// Вие четете...

Начини на манипулиране

БСП – „нормализирана“ партия.

„По-добре е добре да постъпваш, отколкото добре да говориш.“

„Всички се стараят да професионализират политиката“: този мотив се повтаря многократно в разговорите с Живко Георгиев и изглежда е един от ключовете за разбирането на стратегиите за легитимиране на левите мозъчни тръстове. В началото те се развиват в политически контекст, който припознава БСП като партия, способна да защити пътя на България към НАТО и Европейския съюз. През 2001 г. кандидатът на Социалистическата партия Георги Първанов става президент и номер едно в преговорите за присъединяване на България в Европейския съюз, които технически приключват през 2004 г. Той осъществява множество посещения в Съединените щати, където декларира подкрепата си за антитерористичната политика на президента Буш и потвърждава желанието на България да влезе в НАТО. Страната става член на Атлантическия алианс през март 2004 г. Тази политика, която не се приема от всички членове на партията, променя окончателно образа на БСП. Нейната отвореност към гражданското общество само потвърждава тази нова стратегия на една проевропейска, проамериканска лява, но в същото време пролиберална партия. Тя вече е партньор, достоен (точно колкото и СДС) за доверието на европейските и американските фондации, които финансират гражданското общество и са напълно съгласни да инвестират в нормализирането на практиките и идеите на една левица, която вече се реформира.

За самата партия финансирането на левите мозъчни тръстове и на техните проекти изглежда подпомага политиката й за формиране на кадри и изборните й амбиции (след парламентарните избори през 2005 г. БСП застава начело на коалиционното правителство БСП/ ДПС):

За левицата това отваряне към сектора на гражданското общество е трудно, но наистина е необходимо. Дори в чисто избирателна логика. За да определи и да избере най-избираемите. Левицата е повлияна много отрицателно от дългото си изключване от властта. Гражданското общество е формирало много силни конкуренти на политическите партии. Трябва бързо да се заемем с това… (Ж. Георгиев).

Внасянето на чуждестранни модели и практики, изглежда, е необходимо условие за интеграцията на левицата в света на проектите. Германската социалдемократическа фондация „Фридрих Елберт“, която има клонове в над деветдесет страни и филиал в София от 1994 г., поддържа активно инициативите на левите мозъчни тръстове като Института за социална интеграция, Института по социология, Института за юридически и политически изследвания и т.н. Тя е идеалният партньор за започването на това „отваряне към гражданското общество“ на БСП. Тя е едновременно лява, но и напълно интегрирана в мрежата на европейските мозъчни тръстове, на професионалните експерти, които говорят езика на проектите, без да има значение политическият им цвят.

Нещата се ускориха от момента, в който БСП се присъедини към Социалистическия интернационал. Положителен ефект имаше и обучението, и обменът с фондация „Фридрих Еберт“. Има истински внос на ноу-хау и на добри практики. Досега БСП не присъстваше в гражданското общество. Сега води съзнателна политика на създаване на мрежи от НПО с лява ориентация. Партията ги използва в политическата си работа. Би могла да ги използва както на локално, така и на национално ниво. (Ж. Георгиев).

Трансферът на ноу-хау, който стимулира интеграцията на БСП в международните мрежи на гражданското общество, е директно осигурен и чрез личната връзка на президента Първанов с бившия икономист номер едно на Световната банка Джоузеф Стиглиц, бивш икономически съветник на президента Бил Клинтън.

Щиглиц стана съветник на президента Първанов. Първанов се чувстваше некомпетентен и Щиглиц му изглеждаше достатъчно ляв. Така той образува около него група за икономически анализи. БСП започна едва сега да се занимава с тези нови неща. Едва сега се реформира реално. Започнаха да работят активно с демократични мозъчни тръстове във Вашингтон. (Ж. Георгиев).

Джоузеф Стиглиц напуска Световната банка през 1999 г., тъй като не е съгласен с реториката на „Вашингтонския консенсус“, която тази институция налага във връзка с МВФ, което позволява на Банката да промени политиката и дискурса си. Всъщност желанието на Банката, която е важен спонсор на инициативите на българското гражданско общество (включително на програмите на институт „Отворено общество“ в София), да вкара повече в „дневния си ред“ проблематиката на социалната интеграция, стимулира също и създаването на леви мозъчни тръстове в България около проекти, които напомнят новите приоритети на банката: достъп на гражданите до информацията и до административните и политическите права, политическо образование, усилване ролята на държавата и на демократичните институции, и т.н.

Интересно е да се отбележи, че след като напуска Световната банка, Джоузеф Стиглиц основава „Глоубъл Дивелъпмънт Нетуърк“, институция – мрежа, която има амбицията да се превърне в банка за знания за мозъчни тръстове от целия свят, за да направи достъпни знанието и опита на демокрацията навсякъде по света. Следователно, ставайки съветник на Георги Първанов, Джоузеф Стиглиц е способен да осигури важни партньорства на левите мозъчни тръстове, които вече могат да участват в международните мрежи на гражданското общество.

Левите проекти. Но какво различава проектите на левите мозъчни тръстове от тези на либералните, които се развиват заедно в един и същи „пазар на проекти“? Когато Живко Георгиев говори за разликите в използвания език и в практиките на двете групи мозъчни тръстове, той казва:

Все по-трудно е. Остават малко думи и съществени идеи, които ги различават. Разликите се появяват най-вече с оглед на изборите. Иван Кръстев проповядва нуждата от широка дясна коалиция, която да е съставена от фракцията на Надежда, тази на Софиянски и някои хора от царската партия. Левите мозъчни тръстове се мобилизират около политическите амбиции на БСП. От друга страна, никога не съм виждал проект на Генчо, който да има нещо общо с политиката. Практиката е „проектче за донор“. Невъзможно е тези проекти да бъдат преведени на друго ниво, на друг език. Мозъчния тръст на Шентов също няма собствен език, няма цялостен текст. Те танцуват според музиката на пазара… Би могла да бъде направена някаква тематична разлика, но тя е съвсем относителна. Дори са припознали като своя темата за образованието, която е лява тема.

Ако все пак се опитаме да ги различим, бихме могли да кажем, че вляво имаме проекти в полето на социалната интеграция, на маргинализираните групи (това поле е изоставено от традиционните десни мозъчни тръстове), изоставените или слаборазвитите области, самоуправлението на местно ниво, социалните политики. Вдясно се говори по-често за политики на развитието, политики срещу корупцията, съвсем ясно е, че тази тема им е спусната от донорите… Така или иначе, всичко се смесва все повече и повече. Да вземем за пример образованието. Всички се интересуват от него. Положението е катастрофално. Селата са против реформите, защото искат да им премахнат училищата. Не са рентабилни. Да, но премахването им означава края на селото. Хората трябва да ходят пеш в мъглите и бурите през зимата. Като преди сто години. И вляво, и вдясно сме безсилни.

Този разказ описва изчезването на езиковите разлики между дясното и лявото и нормализацията на езика на проектите според изискванията на донорите. Факторите, които произвеждат разликите – конюнктурата на вътрешната политика (изборите) и императивите на чуждестранните донори, – са външни за мозъчни тръстове и не свидетелстват за независимо произвеждане на идеи. Тези два полюса на привличане определят ролята на мозъчни тръстове като медиатори между вътре и вън от деветдесетте години насам: колкото си по-близък до партиите, толкова по-голямо влияние упражняваш и толкова си по-уважаван от донорите, и обратно. В този случай близостта е по-скоро структурна, отколкото идеологическа.

Тематичните разлики, за които говори (Ж.Г.), се отнасят директно до програмите и да политическия език на партиите: вляво се говори повече за социалната интеграция, а вдясно – за икономическата политика и за политиката на развитие. Субсидиите на донорите като че ли също спазват тази необходима специализация на нормализираната двупартийна система, която свидетелства за края на прехода. Интересно е да се отбележи, че известен брой теми – като изоставените области, маргинализираните групи и т.н. – „са били изоставени“ от „десните мозъчни тръстове“, които дотогава фактически са били сами на пазара на проектите. Левите мозъчни тръстове вече могат да поемат част от дневния ред на програмите за демократично стабилизиране. Все пак последният параграф отбелязва безсилието и на едните, и на другите да се противопоставят на грубата реалност в проблема с реформата на образованието, финансирана със заем от Световната банка, която в името на ефикасността изисква премахване на училища. Това признание за безсилие също показва осъзнаването на факта, че ролята на мозъчните тръстове не е да измислят нови политически решения, а да придружават неизбежните реформи в контекста на глобализацията.

Деполитизацията им изглежда не само „неизбежна“, но и необходима в новия контекст на финансиране. Остават обаче няколко противоречия:

Вече няма никаква разлика дясно/ляво. Част от НПО приличат все повече на консултантски фирми: те избягват политизацията, защото тя би стеснила силно кръга им от клиенти. Забелязвам, че НПО, които се опитват да се стабилизират, избягват все повече и повече политическия ангажимент, цвета. Ангажирането е риск, защото трябва да работиш с всички правителства и местни власти.

Случва се например да спечелиш проект за образоване на кадрите в местната власт. Такъв беше случаят с Евгений Дайнов. Той отива там и бенефициентите отказват да работят с него, защото той е открито идентифициран със СДС. Трябваше да отидем, да му помогнем. Еми да, нещата при столичните мозъчни тръстове са сложни: те все пак запазват верността си спрямо политическия дискурс и се опитват да политизират отново обществото, да го върнат към политическите разлики. Това е политика, която стеснява спектъра на чуждестранните им донори, но им осигурява клиенти вътре в страната. (Ж. Георгиев).

Политизацията на мозъчните тръстове като Центъра за социални практики (ЦСП) на „синия шаман“ Евгений Дайнов днес се вижда като спънка. И все пак, според Живко Георгиев „столичните мозъчни тръстове“ (под това той разбира традиционните либерални медиатични мозъчни тръстове) още инвестират в политическия дискурс. Той забелязва, че тази стратегия (вътре – вън) може да „стесни спектъра на външните им донори“. Следователно имаме предефиниране на ролята на традиционните мозъчни тръстове в България, или поне на представите на някои актьори в средата. Тази промяна поставя под съмнение също и всемогъществото на столицата, тъй като проектите, финансирани от Европейския съюз или от Световната банка, са насочени все по-често към областите и общините, и изискват безпартийна професионализация. В този дискурс левите мозъчни тръстове се явяват необходимите партньори за адаптирането на „столичните“ мозъчни тръстове към новата ситуация, при която локалното е по-важно от националното и при която идеята за политиката е заместена от понятието политики. Работата на Института за социална интеграция с местните НПО е свидетелство за тази еволюция, която се характеризира с появата на „икономика от нов тип“, свързана с функционирането на общините в контекста на програмите за европейска интеграция и на новите американски програми като например Balkan Trust for Democracy на „Джърман Маршал Фонд“ от Съединените щати, които също целят адаптирането на местните общества към европейските административни стандарти.

Работим по конкретни политики. Не се занимаваме с политика, а с политики. Мисля, че в момента има повече място на локално, отколкото на национално ниво. Работим, за да формираме компетенции у местнити НПО. Тук, в „Галъп“, правя сондажи и статистики: в момента има 17 000 регистрирани НПО. Но не мисля, че повече от хиляда са реално действащи и стабилни. Те определят икономика от нов тип, поглъщайки близо 100 до 120 милиона евро годишно. Те представляват трудов пазар и формират кадри, които могат да влязат в местната власт и в администрацията.

Работата на местните НПО е много изгодна за общините, които си служат с тях, за да се информират и за да привличат ресурси извън държавния бюджет: европейски фондове, например PHARE, но също и от Съединените щати. Американските процедури винаги са по-рационални и по-малко бюрократични, здравият им разум печели навсякъде. Тези НПО функционират като мини-местни мозъчни тръстове, кандидатстващи с проекти пред министерствата, и т.н. Всъщност можем да говорим за обезпартийностяване на дейностите. (Ж. Георгиев).

Но макар и Ж.Г. да употребява думата „обезпартийностяване“ на дейностите, думата, която би подхождала много, по-точно е дезидеологизиране, професионализация и дори деполитизация, защото теренът на „местните проекти“ изглежда много подходящ за политиката на партийните кадри, за които говори по-нататък. Икономиката на проектите, в която финансирането от страна на донорите играе първостепенна роля, служи на икономиката на партията:

Доган и БСП последни си дадоха сметка, че гражданското обществото е чудесен терен за развитието на потенциала на партийните кадри, докато движението в двете посоки между СДС и гражданското общество беше непрекъснато. Голяма част от дейностите на Института за социална интеграция се състоят в обучението на млади политици. Вече сме обучили около стотина в нашите програми. Това е програма в национален мащаб, която се организира на модули. Не е университет, а е един вид сертификат, за една година. Много от нашите хора, „студентите“, им участваха в местните избори, като например онзи, който стана кмет на Благоевград. Възрастовата граница е тридесет и пет години. Опитваме се също да обучаваме млади жени. Нашият таргет е потенциалът на младите леви активисти. Това е кадровата политика на БСП. Отваряне на партията към гражданското общество, към местните общности. За да разширим консултативните компетенции на нивото на местната власт, формираме кадри в областта на социалния маркетинг, но също и за да кандидатстваме по пред присъединителните фондове за местни нужди. Плащат ни за този тип обучение. Заслужава си. Поддържат ни БСП и особено чуждестранните донори:

„Фридрих Еберт“, фондация „Жан Жорес“ също… Печелим също от политически консултации в полза на БСП. Естествено, че не оцеляваме благодарение на пазара. Финансирани сме по определени проекти. (Ж.Георгиев).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар