// Вие четете...

Начини на манипулиране

България – територия, запазена за мафиите.

„Знанието винаги идва твърде късно.“

В началото на 1994 г., след фалита на вестник К., дойде ред на нов опит… Поредният опит да се създаде медия, един вид мозъчен тръст. Бившите журналисти от вестника К., Б. и А. организират консултантско бюро. Финансира ги една датска фирма. Б. започна да ме търси за консултации, тъй като бях съветник в правителството. Когато спрях да работя за правителството на Беров, ме помолиха да се присъединя към тях и нарекохме фирмата „Контекст“. Всички работехме и на други места. Само за Б. и А. това беше основна работа.

Започнахме, правейки преглед на печата, седмични анализи. 90% от капитала на фирмата принадлежеше на ОББ, 10% – на Б. и А., които след това ми отстъпиха 2% от своята част. Бяхме фирма, а не НПО, но си беше мозъчен тръст по всички показатели, само дето не бяхме спонсорирани. Основните абонаменти бяха тези на ОББ и на Булбанк. Идеята беше да правим политически бюлетин за българските банки. Банките бяха политико-икономически структури, тъй като бяха създадени по логиката на прехода. Останалите бюлетини ги раздавахме безплатно на представителите на Европейския съюз, на Интерпред, на посолствата. Бюлетинът се превеждаше на английски. Българската народна банка също ни направи поръчка: за тях правехме съдържателен анализ на пресата в течение на две години. Работехме също с хора от Министерството на външните работи, за да получаваме информация за положението. Имахме приятели, познати. Станахме звено за анализ и експертизи, можехме също да правим сценарии: варианти, които подпомагаха дадена банка, политик или организация да вземе някакво решение. А, да, това, което ти нарече policy paper, очевидно тя не владее англофонските или които и да било други кодове. През 1995 г. дори издадохме заедно с ЦИД книга, наречена България в НАТО, която навремето беше единственият ляв проект за НАТО.

През 1995 г. „Контекст“ създаде една НПО – Центъра за източни и европейски изследвания. Именно тази НПО направи общия проект с ЦИД. За да участваш в проекти, имаш нужда от НПО. Счита се, че фирмата има търговска, а не интелектуална цел. И анализът, който тя прави, няма същата легитимност. Дори от законова гледна точка не е удобно… Дадохме си сметка че, ако искаме да оцелеем, трябва да започнем да правим субсидирани проекти. (М.П., преподавател по политология.).

Създаването на фирмата за политически консултации и анализи „Контекст“ става по време, когато българските банки, близки до правителството на Жан Виденов, могат да инвестират в дейност, която е много близка до тази на класическите мозъчни тръстове. Амбицията на създателите на „Контекст“ е да образуват група за независим анализ. Като оставим настрана клиентите им, които са главно банки, те също инвестират в широк спектър от потенциални клиенти: институции, посолства и други организации, с надеждата да остойностят аналитичните си компетенции в различни типове политически среди и предприятия. Но малко след това те си дават сметка, че е невъзможно да се разчита на такъв подход и основават НПО, за да се възползват от икономиката на проектите, която им изглежда по-ефикасна от пазарната икономика. Новата им НПО, Центърът за източни и европейски изследвания, става партньор на един от мозъчните тръстове, лидери на пазара на проектите: ЦИД. Към това се прибавя и промяна на тактиката – анализите на експертите се целят повече в настоящето правителство: това на Жан Виденов. Тяхната стратегия напомня все повече и повече формулата на успеха на българските мозъчни тръстове от средата на деветдесетте с една-единствена голяма разлика: „Контекст“ се проваля…

Ето и разказът, който говори за тази промяна в политиката на групата и се опитва да обясни причините за провала:

И така, заловихме се с този проекти за НАТО с ЦИД. Целта беше да убедим Жан Виденов, премиера, да възприеме благосклонна позиция за НАТО, да поеме по пътя на Квашневски в Полша по времето на преговорите с Елцин: да остане предан на Русия, но вътре в НАТО. Той не успя. Приготвихме сценарий за срещите с Елцин. Елцин му беше казал през пролетта на 1996 г.:

„Слушай, ние с Бил се споразумяхме в Йерусалим. Недейте сега да се опитвате да правите политика“. А трябваше точно политика да се прави. България обаче трябваше да си остане територия, запазена за мафиите. Левицата не трябваше и не можеше да се нормализира.

Аз носех анализите на секретарката на Жан в един плик, в кабинета му. Трябваше също да организираме срещи, защото политиците не четат. По времето на Жан влизах в Министерски съвет, когато си поисках, защото бях наела много от работещите там, още по времето на Беров. 99% от хората бяха наети от Луканов и 1% от мен… Васил, Зарко… Илчо… Райдовски работят също там. Влизам, поглеждам дневния ред и чакам. Бях приятелка на Жан. По времето на Беров знаехме, че БСП ще спечели следващите избори: Жан и Луканов – единият беше използван за пионка, а другият беше истинският лидер, когото не обичах много. Играх картата на Жан. Не обичах БСП, защото са номенклатурчици, опитват се да запазят властта в ръцете си на всяка цена, функционират според дясна логика: Папаризов, Пирински, Луканов. Но трябваше да работя с някого и предпочитах все пак левицата.

Давахме информация на Жан. Солидарността помежду ни се изгради заради общото чувство за социална справедливост, на личностно ниво, за Луканов съм никого, докато за Жан бях… С него започнахме да работим още по времето на правителството на Беров.

Естеството на сценариите? … в пет реда, най-основното… Моята цел беше да му вдъхна увереност. Моят интерес ли? Не толкова парите, дори съвсем не, а по-скоро стабилността на страната, държавата да може да оцелее, България да може да издържи, да не бъда разпродадена за жълти стотинки, да не влезе във война, за да може седесарите да не дойдат на власт и да ни изгонят отвсякъде… Знаеш ли, че преди 1989 г. бях член на БКП, както и много други… Разбрах още когато бях съветник на Беров, че голямата битка е за приватизацията. Битка, в която ще падат глави.

Жан разбираше, когато отивах да му кажа нещо важно. Ходехме и у тях. В продължение на шест месеца един приятел, приближен до СДС, но голям патриот, въпреки че не обичаше Жан, ни носеше много важна информация от БНБ, която поддържаше връзки с МВФ и разполагаше с важни информации за опасността от банковата криза, за режисирането на финансовата криза, която свали лявото правителство през 1996–1997 г.

„Контекст“ имаше достъп до някои медии: „Труд“, „24 часа“, „168 часа“, „Новинар“. Интелигенцията е затворен кръг. Намираш приятели. Елитът в България са 500 човека! Всичко зависи от неформалните връзки.

Нямахме конфликти с Огнян или с Иван. Давах им да четат нашите анализи. По конкретните теми, за които ме питаха, приятелска размяна. Чисто колегиални отношения. Нямаше конкуренция, защото те работят със СДС и с американците, не бяхме на един и същи терен.

Когато направихме Центъра за европейски и източни изследвания, искахме да работим с Русия и с републиките. Установихме връзка с техния министър на външните работи Примаков, приятел на А., който беше завършил Института за международни отношения в Москва. Така установихме връзка с техния Институт по световна икономика и международни отношения. Искахме да направим един вид обмен: ние им даваме изследвания за България и за Европа, те ни дават изследвания за Русия. Те направиха вътрешно преструктуриране и се сдобиха със специални съветници. И вече нямаха нужда от нас. Разбрахме също, че на Елцин не му пука за България. Искахме да направим филиал на един руски университет, руска академия, не с мафиотите, защото в България влязоха толкова много пари на руската мафия. Затова през банка „Хеброс“, Жан даде пари за нашето пътуване в Москва.

Но с кризата през 1996–1997 г. всичко спря. Костов дойде на власт и всички, които не бяха с него, бяха против него. Край с българските банки, които можеше да дават кредити, край с донори, различни от тези, които познаваш добре…

От момента, в който групата „Контекст“ регистрира своето НПО и се присъединява към проекта на мозъчния тръст ЦИД, неговото функциониране се доближава все повече и повече до модела на българския мозъчен тръст: те носят на премиера Жан Виденов анализи в полуформална, а понякога и в неформална, лична и приятелска среда. Подготвят политически срещи на високо ниво, опитвайки се да изпълняват мисия, която обслужва едновременно интересите на донорите и техните лични идеи. В този конкретен случай трябва да убедят правителството на Жан Виденов да възприеме благосклонна позиция за влизането на България в НАТО, договаряйки този ход с лидера на руското правителство Борис Елцин.

Описанието на връзката с премиера като един вид покровителстване напомня за често изказваното мнение на лидерите на мозъчни тръстове като Иван Кръстев, О. Минчев и Е. Дайнов, че е нужно политиците да бъдат възпитавани, други да четат и да се информират на тяхно място, да им се подготвят предварително сценариите за важните политически срещи с помощта на неформални мрежи, до които те все още нямат пряк достъп.

Още повече, че става дума по-скоро за личен, отколкото за колективен подход. „Аз“ преобладава в разказа: връзките от личното минало на човека са мобилизирани, за да осигурят достъп до Министерски съвет, той носи лично на премиера плика със сценариите в няколко реда, които напомнят повече за кратки стратегически инструкции, отколкото за подробни научни доклади. Така лицето, което разказва, се явява лидер на подхода на мозъчен тръст и си приписва главната роля на медиатор между множество среди. По-нататък се разказва в детайли кризата от зимата на 1996 г., когато се опитва да посредничи между Жан Виденов и Джордж Сорос, използвайки едновременно политическата и личната си близост с премиера, и връзките си с ЦЛС, и средата на съветниците на президента Желев. Всъщност разговорът се отнася до колегиалните отношения с експертите на либералните мозъчни тръстове Минчев и Кръстев, които „работят с американците“ и следователно по това време не представляват лична конкуренция за него. Последният счита, че заема друга ниша на финансиране на политическата експертиза. Той казва също, че има достъп до някои вестници: коз, който му осигурява възможност за намеса в публичния дебат и го определя все повече и повече като същински център за анализи и влияние.

Така амбицията за създаване на мозъчен тръст изглежда отчасти реализирана. При все това всичко се срива от момента, в който кризата от есента на 1996 г. събаря правителството на Жан Виденов и премахва тази алтернативна ниша за финансиране и експертиза. Изглежда, че причините за това са много: на първо място политическата мисия на мозъчен тръст се срива. Отстраняването на правителството от властта и стигматизацията на политиката на Жан Виденов в публичното пространство правят ненужна медиаторската работа на „Контекст“, чиято ключова мисия – неофициалната координация между МВФ и премиера, пропада:

МВФ и Световната банка искаха България да въведе валутния борд при много неизгодни условия. Заплашваха ни с провокирането на финансова криза чрез оттеглянето на капиталите на чуждестранните инвеститори от българските банки, а Сорос беше сред най-големите такива. През цялата 1995 г. Е.Д. искаше да уредя среща между Сорос и Жан. Не успях. О.М. дойде да ми потвърди важността на тази мисия за стабилността на страната. Но Жан не искаше да послуша. Жан беше свършен.

В разговора се използва понятието патриотизъм като основна мотивация за действието на този мозъчен тръст: патриотизъм, разбран повече като работа в името на националните интереси „да не продадем страната“, отколкото като демократични идеали, права на човека и т.н. Разказвачът преживява собствената си история, както и тази на мозъчния тръст „Контекст“ като „приключението на последния мохикан“, на когото му е писано да изчезне след кризата през 1996 г. Той показва, че осъзнава неблагоприятната геополитическа конюнктура за просъществуването на структура, която да може да се изхранва с компетенции и идеи, алтернативни на тези на либералните мозъчни тръстове, близки с американските мрежи на финансиране: „България трябваше да остане територия, запазена за мафиите. Левицата не трябваше и не можеше да се нормализира…“. Опитите на „Контекст“ да създаде институционални връзки с Русия се провалят: „Те повече нямаха нужда от нас. Разбрахме, че на Елцин не му пука за България“. В един друг разговор той говори за „нови споразумения в Ялта“, които оставят България в „сивата зона, където гражданската война може да се възпламени във всеки един момент“. Идването на власт на седесарите изпраща мозъчния тръст в немилост. Той губи достъпа си до медиите. Връщането на власт на СДС, възприето като заплаха от загуба на дейността и на местата за изява, както и отдалечеността на „Контекст“ от структурите на БСП (с изключение на бившия премиер) разрушават всички перспективи пред този мозъчен тръст.

Така събитията от 1997 г. обезкуражават опитите за създаване на леви мозъчни тръстове извън структурите на БСП. Това е апогеят на медийното и политическото присъствие на либералните мозъчни тръстове, които сами поделят всички средства от чуждестранните донори, давани за демократизирането на страната, чак до 2000–2001 г., когато се появяват първите леви мозъчни тръстове.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар