// Вие четете...

Календарът на българите

Българският принос.

„Колкото и да плюеш срещу слънцето не можеш да го загасиш.“

Българският принос.

Тези публикации имат за цел да покажат, че първобългарското летоброене произлиза от древността и прабългарските исторически, писмени извори – „Именника на българските князе”, „Преписката към словата” на Атанаси Александрийски и Откъслечния надпис заедно с техните хронологични данни и календарни елементи принадлежат към същото летоброене.
Вече близо век въпросът за „прабългарския календар” стои открит в нашата историография. Изказани са множеството хипотези, но липсва стройна теория, която да обясни неговата структурата и същност. Тава можете да прочетете в не малко тълкования на основните исторически документи.
Целта тук между другото е да се покаже, че тези наши предци са имали големи познания, за да почувстват нуждата от календар.
Всъщност най-стройна и математически доказана теория за първобългарския календар ни дава българския изследовател капитан 1 ранг Борис Рогев. Кой е Борис Рогев и какво точно е направил за възстановяването на първобългарското летоброене?
Борис Димов Рогев е роден  на 21 септември 1898 г.  в с. Войводино, Варненско. Той е далечен потомък на Хаджи Димитър по майчина линия. През 1920 г. завършва първите два класа на Военното училище в София и постъпва във Висшия мореходен курс при флота във Варна. Същата година получава звание мичман ІІ клас (дн. лейтенант), а през 1923 г. и звание мичман І клас (дн. старши лейтенант).
Последователно служи в морските специални школи – Варна, в отрядите миноносци и моторни кораби и в Дунавската флотилия. През септември 1927 г. е изпратен на специализация по астрономия и навигация във Факултета на науките в Парижкия университет (Сорбоната). Завършва с отличие и през 1931 г. се завръща в България.
През 1932 г. към Военния географски институт – София, се създава хидрографско отделение. Ръководството му е поверено на Борис Рогев. Военният флот предоставя на хидрографското отделение кораба „Камчия”. С него през 1933 г. Борис Рогев проучва и картографира в мащаб 1:10 000 Варненския залив. Планът, изготвен от Рогев и неговите сътрудници, е оценен от специалистите като образец на добросъвестна, точна и акуратна хидрографска работа.
През 1942 – 1944 г. пак под ръководството на Борис Рогев отделението извършва хидрографски проучвания на отделни участъци от северното крайбрежие на Егейско море и магнитни измервания във Варненския и Бургаския залив.
От 1949 до 1951 г. Борис Рогев е началник на Военния географски институт, а по-късно и началник на катедрата по висша математика във Военната академия „Г. С. Раковски”. Автор е на 25 научни труда в областта на хидрографията, математическата геодезия и астрономията.
След 30-годишен упорит труд върху основата на многобройни проучвания от наши и чуждестранни източници, като прилага математически и астрономически методи, доказва научно, че прабългарският календар води началото си от 4768 г. пр. Хр. и прабългарите са първият народ на земята, който е можел да определя дните, месеците и годините по точно определена календарна система.
В книгата си „Астрономически основи на първобългарското летоброене“, издание на БАН (1974 г.), Борис Рогев установява, че прабългарският календар предхожда всички известни в Азия календарни системи. Календарът е признат от ЮНЕСКО за един от най-точните в историята на човечеството. С тази своя конкретна хипотеза прави голям принос не само към българската, но и към световната наука.
Носител е на ордените “Св. Александър” – от 1940 г. и 1943 г., офицерски кръст и кралски орден “Югославска корона” – IV клас, 1936 г. и др. Кавалер на ордена “Почетен легион” – 1939 г.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар