// Вие четете...

Океан и Атмосфера

Брегова система за осигуряване на безопасност на мореплаването.

„Ако не бяха вълните, морето съвсем не би било страшно.“

В условията на повишена интензивност на корабоплаването и въвеждането на портови мощности, ръста на трафика на кораби, превозващи опасни товари, въпросът за създаването и поддържането на необходимото ниво на системите за осигуряване на безопасност на мореплаването (СБМ), става особено актуален.

Стратегията за развитие на морската портова инфраструктура на Русия до 2030 година, одобрена на съвещание на Морската колегия при Правителството на РФ на 28 септември 2012 г. във Владивосток, за осигуряване на безопасността на корабоплаването предвижда:

– развитие и поддържане на високо ниво на навигационно хидрографското осигуряване на подходите и акваториите на морските пристанища, в това число и регулярното провеждане на хидрографските работи и оптимизацията на пътищата за движение на корабите, работата на системите на корабните съобщения;

– създаване и поддържане на необходимото ниво на СБМ и информационните системи за наблюдение на корабоплаването (ИСНК);

– международно сътрудничество в сферата на глобалното наблюдение на корабоплаването.

За снижаване на риска от морски аварии както в руската, така и в световната практика се прилага комплекс от мерки от правен, организационен и технически характер, в това число и използването на СБМ. Тези системи се въвеждат в действие от крайбрежните държави в съответствие с Конвенцията на ООН по морско право. Конвенцията по опазване на човешкия живот на море (СОЛАС), Конвенцията по търсене и спасяване на море, а също така и с редица други конвенции и резолюции на Международната морска организация (ИМО).

Основни функции на СБМ:

– сбор и предоставяне на информация от службата за управление на движението на корабите;

– предоставяне на услуги на корабоводителя;

– осигуряване на връзка „кораб – бряг”;

– осигуряване на връзка между морските съдове и бреговите спасително – координационни центрове в случай на бедствие;

– предаване и приемане на съобщения за координация на търсенето и спасяването на море;

– сбор и предоставяне на информация за осигуряване на държавния надзор;

– сбор и предоставяне на информация за регионалните ИСНК и за единната държавна и глобална автоматизирана система за мониторинг на местоположението на руските съдове и наблюдение за обстановката в Световния океан;

– сбор и предоставяне на информацията на други заинтересовани ползватели.

Технически средства на СБМ включва:

– служба или система за управление на движението на съдовете (СУДС) – утвърдена в РФ в съответствие с правило 12 от Конвенцията СОЛАС;

– брегови обекти от Глобалната морска система за връзка при бедствие и за осигуряване на безопасността (ГМССБ);

– морски диференциални подсистеми (МДПС) от глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) ГЛОНАСС/GPS;

– технически средства за свръзка, осигуряващи обединяване на елементи от СБМ и тяхната информационна интеграция.

Първата руска СУДС била въведена в действие в Ленинградския морски порт през 1960 година. Ефективността от въвеждането на системата показала, че ще бъде целесъобразно да се разшири зоната на използване и да се създаде регионална система, обхващаща подхода към няколко порта.

В настоящия момент СУДС работи в 22 порта, в това число 3 СУДС с регионално значение, които информативно и организационно интегрират портовите СУДС. Общото количество на автоматизираните радиотехнически постове на СУДС е 76.

През 2013 година са въведени в строя 22 контролно коригиращи станции (ККС) от МДПС от ГНСС ГЛОНАСС/GPS по крайбрежието на моретата на РФ и по Северния морски път. В системата на ГМССБ в РФ функционират:

– 35 брегови станции в морски район А1;

– 15 брегови станции от морски район А2;

– 10 брегови станции от международната служба на НАВТЕКС;

– 2 станции за прием и обработка на информацията от системата КОСПАС – CAPSAT;

– Международен координационен изчислителен център;

– 2 брегови земни станции от спътниковата система на ИНМАРСАТ.

До 2020 г. се планира да се модернизира съществуващата СУДС и бреговите обекти от ГМССБ, а също така да се построят нови обекти.

Важността на СБМ и високата ефективност на тяхната работа може да се илюстрира с примера за предотвратяване на сериозна авария – засядане на плитчина с възможно замърсяване на околната среда в руската част от Финския залив.

От 1 септември 2012 г. в Финския залив са били въведени мерки по изменение на конфигурацията на схемата за разделно движение при остров Родшер и Гогланд и бил отменен дълбоководния път в този район. Информацията за изменението била своевременно публикувана в известие до мореплавателите, одобрена от ИМО и била нанесена на навигационните карти (НМК) във вид на коректура.

Обект от СБМ на остров Сомерс във Финския залив.

На 20 октомври 2012 г. в района на отговорност на крайбрежната СУДС от порта Усть-Луга излязъл танкера Lovina (под гръцки фланг) с дължина 243,8 м, ширина 42,0 м, газене 15,0 м и екипаж 25 човека.

В продължение на час танкерът следвал зададения му курс без забележки. Към 23 ч 16 мин танкерът рязко изменил курса на 251º без да уведоми оператора на СУДС. Единствената възможна причина за такава маневра може да е наличието на не актуализирана НМК. В 23 ч 18 мин 15 с, фактически едновременно, опасния маньовър бил открит от оператора на корабните съобщения във Финския залив (GOFREP) на Финландия и от оператора на крайбрежната СУДС. Намесата на оператора от СУДС е предотвратила движението на танкера към опасната плитчина. По сведение на финската страна, оператора на GOFREP също се свързал с танкера.

По такъв начин, опасното маневриране и нарушаването на Международните правила за предупреждение за сблъскване на съдовете (МППСС), когато танкерът с 15 м газене се е движил с курс непосредствено към плитчината (банката) с дълбочина 13,6 м не е довело до авария само благодарение на грамотното действие на персонала на СУДС. Донесение за нарушение на правило 10 от МППСС-72 е било насочено на адреса на капитана на порт Усть-Луга и към оперативния дежурен на МТ на РФ.

В перспектива по развитието на СБМ ще бъде на основата на внедряване на нови технологични платформи, такива, като електронната навигация (е-Navigation) и към модернизиране на ГМССБ (МГМССБ).

В проектите за нови и за реконструиране на СБМ се планира да бъдат включени такива елементи от е-Navigation, като обмен на информация между корабите и брега посредством бинарни съобщения по автоматична идентификационна система (АСИ) с последващо графическо представяне на обработената информация на корабоводителите и операторите от СУДС, включително предаване на:

– хидрометеорологични данни;

– информация за опасни товари;

– съобщения за закрити фарватери;

– данни за количеството на хора на кораба;

– псевдо АСИ цели;

– назначения маршрут;

– адресните съобщения и тревоги;

– данни за забраните / опасностите за навлизане на корабите в районите.

За съкращаване на загубите при установяване и по поддържането на навигационните знаци в ледови условия и на трудно достъпни места ще се реализират възможностите на АСИ по установката на виртуални средства за навигационно оборудване.

Развитието на ГМССБ ще се движи по направление на нейното модернизиране и по разработка на нови стандарти за корабното и бреговото оборудване.

В съответствие с работните планове по прегледа и модернизацията на ГМССБ от подкомитета на ИМО по радиовръзки, търсене и спасяване (COMSAR) се предлагат две нива на преглед: високо и детайлизирано. Високото ниво предвижда преглед на базовите функционални изисквания и уточняване на определенията. Детайлизираното ниво предполага разглеждане на въпросите за включване в МГМССБ на нови системи и електронни технологии (АИС, системите за корабно охранително оповестяване, опознаване на съдовете на далечни разстояния, елементи от е-Navigation), за приемането на нови изисквания към оборудването на спасителните лодки и плотове (в частност, осигуряване далечна радиовръзка), за еволюцията на спътниковите аварийни радио буйове с отчитане на внедрени средно орбитални спътникови групировки с търсещо спасително натоварване и други.

В отчета на между сесийната кореспондентска група по прегледа и модернизацията на ГМССБ, представен на 17-та сесия на COMSAR през януари 2013 година се предлага в качеството на елементи от МГМССБ да се използват такива системи и нови технологии като:

– АИС (включително използването на спътникова АИС за мониторинг на съдовете и използването на нови типове съобщения);

– нови цифрови технологии за връзка и предаване на данни по УКВ и КВ диапазони;

– нови технологии в модернизацията на спътниковите системи и нови цифрови системи за предаване на информация по безопасност на мореплаването (ИБМ) и морска безопасност (опазване) в диапазона 500 кХц по направления бряг – кораб (NAVDAT).

Предвиден е три годишен период за подготовка на план за модернизация (2015-2017). Предлага се също разработка на кодекс на ГМССД, който ще включва обезателна и препоръчителна части и ще определя изискванията към оборудването на различните типове кораби.

В бъдеще е възможно усъвършенстване на МДУС по пътя на преструктуриране на коригиращата информация за навигационната апаратура от ГНСС с отчет на поправките за йоносферата и тропосферата, чиито влияние дава около 60% от общата величина на погрешността на апаратурата. В периода до 2020 г. за потребителите ще станат достъпни допълнителни сигнали от ГНСС, включително сигнала от ГАЛИЛЕО, нови сигнали от GPS – L5, L1C, L2C и сигналите от ГЛОНАСС – L1C, L2. Като целесъобразно за повишаване на нивото на навигационната безопасност се явява коригираща информация по канала на АИС. Появяването на нови типове ККС, осигуряващи повишаване на точността по пътя преструктуриране на коригиращата информация, ще изисква замяна на съществуващото оборудване на ККС от МДПС на ГНСС. Установяването на комплектите от ККС – БС от АИС за предаване на коригиращи сигнали по канала на АИС също ще изисква установяване на ново оборудване и реорганизация на каналите за връзка.

Използването на нови технологии при създаването на БРЛС ще се основават на много диапазонност, териториална разпределеност на РЛС с възможност за съвместна обработка на информацията, използването на сложни сондиращи сигнали, доплеровска филтрация, а също на използването напълно на твърдотелни високо надеждни приемо предаватели с малка мощност. Значителното снижаване на нивото на пиковата мощност с няколко пъти увеличава надеждността и ремонтно пригодността на БРЛС. Използването на такива технологии позволява увеличаване работоспособността на приемо предавателите до 30-50 хилд часа. Използването на доплеровската филтрация ще позволи моментното определяне на скоростта на движещите се обекти.

В модернизираните и нови СБМ се предлага внедряването на нови услуги:

– лоцманско привеждане от брега;

– отдалечена заявка и коректура на електроните карти и картографските бази с данни чрез мобилна широко полосна връзка;

– организация на брегови ледови сервиз, осигуряващ предаването на борд на спътникови снимки, цифрови ледови карти и препоръки за маршрути.

Очаква се преглед на изискванията към снабдяването на морските нефто газови платформи със средства за връзка и навигация. Предполага се, че на тях ще се установят елементи от бреговите СБМ, което ще позволи да се затвори информационния поток с платформите на регионалните системи за наблюдение на корабоплаването.

Ще продължи по нататъшна информационна интеграция на СУДС както на регионално и национално, така и на транс национално ниво със задграничните СУДС и със системите за мониторинг на корабоплаването. В Международната асоциация на морските средства за навигация и фаровите (маячните) служби се обсъжда възможността за обръщение към ИМО за учредяване на СУДС с област на действие, да излезе от пределите на териториалното море на крайбрежната държава.

Информационната безопасност на обектите на СБМ ще се осигурява в съответствие с изискванията на Федералния закон „За транспортната безопасност” от 09.02.2007 г. и включва в себе си защита с технически и програмни средства с информация от погрешни действия на персонала, от техногенни въздействия и стихийни бедствия, а също така защита с технически и програмни средства с информация от преднамерено въздействие.

Сбор и предоставяне на информация за функциите на държавния надзор в СБМ ще се осигурява по пътя на развитие на системи за сбор и обработка на информацията за движението на корабите, създаването на регионални информационни системи за наблюдение на корабоплаването, внедряване на комплексна интегрираща информационна система (КИИС) „Море”. Тази система обединява информационните системи на държавния портови контрол, системите за осигуряване и поддръжка на работите по търсене и спасяване, и аварийно възстановителните дейности на водния транспорт, информационните системи по поддръжка на надзорната и контролна дейност на водния транспорт да предоставя оперативна информация за обстановката на флота, параметрите за движение на съдовете, данни за превозване на опасни товари и друга актуализирана информация.

За разширяване на международното сътрудничество в частта за развитие на СБМ се предлага РФ да участва в двустранни и многостранни договори и съглашения със съседните държави, да продължи работата в международните проекти за Балтийско море GOFREP и HELCOM AIS (проект на Хелзинската комисия по охрана морската среда на Балтийско море). Също се планира информационна интеграция на системите за предаване на съгласувани данни за движение на съдовете в Азовско и Черно море, създаване на съвместна руско норвежка информационна система за управление на движението на съдовете в Баренцово море (Barents VTMIS), възможно сътрудничество в Берингово море.

Ключова идея за СБМ, основана на комплексно използване на радио технически системи за навигация и връзка, средства за високо точно место определяне на съдовете при всякакви условия на видимост, установяване в морските райони А1/А2 от ГМССБ, системи за предаване на информация, осигуряваща спазването на правилата за плаване на съдовете, заложените при разработка и внедряване на регионални СБМ. Практиката за използване на такива системи още веднъж се потвърждава, че по нататъшното развитие на СБМ трябва да върви по еволюционен път с отчитане на появата на нови технически средства, на системи и технологии.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар