// Вие четете...

Начини на манипулиране

Българския елит срещу народа.

„Добре е да се говори, но ако има и какво да се чуе.“

Недостатъчността на демократичната култура на българския народ е причината, поради която според българските мозъчни тръстове преходът е процес, който трябва да бъде ръководен и насочван от елита. Идеята на проекта „България в XXI в.“ е тъкмо мобилизирането на „българския елит“ срещу популистките и антидемократичните прояви на обществото.

Идеята за разделянето на обществото на елит и народ е представена като идея на самия народ: „Българите си представят обществото, структурирано по нов и много прост начин: елит и народ. Тъй като разбрахме какво се случва с народа (пасивност, липса на ориентация и на ясни мотивации, отказ от ангажиране и от поемане на отговорност), тук решихме да съберем част от елита около тази кръгла маса и да видим, какво го прави елит“.

На въпроса кой определя елита като такъв авторите на текста отговарят, че „хората, които са събрани тук, са личности, които сами решават какво да правят, което в българските условия ги дефинира като елит“.

Експертите от кръглата маса се идентифицират едновременно като част от елита, който поставя например въпроса: „Трябва ли да превъзпитаме хората или да ги оставим такива, каквито са?“ и като критични съдници на дефицита на елити, които не успяват да си извлекат поука от собствения си опит.

Като част от това „столично малцинство“, разположено на върха на обществото насред „провинциалното море“, експертите на мозъчните тръстове правят изследователски проекти, за да идентифицират „какво клокочи отдолу“.

Това разстояние, това различие понякога ги отделя напълно от българите: „Вотът в България е жест без съдържание… Затова нещата, които са важни за нас, не са важни за българина…“; „Не се чувствам нито българин, нито балканец, нямам нищо общо с това комунистическо село…“.

Как този малцинствен елит възнамерява да води проекта за модернизацията на страната? Замислените начини са различни, но винаги става дума за интервенция отгоре надолу.

По време на кръглата маса, на която през 2002 г. коментираха хипотезите на проекта България в XXI в., директорът на ИРМИ защитава тезата, че просвещаването (идеалът за образоване, който характеризира епохата на Просвещението) трябва да бъде заместено с насочване на обществото.

Това конкретизиране на мисията на експертите и на елитите според него се изразява в една цел, която надминава културния дискурс и навлиза в сферата на политическото инженерство: „Нашата мисия не е само културна, целта й е да реконструира социалната реалност чрез внос на институции отвън“.

Кръглата маса, която през юли 2002 г. закрива проекта Дневен ред на отвореното общество, също стига до заключението, че България още не е достатъчно зряла, за да се самоуправлява:

Местата, където нещата вървят добре в България са тези, където има чужденци: Шел, ОМВ, Солвей, Видима идеал и т.н. Там, където българинът работи директно с чужденци, той е много добър изпълнител, но ако го оставиш да се оправя сам, нищо не върви. Задача на елита в този случай е да промени Конституцията: да премахне забраните за закупуване на земя от чужди граждани, да предприеме смели реформи в икономическата област, за да бъдат привлечени чуждестранни инвестиции, и т.н. Имаме нужда от решения на високо равнище, които да наложат мерки за привличане на чужденците.

Тъй като на България й липсва вътрешен импулс за модернизиране, тя има нужда от централизирана власт, за да приеме важните решения, и едва на следващия етап страната ще може да се ориентира към премахването на държавния суверенитет, твърдят експертите.

Приликата на тези твърдения с ленинските идеи за диктатура на пролетариата е очевидна. Тя вписва теорията за прехода в структурния континуитет на марксистката теория за преминаване от един към друг стадий на историческо развитие, при което вторият вече е налице като конкретна динамика на този преход, а също и осъществява разрушаването на държавата.

Експертите на мозъчните тръстове се представят като „съветници на принца“ и тяхната легитимност се подхранва от идентификацията им с чуждестранни модели и институции.

В този контекст европейската интеграция и влизането в НАТО са възприемани от участниците в тази „кръгла маса“ не като импулс за децентрализиране и премахване на държавната власт, а напротив, като „структуриращ скандал“, който създава и формира елити, способни да водят страните „по добрия път“.

Съзнаващи, че всеки опит за насилствена модернизация предизвиква съпротива и маргинализира част от населението, която се оказва неприспособима, те си задават въпроса: „Какво да направим с хората, които не подхождат на отвореното общество?“ Директорът на НБУ и бивш председател на фондация „Отворено общество“ Б. Богданов отговаря:

Ще ги оставим настрана и така малко по-малко те ще пукнат и ще останат отвън. Какво правя, когато трябва да постигна някакъв резултат? Давам работата на хора, които знам, че работят много, и не обръщам внимание на другите. Ето така се свършва работата. Малко по-малко манталитетът ще се промени, работата ще се приема с радост. Хората, които изпитват удоволствие от работата, ще стават все повече и повече.

През 2003–2004 г. оптимизмът на експертите относно способността на българите да се променят намалява. Докладът „Оптимистична теория за песимизма на прехода”, изработен през 2003 г. от екипи на ЦЛС, заключава, че бюджетните инжекции и мантрите за positive thinking не променят песимизма на българите, които се идентифицират като „губещите на прехода“.

След повече от петнадесет години преход, наложен отгоре, българското общество продължава да бъде считано за неспособно да избере само пътя на модерността и на демокрацията. „Цивилизационният избор“ остава все така желан или налаган от експертите на мозъчните тръстове, чиято позиция на идеологическа, а и финансова, благодарение на донорите, незаинтересованост по отношение на националната среда, им дава статут на интелектуален и политически суперелит. Тази външна, незаинтересована позиция обаче съществува паралелно с образа им на революционери и просветени представители на българското гражданско общество. Благодарение на тях, пропитите от архаичната селска култура хора се превръщат в автономни граждани, способни да избират институциите, които ги управляват. Така експертите стават и защитници на местното познание, позволяващи адаптирането на парадигмата на прехода към специфичния национален контекст.

Като всички митологии от епохата на науката, новият планетарен жаргон се опира на поредица от противопоставяния и тъждества, които се поддържат и отговарят едно на друго, за да опишат съвременните трансформации на напредналите общества: освобождаване на държавата от отговорност в икономически план и засилване на полицейската и наказателната компонента, дерегулация на финансовите потоци и премахването на рамката на пазара на труда, намаляване на социалното осигуряване и морализаторско честване на индивидуалната отговорност“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар