// Вие четете...

История на българите

Боя при Шипченския проход на 23 август 1877 година.

„Висота, щурмувана от герои, става подножие на тяхната слава.“

Новия турски план за настъпление не е бил сложен. Десния фланг (11000 пехотинци) под командването на Шакри паша е трябвало да има 16 табора с 20 оръдия да атакуват позициите на руснаците от юг и югоизток, а петте табора на Вейсел паша с няколко стотици черкези да преминат към развръщане на 23 август до височината Неутрална и от там да настъпят на участъка от шосето между възвишенията Северно и Узун куш. Левия фланг (4500 човека) под командването на Салих паша е трябвало с десет табора и шест оръдия да демонстрират настъпление на височината Никола от юг. Левия страничен отряд на Расим паша (2000 човека) от четири табора с три оръдия и няколко стотен черкеза било заповядано да заеме предишни турски укрепления на височината Лисой и от там да атакува десния фланг на руските главни позиции. Останалите сили (7500 човека) се съсредоточили в общ резерв при хана южно от височината Никола.

През деня на 22 август и двете страни провели под взаимни престрелки, работи по строителството на укрепления, прегрупиране и т.п.

Към 23 август руските войски били разположени по следния начин. На предни позиции се намирали 13 роти от 1-ва и 4-та дружина на българското опълчение, а също Брянския и Орловския полкове с 14 оръдия; 5 роти заемали ложементите, 8 се намирали в резерв при Стоманената батарея. На десния фланг на Главната позиция се разполагали 14 роти от бранци и орловци с 14 оръдия; 10 роти заемали Волинската височина и 2 роти се намирали в частен резерв. На левия фланг, източно от Кръглата батарея, се разполагали в ложементи 2-ра, 3-та и 5-та дружини от българското опълчение; също тук се намирали Дорежински, Столетов и Кренк. Рота брянци се разполагали източно от шосето. Общия резерв се намирал на десния фланг на Главната позиция в две групи: пет роти орловци стояли при Старата турска батарея, четири – на теснината при Волинските ловни хижи.

По такъв начин, турската пехота в състав от 25000 човека с 34 оръдия е трябвало на 23 август от три страни да обкръжат позициите, защитавани от 7200 човека руски пехотинци и с 23 оръдия.

Боят на 23 август изисквал от защитниците на руските позиции на превала напрежение от всички сили. Турската артилерия открила огън в 4.00, и скоро след това от руските позиции открили настъпление от войските на Расим паша, четирите колони спускащи се от височината Лисой; един табор настъпвал към височината Узун куш, три – към височината Волински. Липински от 5.00 до 9.00 последователно изпращал към височината Волински 5,5 роти подкрепления; силите се сблъскали, и турците били отблъснати. Претърпяло неуспех също и настъплението на турските табори към височината Узун куш. Още от сутринта, в 8.30, Столетов, по съвет на Дерожински, заел на височината Узун куш старото турско укрепление с две полу роти от Бранския и Орловския полкове и дивизион планинска батарея, които и отразили турската атака на Узун куш.

На Волинското възвишение положението на отбраняващия се руски отряд скоро отново станало крайно тежко. Около 10.00 Расим паша поискал от Сюлейман паша подкрепление, и той заповядал да му изпратят шест табора. А при руснаците за отразяването на турските атаки на Волинското възвишение се изисквало включването на значителна част от резерва.

Но докато войските на Расим паша се подготвели да атакуват Волинското възвишение, започнали атаките на Шакир паша: шест централни табора атакували левия фланг на руската Главна позиция. До 12.00 тези турски табори направили шест атаки. Всичките били отбити от защитниците на височината с помощта на рота орловци от общия резерв и рота от българска дружина от частния резерв на предната позиция. Руските роти отразявали турските атаки преимуществено с залпов огън, но на българите дружинници често им се налагало да действат с щиковете си и даже с камъни, тъй като оръжието им Шаспо в значителната си част били негодни. В 8.30 започнали настъпление към Стоманената батарея и Жолоб ляво фланговите табори на Шакир паша. Настъплението вървяло вяло и нито един път не е преминало в атака. Към Стоманената батарея десет настъпващи табора даже и близо не достигнали, но пък затова те открили силен оръжеен огън, които нанесъл на руските войски големи загуби.

В 9.00 съвършено внезапно било открито настъплението на войските на Вейсел паша. Той скрито превел своите пет табора под прикритието на гората северно от Кръглата височината, а още по северно, в направление към височината Узун куш, настъпвали няколко стотен черкеза. Турската пехота се появила на 100-150 крачки северно от Кръглата батарея и открила по нея огън от към тила. Когато преминали първите минути на объркване, намиращата се тук 1,5 рота брянци (428 човека) начело с капитан Кончиелов се хвърлили към турците (2000) с щикове, изгонили ги в гората и с това предотвратили завземането на батареята. В хода на войната руските войски често пренебрегвали огъня както в отбрана, така и в настъпление и, посрещайки противника с няколко залпа, стараейки се да го допуснат по-близко, за да се хвърлят в атака с щикове, но в дадения случай Кончиелов постъпил съвършено правилно. Разстоянието между руските и турските войски при Кръглата батарея било съвсем не голямо, че ако не са били преминали в контра атака руснаците, тях биха ги атакували турците.

Схема 24. Боя при Шипченския планински проход на 23 август 1877 година.

Колоната на Салих паша не е настъпвала, а само е водила престрелка с гарнизона на височината Никола. Но при това някои турски стрелци се приближили на толкова близо към руските ложементи (укрепления), с което е станало възможно да избират за поразяване показващите се за стрелба руски войници; самите турци, загуби не са имали, тъй като добре се укривали в мъртвото пространство при подножието на възвишението, зад камъните и скалите. Било нужно, каквото и да става те да бъдат прогонени от там. В този труден момент редовия български опълченец Леон Кудров, руснак, хванал не взривила се турска граната и с вик: „Что же, братци, умирать так умирать!” – и се хвърлил с нея към турците. Зад него, увлечени от неговия пример, се хвърлили тридесет човека. След взрива на турската граната започнал бой с щикове, и само на не много от турските стрелци се отдало да се спасят.

До обяд всички турски атаки на руските позиции били отбити, но, независимо от това, положението на отбраняващите се станало към това време крайно тежко.

В общия резерв при руснаците към 12.00 останали 3,5 роти, в резерва на Главните позиции 0,5 рота и в резерва на предната позиция 4 роти. При турците към това време войската на Расим паша са били усилени с 6 табора. Загубите при руснаците нараствали от час на час, бинтовете се свършили и превръзките се правели с мръсни парчета от платнищата. Руската войска била измъчвана не само от силната жажда, но и от глад, тъй като сухарите се свършили. При българите дружинници повече от половината от оръжията Шаспо отказали; от честата стрелба при тях се чупел ударника и прогаряли кръглите гумени уплътнители (обтюратор). Но патриотизмът на българите е бил толкова велик, че даже леко ранените опълченци охотно оставали в строя, ако им се отдавало да се сдобият с „кринка” (пушка) със запас от патрон. При батареята имало още картеч, но другите снаряди почти се свършили; патроните също се свършвали. Положението на отбраняващите се ставало критично. Започвала криза в отбраната.

Особено бързо се развивала кризата в отбраната с началото на новите турски атаки. В 12.30 войската на Расим паша преминали в атака при Волинската височина. Независимо от загубата на почти всички офицери и значителното число войници, защитниците на Волинската височина успешно отразявали фронталните атаки на турците. Но в 14.00 турците започнали овладяване на десния фланг при Волинската височина. Да се изпратят там подкрепления не било възможно, тъй като в това време започнала атаката на войските на Вейсел паша при Узун куш и Планинския хълм. Там били хвърлени остатъците от общия резерв с дивизион от планинска батарея. Кризата в руската отбрана достигнала своя предел. Столетов за прикритие на тилната батарея поискал в 15.00 изпращане на резерва от предната позиция. Толстой, убедил се в пасивността на Салих паша, сдал командването на предната позиция на майор Редкин, а самият той с две роти от 1-ва българска дружина се отправил към Главната позиция. Изпратената към батареята рота от 1-ва дружина по време на прехода загубила от турския огън половината от своя състав, но все пак значително съдействали за удържането на батареята. Две роти от Толстой помогнали в отбраната на дясно фланговите ложементи и за прикритието на изхода от височината Волински, започнал около 16.00 заради крайния недостиг на сили.

В началото на деня защитниците на шипченските позиции имали надежда за скорошно подкрепление. Но само Столетов знаел, той бил известен от Радецки, че идващите към Шипка резерви, по причина на тяхното крайно изтощение, ще могат да пристигнат на превала от Габрово едва във втората половина на дена на 23 август. 4-та стрелкова бригада тръгнала из под Търново към Габрово в 5.00 на 22 август. До Габрово на стрелците се налагало да преминат 43 км в най-топлото време от деня. Да се движат се наложило по път с голямо количество изкачвания и спускания, в плътни облаци прах, повдигнати от обозите на спасяващите се от турците бежанци – българи.

Макар стрелците да се движели без раници, а за вещите и изоставащите били вземани от каруци, тежките условия на марша силно изтощили стрелците. Обувките при повечето от тях станали негодни още по времето на Зад балканския набег, краката подпухнали, протрили се и се разкървили. Вследствие на това към бивака на километър северно от Габрово бригадата започнала да пристига едва около 1.00 на 23 август. Разбираемо е, че след толкова тежък дневен марш стрелците били неспособни към по нататъшно движение без повече или по-малко продължителен отдих.

Още по-зле стояли нещата с 2-ра бригада от 14-та дивизия. Тази бригада е тръгнала от покрайнините на Търново в 3.00-4.00 на 22 август, но до Габрово на нея й предстояло да премине 60 км, при което тя се движела в пълно походно снаряжение. В резултат на това основната част от състава на бригадата в бивак северно от Габрово пристигнала едва в 10.00 на 23 август, останалите пък се провлачили до 13.00.

От движението с пълно войнишко снаряжение в най-жаркото време от деня в бригадата е имало до 150 случая на слънчев удар. Ясно е, че в такова състояние бригадата не е можела да навлезе в превала след обяд на 23 август, както е смятал първоначално Радецки, и нейното тръгване към Шипка се наложило да се отложи до 17.00. Радецки бил принуден в 11.00 да тръгне към шипченския превал само с една 4-та стрелкова бригада.

Условията на марша на 23 август за стрелците се оказали още по-тежки, отколкото в предишния ден. От Габрово към превала пътят на протежение на първите 7 км минавал по тясна клисура, след която започвал стръмен наклон. Тук в пълна мярка се проявила умората от предишните дни. Още на втория километър от Габрово част от стрелците заради изтощение започнали да присядат по края на пътя, така че на 3 км от Габрово се наложило да направят първата почивка за изчакване на изостаналите. До началото на изкачването бригадата загубила за движение 3 часа. Радецки изпреварил бригадата начело с две сотни донци от 23 полк с взвод планински оръдия и се придвижил напред. От превала пристигнали казаци ординарци; техните разкази за тежкото положение на превала накарали най-слабите да напрегнат всичките си сили и да бързат за спасяването на другарите, изнемогващи в неравната борба. При изкачването на стрелците на всеки 40-50 крачки се спирали за поемане на дъх, но упорно продължавали да се придвижват напред. Стрелците още в Зад балканския набег се показали като образцова част, и сега те не искали и не можели да подведат своите събратя по оръжие.

Защитниците на шипченските позиции не са знаели нищо за това; по напълно разбираеми причини Столетов не съобщил на войските причините за неизбежното забавяне на пристигането на резерва. Те вече губели последна надежда за своевременното му пристигане. Още в 14.00 даже такъв енергичен командир, като Липински, с горчивина и отчаяние запитал Столетов: „Кажете наистина, ще имаме ли свежа помощ? Сега вече е 2 часа след обяд. Не може така (думата се изтрила може да се счита, че е било написано „мамят” войниците” Между това към 17.00 положението на отбраняващите се станало още на много по-лошо, отколкото е било в това време, когато Липински е пишел своята записка. Към 17.00 от 29 оръдия при руснаците били останали едва 23 годни за действие, да и към тях почти не е имало снаряди. На Стоманената батарея Киснемски съумял да направи ръчни гранати и с тях се отбранявали от турците. На някои участъци от отбраната само в немного войници били останали по два патрона. Някои ложементи били затрупани от трупове, в тях не бил останал нито един защитник. Освен основния превързочен пункт, били устроени още няколко спомагателни, и всички те били препълнени.

В тези условия отделни не далечни командири замислили да започнат оттегляне в тила на своите знамена със стоящите при тях знаменни взводове. Това обстоятелство, а също и оттеглянето от Волинската височина на нейните оцелели защитници били разбрани от някои, като начало на разрешено от началниците отстъпление. Тук там някой отделни войници и малки подразделения започнали да изоставят укрепленията и тръгнали към тила. Майор Редкин заповядал да откъснат своето знаме от дръжката, взел го със себе си и тръгнал да се оттегля. Командира на Кръглата батарея полковник Бенецки отдал заповед да извадят затворите на оръдията и да изоставят батареята. Ако това движение още в началото било получило общ характер, би настъпила катастрофа: превалът би бил изгубен, да и гарнизона едва ли би оцелял под шашките на стоящите наготово черкези. Положението било спасено от енергични и мъжествени офицери, унтер офицери и войници. Липински взел двадесет близки войници и с тяхна помощ спрял оттеглянето от района на Кръглата батарея. Депрерадович разяснил на полковник Бенецки положението и го засрамил; Бенецки поставил обратно затворите на оръдията и започнал да води огън с последните снаряди. Скоро той загинал, но доблестно изкупил своята минутна слабост. Командирът на 3-та дружина от българското опълчение майор Чиляев спрял и въодушевил дружинниците, запявайки любимата им песен „Шуми, Марица”. Командирът на 5-та батарея щабс капитан Поликарпов привел в ред и въодушевил разчета на Централната батарея. Опълченския доктор, българинът Вязанков, събрал група от дошлите в превързочния пункт войници и искал лично да ги поведе в бой. Там, където не са останали офицери, редът бързо възстановили унтер офицерите, а където не ги е имало и тях – действали с думи и личен пример най-непоколебимите и мъжествени войници.

Мъжеството и упорството на руските войски са изтощили настъпателния порив и всички налични резерви от войските на Расим и Вейсел паша. Превземането на височината Волински, подхода към някои участъци до шосето били вече последните усилия на турската пехота; тя понесла големи загуби, изтощена и повече, без поддръжка на свежи резерви, в този ден нищо не можела да направи. Но резерв на полето на боя не е имало, самият Сюлейман паша не присъствал на полето на боя и не ръководел сражението. Без него никой не можел да се разпореди да се хвърлят в бой последните от оставащите в резерв пет табора.

По такъв начин, всички последващи след това събития в този ден само закрепили успеха на руската отбрана, който бил достигнат от орловци, брянци и дружинниците от българското опълчение без каквато и да е помощ от вън. Събитията след 17.00 се развили по следния начин.

Радецки пристигнал с донци и взвода планинска батарея от Тиловата батарея. Командирът на 23-ти Донски полк изпратил там пристигналите с него две сотни казаци, разположил ги с фронт на запад и открил огън по най-предните подразделения на Вейсел паша. Открил огън също и пристигналия с Радецки взвод планинска батарея. Командира на 23-ти Донски полк заповядал на водачите на коне да се отправят и да посрещнат 4-та стрелкова бригада, да качат на конете главната рота от тази бригада, да се върнат заедно с нея към Тиловата батарея. Водачите на коне намерили бригадата около Телеграфния хълм, качили на конете стрелците от 2-ра рота от 16-ти стрелкови батальон и се придвижили обратно. Командирът на стрелковата бригада Цвецински качил останалите роти от 16-ти батальон на стоящия наблизо до Телеграфен хълм коне от обоза и артилерията от Шипченския отряд и ги отправил след 2-ра рота. 2-ра рота от 16-ти батальон веднага с пристигането си открили огън с няколко залпа и се хвърлили в атака с щикове към левия турски фланг – към таборите на Расим паша. Турската пехота се отдръпнала и започнала да се изтегля. Към 18.00 близо до Централната батарея се събрали целия 16-ти стрелкови батальон, а веднага след това там пристигнал и Радецки. Оглеждайки се, Радецки заповядал на командира на 16-ти стрелкови батальон полковник Худяков да превземе Волинската височина. Стрелците открили по турците, намиращи се на тази височина, берданочен огън. Веднага след това Худяков повел своите стрелци на щик. Към тях се присъединили и въодушевените пристигнали резерви орловци и брянци.

Скоро „се чул в различни места .. победоносното „Ура” и това станало ясно на отстъпващия, често бягащия назад в без порядък” неприятел.

Добрата подготовка с огъня, обхванал фланга, доблестта на стрелците и умората на турската пехота – всичко това е дало възможност да си върнат от турците Волинската височина. Стрелците били героите в края на дена 23 август.

Към 22.00 на 23 август турските войски на изток се изтеглили в долината на река Яловица, на запад – към възвишението Лесной Курган и Лисия. За първи път от три дена се прекратил даже оръжейната престрелка. През нощта на 24 август на шипченските позиции били доставени снаряди, патрони и топла храна; жителите на Габрово донесли бъчонки с вода, 50 ведра червено вино, много тютюн.

За 21-23 август руските войски загубили 1380 човека убити и ранени. Към нощта от 23 срещу 24 август, след пристигането на 2-ра бригада от 14-та дивизия, на шипченските позиции се съсредоточили до 7000 човека. С пристигането на свежи руски войски окончателно преминала кризата в руската отбрана.

Успешния за руснаците изход от боя на 23 август не означавал, че това е пълен разгром на турците. Той не е създал даже изгодни и благоприятни условия за по нататъшната отбрана на шипченските позиции. Възвишенията Лисия и Лесной Курган – от запад, Малък Бедек, Демир тепе и Демиевц – от изток все още продължавали да застрашават фланговете на руските отбранителни позиции. Турската пехота и турската артилерия на тези височини продължавали да държат под кръстосан огън не само позициите, но и тиловия път, отбраняващи се от създадените за последните изключителни трудности. Радецки едва сега, на място и в боя разбрал здравината на създадената от него отбранителна система и се опитал да я поправи. Отразявайки на сутринта на 24 август атаките на войските на Сюлейман паша, Радецки сам преминал в контра атака, стараейки се да завземе укрепленията на турските флангови височини. Но тук руските войски били посрещнати с такъв масов оръжеен огън от окопалата се турска пехота, както и при Втори Плевен. Контра атаките били лошо подготвени, а мерки за противодействия на огъня на турците не били намерени.

Боевия дух на руските войски бил много висок, но войниците не са имали топла храна четири дена, а вода получавали с прекъсвания. Организацията на боя била отвратителна, силите в боя се въвеждали на части и се насочвали челно към противника. Независимо от това, че боевете продължили на 24, 25 и 26 август, те не донесли на руските войски нищо, освен нови загуби; между впрочем в тези боеве бил убит Дерожински и ранен Драгомиров. Смъртта на Дерожински – този, несъмнено, способен и водещ командир – била сериозна загуба за руските войски. Драгомиров, командващия на 14 пехотна дивизия, всичко се опитвал да реши с удари с щик, и поради това дивизията понасяла големи загуби, като не са достигали необходимите резултати. Войската, разбира се, не била в това виновна. Те доблестно се сражавали всичките дни, особено на 25 август, когато на тях почти им се е отдало в горещ бой да завземат височината Лесная (наложило се е тя да бъде предадена на турците обратно само за това, че провеждащия тази контра атака Липински не е бил навреме подкрепен с резерви).

На това и завършили героичните боеве на руските войски на Шипченския превал. За шест дена боеве турските войски, по думите на Сюлейман паша, загубили 6644 човека убити и ранени – повече от четвърт от целия състав от най-добрата турска полева армия; но е необходимо да се признае, че тези турски данни явно са занижени; цифрата за техните загуби трябва да бъде двойно увеличени; има даже сведения, че турците са загубили само от убити около 7000 човека – именно такава била цифрата от погребаните от руснаците турски трупове. Сюлейман паша, признат от турските историци за палач и касапин, се обърнал към султана с искане да му изпрати 15000-20000 човека, тъй като при него са останали 19782 човека, за да продължи настъпателните боеве, явно са били недостатъчни. Върховното турско командване е можело да му изпрати всичко десет табора и 4000 човека попълнения, едновременно заповядвайки му да изпрати пет табора към Плевен. Имайки в предвид това Сюлейман паша решил за неопределено време, до пристигането на подкреплението, да премине на своите шипченски позиции на превала в отбрана.

Радецки не бил в състояние да осъзнае причините за неуспеха на своите контра атаки на 24-26 август и достигнал до извода, че турските войски може да ги изгони от позициите на превала само чрез дълбок обход през Балкана в долината на река Тунджа. За тази цел той определил, че трябва да има „силен корпус”.

Отделените наскоро от всички страни на помощ войски на Радецки събрани резерви по своята обща численост превишавали силите на корпус, но той, не разчитайки на своите умения се отказал от тях за обхождане на турската Балканска армия. Със своя отказ Радецки подтикнал главно командващия към използване на тези резерви за трети щурм на Плевен и в последствие обрекъл руските войски на обход на позициите на балканската турска армия през зимните много по-трудни условия. Непосредствено в най-близък период от време отказът на Радецки от активни решителни действия довел към продължителна и много тежка за руските войски отбрана – започнало знаменитото „Шипченски стоене”.

Основна причина за успеха на отбраната на руските войски се явявали техните отлични бойни качества, на много превъзхождащи бойните качества на турските войски.

За успеха на шипченската отбрана не на малко способствали също така напредничавите старши командири: Дерожински, Столетов, Липински, Депрерадович, Толстой; средните командири: Кончиелов, Поликарпов, Вязанков, Чиляев, Киснемски и други.

Особено голяма роля в отбраната на Шипка в периода 21-23 август изиграл Столетов. Той правилно и своевременно информирал командването за бойната обстановка, вярно определил направлението на главния удар на противника, умело маневрирал с резервите в боя, добре ръководил войските и поддържал техния дух в трудни минути. Ако говорим за общото ръководство на войските в отбраната на Шипка, то, разбира се, на първо място трябва да се постави Столетов. Но и Столетов, и всички командири, доблестно се проявили в отбраната на Шипка, осъществявали само тактическо командване. „Заслугите” на Радецки се ограничават само в това, че в края на краищата все пак е привел резерва до Шипка и с това закрепил резултатите от успешната за руснаците отбрана на 21-23 август.

В тактическо отношение отбраната на Шипка дала много ценен опит, и в нея добре се проявило руското военно изкуство. От гладна точка на тактиката трябва особено да се отбележи:

– своевременни маневри на тактическите резерви;

– образуването на нови резерви за сметка на пасивните участници;

– своевременно заемане за отбрана в хода на боя на застрашените пунктове в тила и на фланговете;

– разумно съчетание на огъня с частни контра атаки даже с малки подразделения;

– добро взаимодействие на артилерията с пехотата, а също така много интензивна дейност на артилерията като цяло (например, 2-ра батарея от 9-та артилерийска бригада за 21-24 август изстреляла 5000 снаряда, изгубила 50 човека, от осем оръдия само три останали годни);

– широко използване от защитниците на частни почини;

– енергична и самоотвержна дейност на началниците на части в критични моменти на отбрана;

– важно значение в отбраната даже на такива несъвършени полеви укрепления, с каквито разполагали на Шипка руските войски; шипченските боеве показали, че нарезното и зареждащото се от магазин оръжие в съчетание с укрепленията – нов фактор на боя, с много пъти увеличава живучестта не само на турската отбрана, но и отбраната въобще;

– използване от руските войски на военно полеви телеграф. Независимо от това, че телеграфът заради нехайство на щаба на армията бил прекаран само до Габрово, трябва все пак да се признае, че без него Радецки не би могъл да приведе резерви до Шипка.

Като цяло шипченските боеве се явяват като забележителен пример на отбрана на планински проход в сложни условия на недостиг на сили при отбраняващите се.

Изключително важен резултат от августовските шипченски боеве било това, че една от най-добрите полеви турски армии, най-пригодните за настъпателни действия, била разбита от шепа руски войски, биещи се в тясно бойно сътрудничество с българските дружинници. Опитът от шипченските боеве през август 1877 година показал неспособността на турската армия по пътя на крупни настъпателни действия да достигне в борба с руските войски стратегически резултати. Главното турско командване в хода на войната достатъчно близко е достигнало до разбирането на този извод. След шипченските боеве главно командващия на турската армия крайно неохотно се решавал на крупни настъпателни действия срещу руските войски, всячески се отклонявали от тях.

Руското главно и висше командване съвършено неправилно разбрали резултатите от шипченските боеве. Неспособността на турската армия да достигне решителни резултати в крупни настъпателни действия не означавало напълно все още непригодност на турската армия към успешна, в определени условия, отбрана против руските войски. Към такава реална оценка на турската армия руското командване не достигнало, и това станало една от причините, подтикнали главното командване към трети щурм на Плевен. Освен това, руското командване не направило след боевете на Шипка общи изводи за необходимостта от тактическо преустройство на руската отбрана в съответствие с новите изисквания и фактори на боя (изтормозване на противника с огън от далечна дистанция, създаване в отбрана на здрави полеви позиции и пр.).

Поражението на турските войски под Шипка отрицателно повлияло на тяхното морално състояние. Успехът пък, достигнат в шипченските боеве от руските войски, увеличил в тях вярата в собствените си сили. Особено дълбоко влияние оказал успехът в шипченските боеве на българското опълчение. Българското опълчение се убедило в това, че с братската помощ на руските войски българския народ е способен не само да води с турците партизанска борба, но и да побеждава турската регулярна войска в полеви бой. Шипченските боеве още по-здраво закрепили традицията, отдавна съществуваща в българския народ, традицията в дружба на руския и българския народ, традицията за успешна съвместна борба с угнетителя. Бойното сътрудничество на руската армия и българското опълчение здраво закрепено в планината на Шипченския превал; руските войници, свидетели за подвига на българите в шипченските боеве високо оценили тяхната бойна дружба, храброст и героизъм.

Удържането от руските войски на Шипка е имало огромно значение за цялото население на Северна България и за многобройните български бежанци, струпали се там след неуспеха на зад балканския набег на Гурко. Ако Шипка не била удържана и през Шипченския проход в Северна България биха навлезли пълчищата от турски войници и особено черкези и башибозуци, българското население би го заплашвало почти поголовно изтребление. Това прекрасно разбирали руските войници и българските опълченци – и именно това в значителна степен пораждало в тях висок боеви подем и героизъм.

Това го разбирало и българското население. То по всякакъв начин съдействало и помагало на руските войски, давало сведения за придвижването на армията на Сюлейман паша, участвайки в работите, предоставяйки каруци за минаващите към Шипка резерви, снабдявайки защитниците на Шипка с вода, вино, тютюн.

От военно стратегическа страна шипченските отбранителни августовски боеве решавали чисто отбранителната част от възложената на Южния руски фронт задачи – удържане за руснаците на Шипченския превал. В резултат изпълнявайки тази част от задачите Западния отряд бил предпазен от удар от юг към север, а цялата Дунавска армия избегнала заплахата да бъде разделена на две части.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар