// Вие четете...

Календарът на българите

Българите – еретици или християни?

„Истината няма нито младост, нито старост.“

Българите – еретици или християни?

Започналото възраждане на илирийските българи не останало скрито от вниманието на римския папа. Виждайки, че българите се отделят от гърците и формират своя българска църква, за да използва този случай, папата замисли да разшири влиянието си върху Илирийска България и да възстанови положението, което съществуваше преди създаването на Охридската архиепископия Първа Юстиниана. Затова папа Николай написа в 860 г. до цар Михаил, който бе заел Солун и останалата Илирия, следното писмо: „До император Михаил … Нужно е прочее за Вашето имперско славно дело, което, както се научихме, живо се проявява във всичко добро за църквата, да благоволите да се възстанови във Ваше време старият обичай, защото против службата, която нашето седалище извършваше във вашите провинции посредством епископи, а именно посредством солунския, който изпълняваше службата на Римското седалище в Стария Епир, освен това в Илирикум, Македония, Тесалия, Ахая, Брегова Дакия, Средиземна Дакия, Мизия, Дардания, Превала, където на св. Петър, първенеца на апостолите, никой не би помислил да противоречи: които (провинции) по времето на нашите предшественици, светите първосвещеници Дамаз, Сириций, Иноцентий, Бонифаций, Целестин, Сикст, Лъв, Хиларий, Симплиций, Феликс и Хормизд биваха подпомагани със свети нареждания.”
Първото нещо, което ние научаваме от това писмо, казва д-р Ценов, е, че българския цар Михаил е бил християнин преди 860 г., както се смята сега.
Второто е, че се касае за провинциите, за които Юстиниан създаде българската архиепископия Първа Юстиниана; провинциите, които Кувер в 630 г. освободи от абарите и ги съедини в една обща България.
От особено значение е, че папа Николай споменава редом с другите принадлежащи към Първа Юстиниана провинции и Ахая, с което потвърждава казаното от Малала, че предводителстваните от Ахил мирмидонци се казвали по негово време българи: Ахил по-точно предвождаше ахейци. Първа Юстиниана се е простирала на юг до Коринтския провлак. За тази земя претендира сега папа Николай, а не за Мизия и Скития. Понеже той претендираше за земята на оня народ, върху който римските папи, като започнем от Дамаз до Хормизд, са упражнявали известно влияние, той претендираше за Илирийска България, защото върху нея са упражнявали римските папи това влияние. С това той се върна върху споровете от четвърти и шести век, от което се разбира, че той считаше българската църква за тракоилирийска църква. Ползвайки се от набожността и примирението на цар Михаил, който се стремеше да възроди народната църква на посочените провинции, той поиска да се възстанови обичаят от преди създаването на българската архиепископия, която той не спомена, а това значеше: Илирийска България отново да се подчини църковно на Рим.
Писмото на папа Николай вероятно е озадачило цар Михаил, та, търсейки истината, той се обърнал за съвет към патриарх Фотий. От отговора на патриарха се вижда, че Михаил е искал да се осветли от него върху догмата на вярата, понеже Михаил се стремеше да се стигне до едно разбирателство в това отношение. В отговора си Фотий му излага възгледите си по тази тема, но ние ще започнем с Фотиевото окръжно до архиепископите на източните църкви, което той написа две години след първото си писмо до цар Михаил, след като се убеди, че ласките му не се увенчаха и няма да се увенчаят с успех. Започваме с това писмо, защото от него по-ясно се вижда, че Фотий е считал българите за стари тракоилирийци и стари християни. Той написа това окръжно да докаже на източните патриарси, че българите са били еретици, и с това да направи пропаганда против съживяването на българската народна църква.
След като изброява разните еретици, Фотий казва: „Но и българският варварски и Христа ненавиждащ народ до толкова се наклони към кротост и богопознание, че след като се отказаха от бащинските си богове и свещени действия, и се отърсиха от елинското суеверие, пренесоха се за учудване във вярата на християните.”
Тези думи от Фотиевото окръжно се привеждат като доказателство, че българите са се били покръстили по времето на Фотий и от Фотий, разбира се.
Пропуска се обаче казаното от Фотий, че българите били напуснали елинското суеверие, за да приемат вярата на християните. Защо българите да напускат елинското суеверие? Нали те са турци? Учени хора, като Златарски, Ников и др., титулуват Борис хан, сочат го за монголец. Защо този монголец да напуска елинското, а не монголското или поне славянското суеверие? Защото Фотий е считал българите за стари тракоилирийци, които още се придържали за старо гръцката мъдрост. Това е спъни камъкът в цялата система. Една малка дупчици в бъчвата причинява изтичането на цялата течност. Но нека да видим, какво по нататък казва Фотий: „Нямаше още две години, откак тоя народ почиташе правата вяра на християните (отнася се за писаното преди две години от Михаил писмо до Фотий), и изпъкнаха безбожни и отвратителни мъже (да го развращават)… мъже, изпъкнали из тъмнината, защото бяха рожба на западната част (на Византийската империя).”
Първото предложение от тук приведеното се прави от митрополит Симеон така: „Нямаше още две години, откак тоя народ беше започнал да почита християнската вяра”, от което се разбира, че сега българския народ се бил покръстил, докато Фотий казва: „От как бе захванал да почита правата вяра на християните”, от което пък се разбира, че българския народ е бил християнски, но не е почитал правата, или православната вяра на християните. Но понеже преди две години цар Михаил се бе обърнал към Фотий за обяснение на някои догматични въпроси, Фотий казва, че тогава българите се били обърнали към правата вяра на християните, тоест на гърците.
А последното митрополит Симеон превежда така: „Защото били рожба на западните страни”, с което се представя като че ли казаните епископи са били дошли от някакви си западни страни, например, Италия, Германия и пр., когато Фотий казва, че били рожба на западната част (на Византийската империя), от което се разбира, че той спори с хора, които са живели в западната част на Източната римска империя, или в споменатите по-горе от папа Николай провинции.
По нататък Фотий казва, че тези хора, които наричали себе си епископи, карали хората да постят и в събота, и прочее „безбожия”, като при това „разсейвали семената на намиращата се у тях Манесова нива”.
Българите, които Фотий означава като безбожници, които се придържали към елинското суеверие, са били манихеи, или богомили. Българското манихейство е критикувал Фотий.
Манихейството се основава на вярата на старите траки. Старите тракийци са имали един философ на име Залмокс. Този Залмокс е бил ученик на гръцкия философ Питагор (507 – 502 г. пр.Хр.). Ходил е в Египет, където се запознал и с египетската мъдрост. След завръщането си от Египет е бил свещеник на почитането от тракийците божество: най-сетне сам бил обявен за бог. Неговата философия възпитала гетите в покорност и ги извисила в нравствено отношение. На неговото учение се дължало изкореняването на лозята у гетите, за да не се опиват. Това учение продължил в християнско време скитът (българинът) Саракин, който също тъй живял известно време в Египет. Той смесил учението на Емпедокъл и Питагор с християнството и учил, че има две естества: добро и зло. След неговата смърт жената, при която живял, дала книгите му на някой си Кубрик. Последният отишъл в Персия и се е нарекъл Манес. На негово име учението на скита Саракин се нарекло манахейство.
Понеже Саракиновото учение се основаваше на гръцките философи, Фотий го нарече елинско суеверие.
С това Фотий индиректно посочи, че българите са стари тракоилирийци, защото са се придържали към елинското суеверие, и са стари християни, но не православни.
В България е имало и манахеи, или богомили, обаче те са съставяли само една част от българския народ, били са само една секта. Мнозинството от народа обаче е било православно.
Против богомилите е водил борба и цар Михаил. За тази цел той построил храма на Брегалница, където философът Константин бил обърнал към православната вяра повече от четири хиляди души, обаче Фотий, желаейки да подчини българската църква, нарича и православните българи еретици или безбожници. Безбожието на тези българи било, че Св. Дух произлиза от Отца, но се предава от Сина на достойните.
Ако Фотий не бе съгласен с това учение, той можеше да каже защо. Обаче той го изопачава и казва, че българите били учили, че Св. Дух произлиза само от Сина. Тъй например българите били учили: „Отецът е причина на Сина и Духа; и отново Синът пък на Духа.”
По-нататък той по-ясно е изразил това, което казва: „Духът излиза от Сина? Откъде си чул това? Господ наш казва: „Духът, който от Отца изхожда”, а бащите на това ново безбожие казват, че от Сина излиза.”
Това е чиста клевета, защото българите не са казвали, че Св. Дух излиза от Сина, а опирайки се на апостолите, са казвали, че Св. Дух излиза от Отца, а се предава от Сина. От апостолите впрочем са били взели българите своето верую.
Малко по-нататък Фотий казва, че като учили българите това, те достигнали до елинското многобожие. Че Св. Дух излиза от Отца, а се предава от Сина, било елинско многобожие!
Туй, чрез подобни софизми, византийската злоба представи за езичници придържащите се за Христовите думи българи.
Но най-важните за нас са следните Фотиеви думи: „Това безбожие са посели, заедно с другите не узаконени от българския народ, тамошните епископи на мрака, защото те се наричаха епископи”.
Важни са тези Фотиеви думи, защото от тях разбираме, че и Фотий е считал българската църква за епископална, тоест като такава, която се е управлявала от епископи. Тези епископи заедно с другите не узаконени българи били учили, че Св. Дух излиза само от Сина!

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар