// Вие четете...

Календарът на българите

Взели ли са китайците названия от прабългарите?

„За да разбереш грешките на друг, трябва самия ти да знаеш.“

Взели ли са китайците названия от прабългарите?

От известните 9 годишни названия при прабългарите, всички до едно съвпадат по смисъл и поредност с тези при китайците. Нещо повече, те съвпадат и по време със съответните китайски години. Например, годината (814) на поемане на властта от Омор II (Омуртаг) – кон (таг) е година „кон“ и при китайците. Годината (866), когато княз Борис покръства българите, етх (куче) е година „куче“ и при китайците. Всичко това подкрепя хипотезата, че животинските названия на 12-годишния цикъл при прабългарите е заемка от китайците. Съществуват твърдения (Йордан Вълчев, Петър Добрев) за обратното, че китайците са взели тези названия от пра – прабългарите, живели в средата на бронзовия век. Всъщност, по това време предците на прабългарите са били в състава на най-ранните арийци – пастири, откъснали се от праиндо – европейската общност и устремили се бавно към топлия юг – бъдещата Согдиана, Балх и Бхарата (Индия). И те също едва ли са орали през февруари и едва ли са виждали маймуни и дракони, както древните китайци.
Названието за КОН в прабългарския календар би трябвало да е сигурен етнически белег. Малко вероятно е прабългарите да са си харесали чужд термин за него в своя календар, защото конят е основно животно при тях, а и те би трябвало да са го опитомили. Дали е така?
а) Според Омелян Притсак, подкрепен от М. Москов, терминът за кон е ИМЕНШЕГОР.
б) Според Йордан Вълчев той е ТЕКУ / ТАГ. П .Добрев също приема, че названието е ТЕКУ, но после е сменено на ИМЕНШЕГОР от рода Уокил.
в) Ж. Войников конструира думата ИМЕН с угро-фински произход, пред положително „кон“, понеже титлата ИМНИК означава „началник на кавалерията – член на Съвета на шестимата велики боилади „).
На унгарски mén, марийски imnе, фински hevonen – кон.
г) Най-старите български изследователи посочват МОРИН – (на монголски „кон“). Това е отхвърлено, неаргументирано предположение.
д) Проблемът е объркан допълнително с това, че много от специалистите възприемат термина ТЕКУ не като „кон“, а като „овца, козел, овен, пръч“. Някои го разглеждат като алтайски (Ив. Добрев), други (Ж. Войников) като източно ирански (таджикски takka, вахански tugh, пущунски ttakah – планински козел, персийски takeh, tooshtar – пръч).
Днес проблемът остава открит и не може да се реши единствено от средствата на сравнителната лингвистика.
Освен с точни хронологични съвпадения, П. Добрев подкрепя тезата, че ТЕКУ – ТАГ означава „кон“ и с памирските думи TAY, TAYAK – кон и авестийско – санскритския корен TAK – препускам с кон. Йордан Вълчев твърди, че при българите „тагър, такър“ означава „бърз кон“-наследство от календарното „таг“.
Като допълнителна подпора на тази теза можем да добавим и българските диалектни думи от Тракия и Македония „тайче“ – малко мъжко конче, жребче [Колю Севов. “Огнището“. Роман. София. 1982. Диалектни думи от Източните Родопи; Захари Стоянов. Записки по българските въстания. Изд. Класика. София. 1996; Диалектни думи от село Бяло поле, Старозагорско]; българския израз „тъгъдък-тъгъдък“ – препускам на кон, фамилното име „Такучев“ – вероятно производно от не засвидетелстваното „такучий“ – коняр и надписа „меченоша тагчи“ върху златен пръстен от [Попконстантинов, Крон. 1994: 132] с вероятния антропоним „тагчи“ – такучий, коняр. В келтските езици „таги“ е кон (Ж. Войников – лично съобщение), а най-древното название на породата коне в Централна Азия е „таки“ [Серж Мете. История на албанците. От илирите до независимостта на Косово. Изд. Рива. превод от френски – Нина Венова. 2007. с. 91].
Това вероятно е названието на коня при някои древни прото индоевропейски народи от този район (афанасиевци- протоиндоиранци), които за пръв път в човешката история са опитомили дивия кон (коня на Пржевалски). В заключение, ТЕКУ-ТАЙ-ТАГИ-ТАКИ-ТАГ-ТАЙЧЕ може да са варианти на основното название за кон в най-древния индо – европейски езиков пласт от епохата на опитомяване на коня. Изглежда разумно да се очаква, че тази дума е ирадиирала в много посоки и се е променила в названия на други домашни животни при по-сетнешните народи, заселили се в района на Централна и Средна Азия, което обяснява посоченото етимологично объркване.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар