// Вие четете...

Атмосфера

Взаимодействие на атмосферата с постилащата повърхност на Земята.

„По-добре да си слуга на умен, отколкото господар на невежа.“

Взаимодействие на атмосферата с постилащата повърхност (суша и вода) на Земята.

Процесите, протичащи в активния слой на твърдата и течна обвивка на Земята от една страна и в атмосферата от друга са тясно свързани помежду си. Голяма част от слънчевата радиация достига земната повърхност, а атмосферата получава енергия основно от нея. Поглъщането на слънчевата радиация се разпределя неравномерно по Земята и се изменя във времето. Под влиянието на тези изменения протичат колебания в топло съдържанието на тънък в сравнение с земния радиус активен слой.
Активен слой се нарича този слой от почвата или водата, чиито температура изпитва денонощни и годишни колебания. На сушата дебелината на активния слой се колебае в пределите на 8 – 30 м. Дебелината на активния слой в океана достига 200 – 300 м. Активния слой на сушата и особено на океана могат да оказват голямо влияние върху топлинния режим на атмосферата.
На практика, общата маса на вертикалния стълб на атмосферата е равна на масата на стълба вода с дебелина всичко на всичко 10 м. Ако се отчита, че топлоемкостта на въздуха при постоянно налягане представлява примерно ¼ от топлоемкостта на водата, ще стане ясно, че при изменение на температурата на едно и също значение, приносът на океана е примерно 120 пъти по-голям от приноса на атмосферата. Тези оценки показват, че понижението на температурата на активния слой на океана само на 0,1°С ще предизвика (в случай на предаване на отделена топлина от океана към атмосферата) ръст на температурата по целия вертикален стълб на атмосферата с 10 – 12°С.
От друга страна океанът като подвижна среда реагира на движението на въздуха (скорост на вятъра), възникват дрейфуви течения и повърхностни вълни, които на свой ред с неравностите си, влияят на структурата на въздушния поток.
Какъв е топлинният баланс на земната повърхност?
Топлината, постъпила към земната повърхност се разпространява в дълбочина за сметка на молекулярната топлопроводимост. Топлопроводимостта на твърдите частици на почвата е приблизително в 10 пъти по-голяма от молекулярната проводимост на въздуха. Потокът на топлина на произволна дълбочина е пропорционален на вертикалния градиент на температурата. Коефициентът на пропорционалност се нарича коефициент на топлопроводимост на почвата.
Топлинния режим на земната повърхност и атмосферата се формира в крайна сметка под влиянието на резултантния приток на топлина.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар