// Вие четете...

Управлението

Братството.

Който заповядва, не познава умора. Който сега е на върха, чакай го долу.“

Братството. Джордж Буш и династия.

Връзките на Джордж Буш с Братството, с хората, които от самото начало го напътстват и изпълняват житейските му амбиции, започват всъщност още преди да се роди. Бащата на Джордж Буш, Прескът С. Буш, също е член на ордена. Прескът С. Буш е син на богат индустриалец, завършил Йейл през 1918 г., а година по-рано е бил посветен в сдружението „Череп и кости“.
Кръвните братя на Прескът С. Буш от този набор в Йейл са прочути хора. Цялата петнадесеторка новоприети през май 1917 г. бързо забогатява и се влива в световния елит. Например, колегата на Прескът Буш, Хенри Питър Ишъм, член на надзорния съвет на търговската верига „Маршал Фийлдс“, на Чикагската „Фърст нешънъл банк“ и „Дресер индъстрис“ бе през тридесетте години символ на финансов успех.
След тях са също Артемъс Гейтс, шеф на инвестиционната банка „Ню Йорк тръст“, по-късно подсекретар на военноморския флот; Джон Фарар, магнат на издателския бизнес; Франк Парсънс Шепард от „Гаранти тръст“ и „Банкерс тръст“, Найт Уули, също от „Гаранти тръст“ и Е. Роланд Хариман, съсобственик на инвестиционната банка „Браун Брадърс Хариман“ – една от най-големите световни машини за правене на пари, които са били създавани някога.
Бащата на Джордж Буш, Прескът С. Буш, се е свързал с „Браун Брадърс Хариман“ и с толкова неправдоподобно могъщи финансови консорциуми като „Юниън Банкинг Корпорейшън“. Но най-голям принос в световния революционен заговор Прескът С. Буш прави заедно с колегите от „Череп и кости“ като партньор на „Браун Брадърс Хариман“.
Съществуват неоспорими и многобройни доказателства, както непосредствени, така и косвени, че инвестиционната и банкова фирма, в която бащата на Джордж Буш е бил важна личност, е давала финансова помощ на Адолф Хитлер и фашистките му съучастници, между другото и на Рудолф Хес. По-рано, през двадесетте години, те смятали за полезно да подкрепят финансово комунистическата диктатура на Владимир Ленин в Съветска Русия. Антъни Сътън пише в интересната си книга „Двете лица на Джордж Буш“. „Изводът е, че фирмата на Харимън и Прескът Буш е била тясно свързана с финансирането и на нацистите, и на Съветите… две крайности в политическия спектър“.
Диалектическият план на Братството предвиждал финансирането и създаването на две големи сили: нацизъм и комунизъм и разрешение за тези две жестоки, кръвожадни чудовища да се хванат в смъртоносна хватка и да се изличат от лицето на Земята. Тази стратегия имала за цел, след безсмисленото и непотребно съсипване на Германия и Русия и унищожението на народите им в борбата за световна диктатура, да се появи трета сила, по-голяма от останалите две и да завземе властта, за да се появи Новият световен ред, ръководен от Братството.
Същевременно трябвало да се опитоми и да се изтъпят ноктите на азиатския тигър, Япония, която била заплаха за световния заговор.
Без съмнение от пламъците на Втората световна война се надигна фениксът на световната мощ – международният търговски картел, който наричат Тайното братство.
Прескът Буш, бащата на Джордж, беше в самия център на конспиративния план и стратегията, подготвяща голямата битка за световното господство. Но тъй като световната революция е битка, изчислена за много поколения и серия от конфликти, чийто краен ефект трябва да бъде цялостна диктатура над света, било необходимо Прескът Буш и колегите му да възпитат и обучат следващото поколение предводители, подбрани от собствените редици. Нима може да се намери по-добро разрешение от продължаването на големите планове в семейството?
Затова сдружението „Череп и кости“ заложи на Джордж Буш, още докато той бе в люлката!
Като баща си, Джордж Хърбърт Уокър Буш получава само най-доброто. Не е разрешено на никакви препятствия да се изпречат на пътя му. Това е грижа на учителите и водачите му – членовете и патриарсите на „Череп и кости“. Нима това не бе ясно още през 1873 г., когато анонимен студент от Йейл, обезпокоен от протежирането в „Череп и кости“, писа: „Не се противопоставяме на плана им. Никой не отрича правото им да го имат, но отричаме основата на този план, а именно, че само тези, които носят на гърдите си техния знак, ще бъдат смятани за по-добри на всеки пост. “
Житейската история на Джордж Буш доказва невероятното влияние и възможности, които упражнява малка група богати заговорници, за да създаде подвластен на групата, чудесно подхождащ за опасните й цели човек, когото слагат на най-високия пост на световната власт, като глава на Съединените Американски Щати – могъщата военна опора на Новия световен ред на Тайното общество.
Списание „Нюзуик“ пу6ликува в броя си от 29 април 1991 г. интересна статия за „Череп и кости“. В статията, озаглавена „Бог, хора и сдружения в Йейл“, „Нюзуик“ отбелязва учудващото умение на „Череп и кости“ да подкрепя членовете си и да ги защитава. На въпроса защо някой би пожелал да стане член на „клуба“, чието наименование прилича на името на „хевиметал“ група, а неразбираемият ритуал напомня този на „Ложата на Ракуните“, списанието отговаря: „Е добре, съществува клубен дом (или „гробницата“), в която изглежда се намират съкровища като черепът на Панчо Виля. казва се, че членовете, които встъпват в клуба, получават като подарък 15000 долара, освободени от данък… Преди всичко с членството се свързва престижът да принадлежиш към 159-годишна организация, която причислява сред почетните си членове един президент на Съединените щати, трима сенатори и светилата на американската управляваща класа от Макджордж Бънди до Уилям Бънди.
Често членството в „Череп и кости“ се представя като входен билет за влизане във вътрешното светилище на американския елит.“
Но въпреки няколкото статии, които се появиха на тази тема, пресата има бледа представа за невероятните възможности, които се разкриват пред онзи, който встъпва в „Череп и кости“. В „Нюзуик“ казват, че „никой не е в състояние да изброи точно ползите, които ще получи от него в по-нататъшния живот“.
Това са безсмислици. Напротив, достатъчно е да се вгледаме само в живота на един човек, на Джордж Буш (макар че може да се изброят много други), за да открием „ползата, която ще се извлича от него (членството в „Череп и кости“) в по-нататъшния живот“.
Според много описания, които потвърждава и самият Буш, след завършването на следването в Йейл, Буш заедно с младата си жена Барбара, която произхожда от богатия, аристократичен клан Пиърс от Ню Йорк, потеглил със стар, раздрънкан „Студебейкър“ към Тексас. Когато пристигнали в Мидленд, сърцето на петролните полета в Тексас, младият и трудолюбив Буш се наел на работа на нисък пост в сондажна фирма, където научил основите на петролната промишленост.
Недоволен все пак, че работи за друг, младият и амбициозният младок бързо се сприятелил с едномишленици – предприемачи. Основали заедно „Сапата Ойл Къмпани“, фирма за търсене на нефтени залежи. И внимание! Те попадат на „златната жила“. През сондите им потича черното злато, а след него и пари.
Окуражен от неочаквания и бърз успех в нефтената индустрия, смятана от всички в Тексас за необикновено конкурентна и безогледна, новият интелигентен бизнесмен Джордж Буш решил да умножи щастието си и основал сондажната и обслужваща фирма „Сапата Офшоър Дрилинг“. Още веднъж улучва десетката! Сякаш успехът е необичайната участ на щастливеца Джордж Буш.
Още тогава младежът от Ню Хейвън от Кънектикът е струвал милиони долари. След прелома в нефтения бизнес настава времето на надпреварата за място в американския Конгрес. Джордж Буш бе избран в Камарата на представителите през 1966 г..
След двукратно поражение в предизборната кампания за Сената в Тексас, Джордж Буш събрал силите си и се хвърлил без да му мисли в необикновена серия от професионални успехи. Ослепителният млад индустриалец и член на Конгреса става представител на Съединените щати в ООН (1971), председател на Националния комитет на републиканците (1973), специален пратеник в комунистически Китай (1975), директор на ЦРУ (1976), вицепрезидент на САЩ (1980) и президент на Съединените щати (1988).
Да се замислим как да обясним избора на високо желания пост на представител в ООН на един некомпетентен индустриалец и нов член на конгреса от Хюстън, Тексас, който два пъти е загубил на изборите за конгреса? Този пост обикновено е запазен за някой, който има в актива си десет години забележителни постижения в държавната администрация, най-добре в дипломацията. Биографията на члена на „Череп и кости“ Джордж Буш следователно е трябвало да бъде малко поукрасена.
Джордж Буш заемаше и поста председател на Националния комитет на Републиканците – поредната длъжност, която дава голяма власт. Човекът, който я заема, отговаря за целия апарат на републиканската партия. Държи ръка върху хазната, сприятелява се с дарителите, които дават пари за целите на партията и контролира насоката на партийната политика. Подкрепата или противопоставянето на тази личност могат да създадат или унищожат нечия политическа кариера на хиляди постове: от кмет и щатски законодател до американски сенатор и президент. Какъв шанс за толкова млад човек като Джордж Буш, да бъде край меда!

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар