// Вие четете...

Нестандартни размишления

Видения и пророчества.

„Окото вижда далече, умът – още по-далече.“

Видения и пророчества.

Видението е непосредствен акт. Той въздейства върху хората отвън и отвътре. Пример за външно видение е видението на Богородица, по време на което пред даден човек се явява нематериално същество и „дава“ съобщение, което той по-късно предава на хората.
Вътрешното видение се явява чрез сънища, при нещастен случай или клинична смърт. На човека, пред когото се явяват, е трудно да посочи точен период, защото обикновено вижда поредица от образи. Например, първо някой слиза от червена кола. После вижда колата на улица, зад която има църква. И накрая – как колата се е обърнала в канавката, а до нея има линейка.
Той по никакъв начин не може да каже нещо определено за времето и кога точно ще настъпи видяното. Но може да каже: „Внимавай, когато се качваш в червена кола…“
Четенето в хрониките на Акаша, т.е. когато медиумите имат достъп до данни за другите хора, обаче е друго. За разлика от пророците, пред тях не се явяват образи, а самите те проникват в съхранената информация.
Какъв е механизмът?
Както вече стана ясно, всички хора имат енергийно поле, в което са запечатани всички мисли, чувства и действия като на компютърен диск – ясновидецът ги вижда като аура. Магнитното поле на Земята, от своя страна, съхранява информацията на всички живи същества, живеещи на планетата, и в резултат световните събития са огледало на това, което живите същества носят в себе си. Световната памет, в която се пазят данните за всички живи същества, се нарича хроники на Акаша, тамплиерите са я наричали космическо духовно поле, а проф. Рупърт Шелдрейк – морфогенетично поле.
Енергетичният модел на всяко чувство и всяка мисъл съществува като база данни. В случая е все едно дали запечатването е предизвикано от природно бедствие, животни или хора. Тъй като всичко е енергия, нещата опират до количеството съхранена енергия. Тоест, колкото по-силен е даден изблик на чувства, толкова по-отчетлив е моделът, съхранен в хрониките на Акаша.
Има хора, които освен човешката аура, тоест индивидуалното енергийно поле, могат да четат и това на хрониките на Акаша. Те имат достъп до всички данни и виждат нивото на даден човек или на света като цяло. Ако едно духовно същество се яви на някого като определено видение за бъдещето на Земята, то пак е част от хрониките на Акаша. Говорим за моментна снимка на колективните данни, засягащи мига, в който са показани. Ето защо пророкът вижда кои действия на земните жители ще станат реалност въз основа на причинните предпоставки, в случай че хората не променят курса и не ги предотвратят.
Чрез виденията на пророците висшите същества ни карат да разберем какво сме „сътворили“ до момента и да осъзнаем последствията от действията си. Земята е нещо като материално двуполюсно игрално поле, в което душите еволюират благодарение на най-разнообразни опитности: нещо като „училище на живота“.
Следователно виденията на пророците ни се дават чрез помощта и подкрепата на духовния свят (тоест същества, които живеят извън времето и пространството и имат по-широк поглед от нашия) – като предупреждение, защото очевидно сме използвали творческата си сила съвсем произволно и негативно.
Пророчествата имат двойствен характер: те са предупреждение и предсказание. Ако предупреждението има успех и предизвика промяна у хората, те отпадат като предсказание. Ако човек познае начина си на действие и промени мисленето и действията си, залага нови причини, които ще изменят данните в хрониките на Акаша. Той ще се запознае с нови влияния и предсказанието ще е изпълнило целта си като предупреждение.
От тази гледна точка бъдещето е постоянно променящ се модел, податлив на мисълта, чувствата и действията на хората. То не е някаква произволна и непроменима съдба, планирана от някакъв си мъжки Бог, нашето бъдеще е действие на причините, които днес залагаме!
Освен ясно чуването, ясно мирисането, ясно чувстването, медиалната музика и пътуването на душите (или астралните пътувания), съществуват деца с телекинезични сили.
Вероятно повечето от вас знаят кой е Ури Гелер – мъжът, който криви лъжици със силата на мисълта. Гелер използва уменията си и за да търси диамантни, въглищни, златни и нефтени залежи и вече е много богат човек. Беше тестван в няколко университета и изследователски институти и способностите му бяха потвърдени научно.
Всеки човек притежава способностите на Ури Гелер. Става въпрос за концентрация, вяра и упражнения. На децата се отдава много по-лесно да правят подобни „чудеса“. Вероятно причината за лекотата, с която движат предмети (със силата на мисълта) е в убеждението им, че го могат, респективно, че разумът им, който при повечето възрастни моментално казва: „Това не е възможно, не го вярвам!“ – все още не е толкова повърхностен и ограничен.
Всичко е възможно! Проблемът на съвременните консуматори е, че вече не вярват в чудеса, не вярват и не се доверяват достатъчно на самите себе си. Предали са се на внушенията, на банките, на политиците, на папата… Все някой ще сложи нещата в ред… Самостоятелното мислене отдавна вече не е цел на нашата политическа система и по никакъв начин не присъства в препоръките на религията.
Хора, които със силата на мисълта си кривят лъжици, карат чаши да се реят във въздуха или затварят открити рани са „опасни“ за този свят. Уменията им биха могли да преобърнат устоите на всичко (науки, религии…). А ние не искаме хората да мислят с главите си; в един момент ще започнат да не искат да ходят на работа, а като Ури Гелер да търсят злато и нефт. „Уменията ми са реалност! Може би това е причината, поради която някои хора искат на всяка цена да ме накарат да мълча!“ – Ури Гелер.
Непоколебимата вяра е предпоставката за успех. Трябва да го знаем. Всяко раздвоение има унищожителни последици.
Естествено силата на вярата може да бъде използвана и в негативна посока. Много хора се разболяват или хващат рак, защото се страхуват, че може да се разболеят от рак, а други дори са убедени, че ще се разболеят, защото брат им вече имал рак, и леля им…
Вероятно повечето от вас смятат, че отвъдното се намира на небето, отвъд Слънчевата система или може би дори извън галактиката ни, но това е толкова погрешно, колкото и вярата, че Бог е някакъв мъж с брада. Отвъдното всъщност се намира между нас. Ние не го виждаме, защото вибрацията му е много по-фина, по-висока и днешният типичен гражданин не може да го възприеме. Само един тънък воал разделя нашето битие от отвъдното.
Умишлено казваме „типичен гражданин“, защото духовният свят, както вече разбрахме, не е отворен за всекиго. Ясновидецът е този, който вижда у хората светлото тяло, светлинното енергийно поле или аурата. Как така? Той има способността да възприема по-висока вибрация, повече честоти. (Подобно на човешкия слух.)
Да вземем за пример кучешките свирки. Кучетата ги чуват, но хората не. (Естествено има и такива, които чуват кучешката свирка.) Ако кажете, че постоянно чувате звуци (от кучешката свирка на съседа Ви), ще ви сметнат за луд. Но вие знаете какво сте чули. Същото е и с отвъдното или със света на природните духове. Те се намират в междинно поле, във вибрацията, по-висока от честотите на материалния ни свят, но не толкова висока, колкото на отвъдното.
От психологията знаем, че животни, особено кучета и котки, реагират на умрели – вият или стават неспокойни: те също възприемат финия свят.
В този случай дори и сухата наука е на наша страна, защото доказа, че „умиране“ всъщност не съществува. Ние сме съставени от енергия, а енергията не може да умре. Тя само може да приема други състояния, така, както и леденото кубче не може да „умре“, когато го стоплим, то става на вода; сменя само агрегатното си състояние. По същия начин стоят нещата и с нас, живите същества. Ние притежаваме физическо тяло със съвсем определен, специфичен модел на вибрация. Душата обаче има по-висока вибрация, където „времето“ тече по съвсем различен начин. Ако потърсим аналогия с водата, бихме могли да сравним тялото с леденото кубче, душата с водата и духа с водната пара. Всичко е съставено от една и съща субстанция, само частта на молекулните трептения – вибрацията, се различава.
Трябва да добавим, че понятията време и пространство, не съществуват в отвъдното.
За улеснение можем да си представим несъществуването на времето по следния начин: от гледна точка на отвъдното, нивото на физическото съществуване изглежда като диск или топче, в които всяко пространство и всяко време съществуват в един и същ момент, а душата ни може да избира кога и как да се „включи“.
В самото отвъдно обаче не се чувстваме нито млади, нито стари, а по-скоро в разцвета на силите си.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар