// Вие четете...

Календарът на българите

Българите за църковна и политическа независимост.

„Придържай се към фактите, думите сами ще последват.“

Българите за църковна и политическа независимост.

Походът на Теодорих и Мундо против българите стана главно по църковни причини. Според Енодий, както вече беше посочено, станал в 504 г., защото Гърция не се съгласявала с тамошното (българското) ръкополагане и искала да сведе своите българи (българите в Източната римска империя) под свое опекунство, тоест гръцката църква да извършва ръкополагането в България. Понеже щастието й се усмихна с разбиването на българите на р. Морава, роденият в Дурацо Анастасий, който след смъртта на Зенон (491 г.) се ожени за Андриане и стана византийски император, веднага заточи илирийските владици, или владиците на Ниш, София, Кюстендил, Охрид и Никопол, на залива Арта в Епир. Това бяха владиците на народа, който под предводителството на Сабиниан се сражаваше при р. Морава.
Алцис Никополски и Гаян Нишки умрели във Византия. Лаврентий Охридски бил задържан там, а Домнион Софийски и Евангел Кюстендилски от страх от православната илирийска войска били веднага пуснати да се върнат на местата си. От това известие се вижда, че жителите на Кюстендилско и Софийско не са били омаломощени. Техният боен дух започна нова борба за църковна и политическа независимост. Вдигналите се в тези провинции българи завзели и Македония.
Българите дошли откъм Видинско, Софийско и Кюстендилско и завзели Охридско и цяла Македония.
Тези православни илирийски българи се съединили с източните българи и поканили родения в Шумен Виталиян да ги предвожда против безбожния Анастасий. Виталиян е бил главнокомандващ на византийската армия и е стоял начало на онези българи, които едно време предвождаше Аспар. Теофан пише върху това: „В тая година (513) православните Скития и Мизия и други области поканили Виталиян, сина на Патрилиол, войводата на федератите (съюзниците), да потегли против безбожния Анастасия”.
Федерати бяха, мизийците или източните българи, за които Улфила преведе Св. Писание. Това положение им създаде Константин Велики, защото те бяха неговите верни люде. Автономните българи се притичват впрочем на помощ на онези българи, които стояха непосредствено под римската власт. Затова Йоан Малала пише следното: „Във времето на неговото (Анастасиевото) царуване затиранства тракиецът Виталиан под някакъв си предлог, казвайки заради заточените владици и завзе Тракия, Скития и Мизия, до Варна и Анхиало, предвождайки голямо множество хуни и българи”.
Вдигнали са се били против Анастасий православните в Скития и Мизия, или скитите и мизите, които Малала нарича хуни и българи. Скитите той нарича хуни, а мизите българи. Вдигнали са се били онези, за които Улфила преведе Св. Писание. Борили са се впрочем две схващания за догмата и вярата. Марцелин и Теофан са считали тракоилирийската догма за православна, затова са наричали Анастасий, който защитавал гръцката догма, безбожник.
За да се изгладят църковните разногласия, скитите, или българите, предложили да се събере църковен събор, който да разгледа претенциите на двете страни. Анастасий се съгласил на това и в едно свое писмо до папа Хормизд пише, че той иска поради настаналото в скитските области съмнение върху православната вяра, да свика синод в Хераклея, в провинцията Европа, който да установи правата вяра.
Папа Хормизд по настояването на италианския крал Теодорих, който в случая симпатизирал на сънародниците си българи, изпрати за този събор епископ Енодий, който ни описа боевете на българите при Кюприя, и архидякон Виталиян. Събрали се около 200 души представители от различни страни, но, засрамени от Анастасий и цариградския владика Тимотей, те се разотишли, без да вземат някакво решение. За тази си постъпка Анастасий бил наречен от целия народ клетвопрестъпник и лъжец, но той отговорил, че когато императорът се намира в нужда, той може да лъже и клетвопрестъпничи.
Каква била тази нужда, в която се е намирал? Тази нужда се състояла в това, че мнозинството на народа, както и на събралите се за синода, е държало на българското верую, което в случая би се одобрило. Другата опасност за Анастасий бе, че Виталиан беше най-популярната личност по онова време. Цариградчани го очакваха с поздрава: „Добре дошъл императоре!” Може би българите щяха да успеят да се наложат, обаче тъкмо в разгара на тези борби, Анастасий умря в 518 г.
След смъртта на Анастасий сенатът избра за император началника на дворцовата гвардия илириеца (македонеца) Юстин (518 – 527 г.), който се подпомагаше в управлението от своя умен братовчед, младия Юстиниян. С поставянето на царския престол на един предан на гръцката църква илириец, гърците отстраниха опасността, която ги застрашаваше.
Скитите помислиха, че сега, при илириеца Юстин, ще могат да прокарат своите желания, та се заловиха за работа. Веднага след качването на Юстин на престола, скитите монаси дойдоха при него да се оплачат от Патерн, владиката на Томи, за които Улфила бе превел Св. Писание и където по онова време църковната служба се извършила на скитски, или български, но понеже не били удовлетворени, те изпратили мисия до папа Хоромизд, която се състояла от Виталианови роднини, като Стефан и Леонтий, Виталианов братовчед, за да го молят да им потвърди формулата за Светата Тройца.
Папа Хоромизд не пожела да се произнесе върху този въпрос. Ние мислим, че това стана по две съображения: римската църква по онова време защитаваше веруюто на Никейския събор, в което относно Св. Дух само се казваше: „Ние вярваме и в Св. Дух”. Върху отношението на Св. Дух към Отца и Сина Никейския събор не се е произнесъл. Затова папа Хормизд не искаше да се произнася по този въпрос.
Другата твърде вероятна причина бе, че папа Хормизд не искаше с одобрението на българското, или скитското верую да санкционира скитската църква, защото искаше чрез солунския епископ, който беше негов викар, да запази известно влияние върху Илирийска България.
В едно свое писмо до виенския владика Авита, папа Хормизд се произнася много ласкаво за гърците. Там той пише, че съседните на гърците тракийци, дарданци и илирийци, като узнали тяхната неискреност, ги напуснали. Много тракийци, макар и преследвани били запазили връзките си с Рим. „Съседните на Панония Дардания и Илирия, от нас измолиха ръкополагане на епископи, когато имаха нужда, което и правеха”.
От това се разбира, защо скитските монаси бяха отишли при папа Хормизд да им потвърди формулата за Св. Троица. Те бяха отишли при него, защото може би са го считали и за свой благодетел, обаче той искаше да запази това си положение завинаги.
За да се разбере това ще трябва да се каже следното: християнската църква след Христа беше апостолска, защото апостолите разпространиха християнството сред народите. След смъртта на апостолите техни заместници станаха епископите. Римският епископ обаче излезе с претенция за първенство по две съображения: първо, защото се считаше за наследник на апостол Петър, най-доверения ученик на Христос, и второ, защото беше епископ на Рим, столицата на Римската империя.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар