// Вие четете...

Приложни науки

Видове генерализация.

„Не е трудни да се направи, трудно е да се измисли.“

Видове генерализация.

Генерализацията се заключава в подбора на картографските явления, обобщения за техните количествени и качествени характеристики, плановите им очертания (контурите) на изобразяваните обекти, преход от прости обекти към по-сложни и към тяхното събирателно обозначаване.
1. Подбор на картографските обекти – заключава се в това, че от голямото количество обекти е необходимо да се избере главното за изобразяване на дадената карта. За да се знае, какви обекти следва да бъдат нанесени на картата, а какви не трябва, съществуват разработени правила за подбора на обектите. При подбора се ползват количествени показатели: ценз и нормативи.
Ценз на подбора – минимална дължина или площ на обекта, започвайки с която обектите се нанасят на картата. Например, на карта с мащаб 1:100 000 се нанасят всички блата с площ 25 кв. мм. и повече или всички реки с дължина 1 см. и повече. По този начин, ценза на подбора указва величината на обектите, която се съхранява при генерализацията. С умаляването на мащаба размера на значението на ценза нараства.
Ценза и нормите на подбора се установяват, изхождайки от назначението и мащаба на картата. Но подбора на обектите не трябва да бъде формален, както вече беше казано, при съставянето на елементите на съдържанието е необходимо да се отчитат особеностите на картографираната територия, тъй като едни и същи обекти в различните географски условия имат различни значения.
2. Обобщение на качествените характеристики. Много обекти при тяхното изобразяване на карта се съпровождат с качествени характеристики: ширина на път и река, брой пътища и вида на тягата на железопътните линии, дълбочина и широчина на овразите и т.н. Например, на топографските карти в мащаб до 1:200 000 включително изобразяването на реките се съпровожда с данни за ширина, дълбочина, характер на грунда; на картите с мащаб 1:500 000 се дава ширината и дълбочината на реките; на карти с мащаб 1:1 000 000 се указва само ширината и, накрая, на картите с по-малки мащаби от милионен мащаб тези характеристики не се дават въобще. Такова обобщаване на качествените характеристики може да се проследи за всички елементи от съдържанието на картата.
На рис. 5 се вижда, че с намаляването на мащаба е извършен подбор на контурите на гора и е направено обобщение на нейната качествена характеристика, също така и обобщение на контура на гората.

Рис. 5 Генерализация на изображението на топографските карти: а) – на карта с мащаб 1:50 000; б) – на карта с мащаб 1:100 000

Обобщение на количествените показатели – заключава се в прехода от непрекъсната скала на величините към степенна и по нататък в окрупнени интервали (степени). Това е видно от примера за изобразяването на релефа с хоризонтали, когато с намаляване на мащаба на картата се увеличава височината на сеченията на релефа. Например, на карти с мащаб 1:25 000 за отделни райони плътни хоризонтали се прокарват през 5 м., на карти с мащаб 1:50 000 – през 10 м., на карти с мащаб 1:100 000 и 1:200 000 – през 20 м., на карти с мащаб 1:500 000 – през 50 м. На карти с мащаби 1:1 000 000 вече се използва променлива скала на сеченията на релефа: за райони с височини от 150 до 500 метра хоризонтали се провеждат през 50 м., от 500 до 1000 м. – през 100 м., и за по-големи височини от 1000 м. – през 200 м. С намаляване на мащаба също се извършват окрупнения на интервалите при изобразяването на броя на жителите в населените пунктове.
Обобщение на формите и геометричните очертания. С намаляване на мащаба е невъзможно да бъдат запазени геометричните очертания на обектите. Обобщението на формите означава изключване на малките, не характерни детайли от изображението и второстепенните извивки на контурите. Обобщението се заключава в изглаждането на неголеми извивки на бреговата линия на водните обекти, хоризонталите, контурите на растителния покров и грунд, и т.п. При това се следи за запазване на географските особености на обектите, например, типа на морския бряг, характера на релефа и т.н. При обобщаване на геометричните очертания на обекта е необходимо да се запазят основните повратни точки и линии на контура, изключвайки малките, незначителните. Допуска се преувеличаване на изображението на важни обекти, например, характерни поврати на реките, малки езера в засушливи райони, отделни фиорди и т.н. за подчертаване на особеностите на картографираната територия.
3. Обединяване на близко разположени еднородни контури – това означава сливане на няколко малки контура в един крупен. Така, кварталите на населените пунктове при намаляване на мащаба не могат да бъдат обединени в един квартал (за сметка на изключване на малките улици), малки горски участъци се присъединяват към по-големи и т.н. Например, на топографските карти се допуска обединяване на близко разположени еднородни контури на растителности, ако разстоянието между тях не е повече от 0,5 мм.
4. Замяна на обекти с техни събирателни обозначения – това е преход от по-прости понятия към по-сложни. Нагледен пример за това се явява изображението на населен пункт на крупно мащабни карти. На картите с много крупни мащаби изображението на населените пунктове се показва във вид на отделни сгради, по нататък чрез квартали, а на карти с малки мащаби чрез един общ контур, и след това чрез пунсон (матрична буква).
Всички разгледани до сега генерализации са тясно и взаимно свързани помежду си. Не трябва да се провежда подбор на пътната мрежа, така, че да се оставят без връзка населените пунктове, елементите на релефа, хидрографията. Правилната генерализация е възможна само в този случай, ако съставителя добре е изучил назначението на картата и особеностите на картографирания район, който той трябва да изобрази.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар