// Вие четете...

Начини на манипулиране

Българските медии и политическото им влияние.

„Морето се вълнува от ветровете, народът – от казаното по медиите.“

Формулировката „медиатизирани медиатори“ е вид тавтология. Използваме я, за да подчертаем до каква степен българските медии осигуряват отзвук на посланията на експертите на мозъчни тръстове. Тази част, която се базира на наблюдения (предавания по радиото и по телевизията, четене на вестници, наблюдения в ЦЛС и в ИПИ, интервюта с експертите на мозъчни тръстове), представлява само една систематизация на анализа на тясната връзка между българските мозъчни тръстове и медиите, тъй като те разкриват множество аспекти на тази връзка.

Както казва експертът на ЦЛС Иван Кръстев в някои от своите статии, медийното присъствие на експертите е един от най-ефикасните начини за упражняване на политическо влияние, както над правителствата, така и над общественото мнение, по принцип:

Тъй като тези, които вземат политически решения, прекарват часове, четейки вестници, а не научни изследвания, политическите анализатори капитализираха добри отношения с медиите и сами се превърнаха в гласове, които трябва да бъдат слушани.

Повсеместното присъствие и постоянната поява на експертите на мозъчни тръстове в медиите започват да стават видими в България между 1994 г. (поражението на СДС на парламентарните избори) и 1996 (годината на предварителните президентски избори, дирижирани до голяма степен от ЦЛС). Според Лиляна Деянова именно през този период се забелязва засилването на медийния образ на експерта за сметка на този на ангажирания интелектуалец. Вече не се говори в името на Истината, а в името на процедурата (като например необходимостта за внасяне на „политическата технология“ на предварителните американски избори); говори се за сценарии (като например сценария Козлодуй) и за предвиждания (падането на правителството, геополитическите прогнози за Европейския съюз, НАТО, руската политика и т.н.).

Медиите непрекъснато търсят участието на експертите на мозъчни тръстове и им осигуряват един вид монопол върху анализа на стратегическите икономически и политически събития. Те се възприемат като „тези, които дават тона на дебатите“, тези, които „познават тенденциите“. Да публикуваш мненията на експертите на мозъчни тръстове показва лоялността ти към демокрацията и това, че си „в течение на актуалния дебат“. От друга страна, мозъчните тръстове също имат нужда от медиите, за да се легитимират и за да докажат пред донорите своята оперативна сила на влияние над общественото мнение.

В своята разработка за интелектуалците и медиите по време на българския преход Л. Деянова припомня, цитирайки Бурдийо и Бауман, че увеличаването на мощта на медийните интелектуалци не само в България, а и другаде по света, е следствие на логиката, според която „комерсиалното побеждава чистото“ – тази логика, която задължава всички, които искат да бъдат чути, да инвестират в непрекъснат медиен натиск, при който количеството на посланията е по-важно от качеството им.

Наблюдението на всекидневната работа на ЦЛС и ИПИ беше много полезно, за да бъде забелязан количествения интензитет, с който българската преса, телевизия и радио изискват присъствието на експертите на тези два мозъчни тръстове. Телефоните звънят непрестанно с нови поръчки за статии и участия в телевизионни и радио емисии. При разпределението на работата по време на срещата в девет сутринта в офиса на ИПИ се разпределят и статиите, и медийните изяви сред няколко експерта от мозъчния тръст, които са се специализирали в този вид дейност. Директорът К. Станчев запазва за себе си, според собствените му думи, „най-сложните и най-важните участия“. Според подписания официален договор в-к „Дневник“ занапред можеше да използва свободно всекидневния бюлетин на ИПИ в своите икономически и политически коментари.

След 1996–1997 г. почти всички всекидневници с голям тираж в България („24 часа“, „Труд“, „Сега“, „Дневник“, „Стандарт“ и т.н.), както и най-известните радия и телевизии редовно медиатизират анализите и коментарите на експертите на мозъчни тръстове.

Ежеседмичната емисия на Канал 1 на Българската телевизия „Панорама“, всеки петък в 20:45 ч., е едно от емблематичните места за изявата на експертите на българските мозъчни тръстове, каквото е и емисията на радио Хоризонт „Неделя 150“, в която „политолозите“ коментират важните събития от седмицата и правят политически и икономически прогнози. Сутрешната емисия на много популярната „Нова телевизия“, с водещ Георги Коритаров, създаденото по време на Студената война „Radio Free Europe“ – до 2005 г. също са едни от редовните места за среща със „сините шамани“ на прехода. Същото може да се каже и за „Гласове“ на Явор Дачков по Канал 1 на Националната телевизия и по радио „Дарик“, една от медиите, които участват активно в създаването на мита за „Революцията“ от януари 1997 г.

Можем да открием статиите на експертите на мозъчни тръстове, както и цитати на техните мнения във всички български всекидневници, включително и във вестника на Българската социалистическа партия – „Дума“. Те публикуват и в седмични издания като „Капитал“ и „Култура“, както и в списания като „Тема“ (седмичник за актуални теми), „Разум“ (списание за политически дебати, финансирано от „Отворено общество“), „Foreign Policy“ на български (издавано от ЦЛС), „Insider“ (издавано от ЦСП) и дори в теологични списания като Християнство и култура.

Огромното разнообразие от медии, в които се появяват експертите, показва и множеството им роли. Ролята на експерта (този, който говори в името на процедурата) доминира, но това не пречи тя да бъде разширявана и отмествана по различни начини, във всякакъв род дебати по актуални политически, интелектуални и художествени теми.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар