар